Р Е Ш Е Н И Е  185

 

      гр.Стара Загора 29.06.2011 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         шестнадесети юни

през      две хиляди и единадесета година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                  Членове:      ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                        РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря    М.П.

и в присъствието на  прокурора  Н.М.                                  ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   к.н.а.дело   183 по описа  за 2011 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Т.В. като пълномощник  на ТД на НАП – гр. Пловдив против Решение № 103 от 06.04.2011г., постановено по АНД № 1229/ 2010г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 35141-S001423/ 31.05.2010г. на Заместник-Териториалния Директор на ТД на НАП – Пловдив. 

В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението по съображения за постановяването му при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от съда извод, че акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен в нарушение на процесуалните правила, а съдържанието на НП не съответства на императивните законови изисквания. Поддържа, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Счита, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните като в тази връзка не е изложил мотиви. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено НП № 35141-S001423/ 31.05.2010г. на Заместник-Териториалния Директор на ТД на НАП – Пловдив.

          Ответникът по касационната жалба – М.Д.М., редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител по делото и не изразява становище по основателността на жалбата. 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради което счита, че решението на Казанлъшкия районен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.   

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Районен съд – Казанлък е отменил като незаконосъобразно НП № 35141-S001423/ 31.05.2010г. на Заместник-Териториалния Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което, въз основа на АУАН № S001423/ 14.05.2010г., на М.Д.М. е наложена административна санкция – „глоба” в размер 50 лева, на основание чл.355, ал.1 КСО, за нарушение на чл. 7, ал.3 от КСО. Като административно нарушение са преценени обстоятлествата, че М.М. в качеството си на управител на „Турийски и син” ООД не е спазил срока за внасяне по сметките на ТД на НАП – Стара Загора на дължимите осигурителни вноски по фондовете на ДОО за м. сетретмври 2009г. върху начислените за месеца трудови възнаграждения за работещите по трудови правоотношения в дружеството лица. Възнагражденията за месеца са начислени на 31.10.2009г., дължимите се осигурителни вноски в размер на 96.51лв. е следвало да бъдат внесени в срок до 31.10.2009г., но не са внесени до датата на съставяне на акта.

  С обжалваното решение Казанлъшкият районен съд е приел, че АУАН № S001423/ 14.05.2010г., въз основа на който е издадено оспореното НП, е съставен при допуснати нарушения на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, че съдържанието на НП не съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и че формулировката на административното обвинение води до неяснота относно субекта на административнонаказателната отговорност. Допуснатите нарушения са  квалифицирани от въззивния съд като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и абсолютно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Решението на Казанлъшкия районен съд като краен резултат е правилно, но не по изложените в него съображения.

В неточно приложение на закона въззивният съд приема, че при съставянето на АУАН е допуснато нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. След като АУАН е съставен въз основа на официални документи, каквато хипотеза за съставянето му в отсъствието на свидетели е допустима според разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН допуска възможност, вписването като свидетел на лице, което не е присъствало на проверката на датата, посочена ката дата на констатиране на нарушението, не опорочава административнонаказателното производство. Дори да е налице нередовност при съставянето на АУАН, тази нередовност не релевира основание за отмяна на издаденото въз основа на него НП. По аргумент от разрешението, дадено с Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС и нормативното такова по чл.53, ал.2 от ЗАНН, не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на наказателното постановление. В случая не са допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, да засягат индивидуализацията и конкретизацията на административното нарушение от фактическа и правна страна или да възпрепятстват съдебната проверка за материална законосъобразност на НП и спазването на процедурата по неговото издаване.

 Извършването на предхождащите съставянето на АУАН проверки в отсъствието на санкционираното лице също не може да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение, опорочаващо НП. Законово регламентираните процесуални изисквания са такива към провеждането на административнонаказателното производство, което от своя страна, съгласно изричната разпоредба на чл. 36, ал.1 от ЗАНН, се образува със съставянето на АУАН. В процесния случай от доказателствата по делото не се установяват процедурни нарушения в хода на проведените от ТД на НАП Пловдив проверки. От друга страна, абсолютно немотивиран е извода на въззивния съд, че приетите като извършени нарушения са съществени такива. Няма никакви данни, че в резултат на съставянето на протоколите за проверките в отсъствието на нарушителя има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; или че личното му присъствие би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието. Не е засегнато и правото му на защита, тъй като в хода на производството съставения АУАН му е бил надлежно връчен и по този начин е обезпечена възможността да се запознае с неговото съдържание, да представи писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН и/или да оспори по съдебен ред законосъобразността на издаденото НП.

 Основателно е оплакването, че неправилно в съдебното решение е прието, че административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при формулиране на административното обвинение. Формата на НП съответства на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН във връзка с елементите от състава на административното нарушение  по чл.7, ал.3 от КСО и недвусмислено се налага извод, че административната санкция „глоба” е наложена на физическото лице М.Д.М.. Въпросът дали санкционираното лице може да бъде субект на административнонаказателна отговорност по чл.355, ал.1 от КСО касае материалната, а не формалната законосъобразност на НП.

Ответникът по касация М.М. е привлечен към административнонаказателна отговорност за това, че в качеството си на управител на „Турийски и син” ООД, в нарушение на чл.7, ал.3 от КСО, не е спазил срока за внасяне по сметките на ТД на НАП – Стара Загора дължимите осигурителни вноски по фондовете на ДОО за м.септмеври 2009г. върху начислените за месеца трудови възнаграждения за работещите по трудови правоотношения в дружеството лица до края на месеца, през който е извършено начисляването. Задължението по чл.7, ал.3 от КСО за внасяне на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване е задължение на осигурителя. Субект на отговорността по чл. 355, ал. 1 КСО е лицето, което не е изпълнило вмененото му със съответната материалноправна разпоредба задължение.

 Съгласно легалната дефиниция по чл. 5, ал.1 от КСО, осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Видно от съдържащите се в административнонаказателната преписка писмени доказателства, осигурител в качеството си на работодател се явява „Турийски и син” ООД гр.Павел Баня. Систематичното тълкуване на санкционната норма с материалноправната разпоредба на чл.7 от КСО води до извода, че физическо лице може да бъде привлечено към административнонаказателна отговорност на основание  чл. 355, ал. 1 КСО само тогава, когато това лице, в качеството си на осигурител по см. на чл.5, ал.1 от КСО, не е изпълнило задължението си да внесе в срок дължимите осигурителни вноски. В случая доколкото осигурител и в това си качество задължено по чл.7, ал.3 от КСО лице е "Турийски и син” ООД, по регламентацията на действащата към датата на съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление редакция на санкционната разпоредба /ДВ бр.99/2009г., в сила от 01.01.2010г./, липсва основание и е недопустимо налагане на административно наказание „глоба” по чл.355, ал.1 от КСО на физическото лице М.М.. Ето защо съдът приема че неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на физическото лице М.М. в качеството му на управител на дружеството – осигурител. С оглед на което решението на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 35149-S001412/ 31.05.2010г. на Зам. Териториалния Директор на ТД на НАП – Пловдив, като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. 

Не е налице твърдяното касационно основание за отмяна, изразяващо се в допуснати от съда процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Действително в обжалваното съдебно решение са изложени предимно мотиви по формалната изрядност на НП. Трябва да се има предвид обаче, че макар непрецизно, съдът  се е произнесъл и по материалната законосъобразност във връзка със субекта на административнонаказателна отговорност и понеже касационната инстанция се позовава именно на такъв порок на НП, не се налага отмяна на решението.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 103 от 06.04.2011г., постановено по АНД № 1229/ 2010г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 35141-S001423/ 31.05.2010г. на Заместник Териториалния Директор на ТД на НАП – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

                 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                       2.