РЕШЕНИЕ  

 

№176                                     гр. Стара Загора,                                  23.06.2011 г.

 

                          В     И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в  откритото заседание на шестнадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретаря З.Д., при участието на прокурора Недялка Маринова като разгледа докладваното от съдията Дарина Драгнева, касационно административно наказателно дело №185 по описа за 2011 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по касационна жалба от ТД на НАП Пловдив, представлявана от юрисконсулт Васев против решение №104 от 06.04.2011г., постановено по а.н.д.№1240 по описа за 2010г. на РС Казанлък, с което е отменено НП №35137-S001421/31.05.2010г. на Заместник Териториалния Директор на ТД на НАП Пловдив с наложено на М.Д.М. административно наказание „глоба” в размер на  1000лв. за нарушение на чл.40 ал.1 т.1 буква „в” и на основание чл. 104 ал.1 от ЗЗО

С касационната жалба се навеждат подробни доводи за допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, а именно съдът неправилно е приел, че са нарушени разпоредбите на чл.40 ал.1 от ЗАНН, че нарушителя не е надлежно уведомен, че липсва дата на извършване на нарушението, както и че не е ясен субект на нарушението и оттам и вида на наложеното наказание. С НП изрично е ангажирана отговорността на физическото лице в качеството му на управител на „ Турийски и син” ООД. От съда се иска да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

Ответника по касация М.Д.М. с писмено възражение оспорва основателността на касационната жалба с доводи, че не е бил надлежно поканен да се яви за съставяне на АУАН, че е нарушено правото му на защита и че служителят, на когото е връчена поканата за явяване в ТД на НАП Пловдив не е поел задължението да му я предаде.

Счита, че в АУАН и в НП, както и доказателствата които са събрани не сочат на извод, че деянието е извършено виновно, съгласно изискванията на чл.6 от ЗАНН, като не е обсъдено и приложението на чл.28 от същия закон, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. Иска от съда да потвърди обжалваното решение.

В с.з. представителя на ОП Ст.Загора поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след служебна проверка за валидност, допустимост и материална законосъобразност на решение №104/06.04.2011г. постановено по а.н.д.№1240 по описа за 2010г. на РС Казанлък, намира за установено следното:

Решението допустимо и валидно, но постановено в нарушение на материалния закон.  

С Наказателното постановление №35137-S001421/31.05.2010г. на Заместник Териториалния Директор на ТД на НАП Пловдив е наложено административно  наказание „глоба” в размер на 1 000лв. на М.Д.М., за това, че в качеството му на управител на „Турийски и син” ООД  не е спазил срока за внасяне по сметките на ТД на НАП Стара Загора, дължимите здравно осигурителни вноски за месец юли 2009г. върху начислените за месеца трудови възнаграждения на работещите по трудово правоотношение в дружеството пет лица. Възнагражденията за месеца са начислени на 31.08.2009г. Съгласно чл.40 ал.1 т.1 буква „в” от ЗЗО дължимите здравно осигурителни вноски в размер на 96.51лв. е следвало да бъдат внесени в срок до 31.08.2009г. Същите не са внесени до датата на съставяне на акта по разкритите банкови сметки на ТД на НАП Стара Загора, с което е нарушил чл.104 ал.1 във връзка с чл.40 ал.1 буква „в” от ЗЗО.

За да отмени НП, РС Казанлък е приел, че АУАН не е съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при установяване на нарушението. Цветелина Борисова е присъствала на проверка, извършена на 16.02.2010г., на която нарушения не са установени, а видно от протокола за извършена на 26.02.2010г., свидетели по установяване на нарушението Ирина Михалева Митева, която обаче не е вписана като свидетел по установяване на нарушението.

 На следващо място РС Казанлък приема, че не безспорно установена субективната страна на нарушението – дали е извършено виновно от наказаното лице, тъй като то не е надлежно уведомено да се яви в ТД на НАП Пловдив и да представи изискуемите се от него документи, тъй като и двата протокола за извършена проверка са съставени в негово отсъствие. Тези пропуски внасят съмнение дали е установено по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушението от страна на сочения за нарушител.

АУАН и НП не отговарят на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не е посочена дата на извършване на нарушението, а освен това е налице и невъзможност да се разбере на коя дата е осъществено нарушението с изписването „ че същите не са внесени до датата на съставяне на акта”, като не е конкретизирано за кой акт става въпрос. Дали датата на съставяне на АУАН, на НП или дата на извършване на проверките. Неяснота е налице и относно субект на отговорността, тъй като АУАН е съставен срещу физическото лице М.Д.М., а НП е издадено срещу М.Д.М. в качеството му на управител на юридическото лице, като същевременно е наложена глоба. 

            Предвид тези нарушения на производството по налагане на административното наказание е отменено и обжалваното пред въззивния съд наказателно постановление.

         Настоящия състав на АС Стара Загора не споделя изводите на РС Казанлък за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради допуснати нарушения на производството по налагане на административното наказание, както и че административното нарушение не е доказано.

         Административно наказателната разпоредба на чл.140 ал.1 от ЗЗО съдържа конкретен състав на административно нарушение, а именно: длъжностно лице на работодател или работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, се наказва с глоба в размер от 2000 до 4000 лв. за физическите лица или имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 4000 да 8000 лв. Именно тази норма е правната квалификация на описаните в обстоятелствената част на НП и в АУАН факти, като коректно е посочена и нормата, която установява задължението за плащане на вноските, неговия субект, срока за изпълнение на това задължение и начина за определяне на техния размер – чл.40 ал.1 т.1 буква „в” от ЗЗО. Съгласно посочената разпоредба за работниците, наети по трудово правоотношение, размера на вноската за здравно осигуряване се внася от работодателя в съотношение за 2009г. 60:40, съобразно доходът, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване и се внасят едновременно с тях т.е. до края на месеца, следващ месеца през който е положен труда, когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени, или не са начислени/ чл. 4а ал.7 от КСО/. В НП изрично е посочено, че възнагражденията за месец юли са начислени на 31.08.2009г., поради което правилно АНО е определил, че срокът за изпълнение на задължението е до 31.08.2009г., тъй като това е края на месеца, следващ този през който е положен труда. С посочването на срока за изпълнение на задължението за внасяне на здравноосигурителните вноски е изпълнено изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за дата на нарушението. За наказаното лице е налице възможност да упражни правото си на защита като установи, че до тази дата включително е изпълнил действието внасяне на дължимите вноски за здравно осигуряване в размера, вписан в АУАН и в НП, както и да се извърши проверка за спазване на сроковете за образуване на административно наказателно производство и налагане на административно наказание. В случая от 01.09.2009г. тече преклузивния срок за ангажиране отговорността на извършителя на нарушението, а от датата на проверката, при която е констатирано – 26.02.2010г. три месечния срок за образуване на административно наказателно производство, който не е изтекъл към 14.05.2010г., когато в присъствието на нарушителя е съставен АУАН. Този акт е връчен на М. на същата дата, с което му е дадена възможност да представи доказателства, с които да установи положителния факт внасяне на вноските за здравно осигуряване за месец юли 2009г., в срок до 31.08.2009г. в размер на 96.51лв. за пет наети лица по трудово правоотношение с работодател юридическото лице „Турийски и син” ООД. Управител на това юридическо лице е М.Д.М., който по силата на чл.93 т.1 буква „б” предложение първо от НК има качеството на длъжностно лице на работодателя. Възложено му е изпълнението на  ръководна работа в юридическо лице – работодател, поради което е налице съставомерния елемент по чл.104 ал.1 от ЗЗО, даващ основание да му бъде наложено административно наказание „глоба”. Управителя е физическо лице като качеството му на длъжностно лице е условие за ангажиране на административната му отговорност и внася яснота и пълнота в обвинението, а не обратното, както е приел РС Казанлък.

         На следващо място съставянето на АУАН е в условията на чл.40 ал.4 от ЗАНН – нарушението е установено въз основа на официални документи – вписаните протоколи за извършени проверки от органите по приходите и справките от регистрите на трудовите договори и за размера на внесените осигурителни вноски, а не въз основа на свидетелски показания, поради което не може да се изисква да бъде подписан от свидетел. Само в случаите, когато липсват официални документи и няма свидетели при извършване на нарушението се изисква подписването на акта от свидетели по неговото съставяне, респ. на неговото установяване. АУАН е подписан от свидетел по съставяне на акта, което е достатъчно за да се изпълни условието на чл.40 от ЗАНН за съставяне на акта в присъствие на свидетели. Нарушителя е удостоверил с подписа, както присъствието си при съставяне на АУАН, така и връчването му на същата дата, което сочи на извод, че не са допуснати пороци в  производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието. Такива липсват и във формата на НП, тъй като всички изисквания на чл.57 от ЗАНН, които гарантират както правото на защита, така и възможността за съдебен контрол, са изпълнени и дават възможност да се разбере кога, къде и какво задължение не е престирано, от кого и кои правни норми предвиждат съответно задължението и наказанието за неизпълнението. Всички съставомерни елементи на деянието са описани и правилно квалифицирани, като са посочени и официалните документи, които установяват извършването му, приети като доказателства по делото в проведеното открито съдебно заседание. Приложените от работодателя и АНО справки за сключени трудови договори, начислени и изплатени възнаграждения, справки за задълженията на осигурител по декларация образец №6 и самата декларация за процесния период, както и декларацията от управителя М., че е разпоредил да бъдат изплатени възнагражденията за месец юли, категорично обосновават съществуването на описаните в АУАН и в НП факти – наети по трудово правоотношение пет лица, с изплатени и начислени трудови възнаграждения за месец юли към 31.08.2009г., но невнесени в този срок по сметките на НАП. По въпроса за вината следва да се има предвид, че тя не е факт на обективната действителност, а субективно състояние, за чието наличие се съди по доказателствата, установяващи нарушението, като не е съставомерен елемент изясняването на нейната форма в конкретния случай, тъй като правилото на чл.7 ал.2 от ЗАНН изключва възможността за налагане на наказание за непредпазливите деяния само в предвидените от закона случаи. Следователно, ако нормата на чл.104 ал.1 от ЗЗО предвиждаща да не се налага наказание, ако длъжностното лице е действало непредпазливо – не е искало, но е допускало, или не е знаело, а е било длъжно да знае задължението си, то тогава следваше да се обсъди от АНО и от съда формата на вината. Без значение дали умишлено или поради небрежност, респ. непредпазливост или самонадеяност не са платени вноските за здравно осигуряване. Вината е доказана щом е доказано извършването на нарушението и липсват обстоятелствата по чл.14, чл.15 и чл.16 от НК, които да изключват нейното наличие.   

         Предвид изложеното касационната жалба се явява основателна, а решението като несъобразено с материалния закон следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което наказателното постановление като законосъобразно да бъде потвърдено.

         Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ решение  №104 от 06.04.2011г., постановено по а.н.д.№1240 по описа за 2010г. на РС Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП №35137-S001421/31.05.2010г. на Заместник Териториалния Директор на ТД на НАП Пловдив с наложено на М.Д.М. административно наказание „глоба” в размер на  1000лв. за нарушение на чл.40 ал.1 т.1 буква „в” и на основание чл. 104 ал.1 от ЗЗО.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                2.