Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

           

         292      25.10.2011 година   град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на тринадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                                                                      Членове:            РАЙНА Т.

                                                                              МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря:  П.М.   

и с участието на прокурор: Радостин Рахнев                                           

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Т.  КАН дело № 268 по описа за 2011 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” –  Стара Загора, срещу Решение № 272 от 20.05.2011г., постановено по АНД № 478/ 2011г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №24/ 2401652 от 10.05.2010г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.  

 

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението по съображения за постановяването му при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се направения от въззивния съд извод за допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН и за несъответствие на съдържанието на наказателното постановление с императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Касационният жалбоподател поддържа че административното нарушение, за което е санкциониран „Джуниър 1998” ООД – гр. София, представлява продължавано във времето нарушение, тъй като изпълнителното деяние е едно и също – неизплащане по надлежния ред на трудовото възнаграждение на работниците по ведомост срещу подпис или срещу разписка, поради което правилно и законосъобразно е наложено едно административно наказание. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление №24/ 2401652 от 10.05.2010г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора. 

 

  Ответникът по касационната жалба –„Джуниър 1998” ООД – гр. София,  редовно уведомен за съдебното заседание при условията на чл.137, ал.7 от АПК чрез пълномощника си по делото, не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата.

 

             Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради което счита, че съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.   

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

                                                                                                                                                              

              Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

 

            Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Джуниър 1998” ООД – гр. София, против Наказателно постановление №24/ 2401652 от 10.05.2010г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24/ 2401652 / 06.04.2010г., на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на „Джуниър 1998” ООД в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 12 000лв., за допуснато нарушение на чл.270, ал.3 от КТ. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че работодателят „Джуниър 1998” ООД – гр. София, към датата на извършената на 02.03.2010г. проверка и към момента на съставяне на АУАН, не е изплатил трудовите възнаграждения за посочените в наказателното постановление месеци и на посочените лица лично по ведомост срещу подпис или срещу разписка за периода м. август 2009г.  – м. февруари 2010г. Нарушението е установено при извършена проверка на 02.03.2010г. на обект, стопанисван от „Джуниър 1998” ООД, находящ се в Парк Мол Стара Загора и последващи проверки по документи в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора. При осъществения контрол за законосъобразност въз основа на установената по делото фактическа обстановка Старозагорският районен съд е приел, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните законови изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото не са посочени датите на извършване на нарушенията и административното обвинение не е формулирано точно и ясно от фактическа страна. С подробно изложени в мотивите към решението съображения е обосновал и че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на правилото на чл.18 от ЗАНН - за всяко нарушение да се налага отделно наказание. Констатираните от съда процесуални нарушения са квалифицирани като съществени такива, опорочаващи наказателното постановление и представляващи абсолютно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно.

 

            Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

 

             Изцяло се споделя извода на въззивния съд за несъответствие на съдържанието на наказателното постановление с императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. От една страна от направеното в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическо описание на нарушението не е ясно дали „Джуниър 1998” ООД е санкциониран за това, че не е изплатил трудовите възнаграждения на работещите в неговото предприятие лица за посочените месеци в периода м. август 2009г.  – м. февруари 2010г. или за това, че е изплатил същите, но не по установения в КТ ред. Не са посочени и датите на извършване на нарушенията – т.е момента, от който неизпълнението от страна на работодателя на законово вменените му задължения  релевира наличието на съставомерни бездействия и довършени административни нарушения. Без значение е дали датите на извършване на нарушенията и в какво точно се изразяват нарушенията могат да бъдат извлечени от съдържанието на наказателното постановление и приложените към него доказателства в подкрепа на административното обвинение. Правоприлагането по принцип, и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на административните наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административнонаказателната отговорност и е недопустимо тяхното разширително тълкуване. В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение опорочават наказателното постановление и са основание за неговата отмяна.

 Един от основните принципи на административнонаказателното право, регламентиран в чл.18 от ЗАНН е, че за всяко нарушение се налага отделно наказание, като наложените наказания се изтърпяват поотделно, при установена недопустимост за отделни нарушения, извършени в условията на идеална или реална съвкупност, нарушителят да търпи едно общо наказание. В случая въззивният съд след подробно обсъждане на посочената като нарушена разпоредба на чл.270, ал.3 от КТ във вр. с чл.270, ал.2 от КТ /която разпоредба определя периодичността на заплащане на трудовото възнаграждение/ и въз основа на съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното постановление описание на нарушението, е приел, че са налице няколко  отделни нарушения. Направил е извод че всяко от тези нарушения /макар и идентични от гл.т. на изпълнителното деяние – незаплащане на договорено трудово възнаграждение или неизплащането му по надлежния ред – по ведомост срещу подпис или срещу разписка/, е следвало да бъде обосновано от фактическа и правна страна при спазване изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН и съответно за всяко от нарушенията да бъде наложено отделно наказание. Този извод е правилен и законосъобразен. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател че се касае за едно „продължено /продължавано/ във времето” административно нарушение, за което се следва едно наказание. В действащата нормативна уредба няма легална дефиниция на понятието “продължено нарушение”. Съдебната практика и доктрина по наказателните дела /която може да бъде възприета и при административнонаказателните/ е на становището, че продължено престъпление е това престъпление, при което е налице трайно, продължаващо и непрекъснато за определен период от време осъществяване на неговия състав. Касационната инстанция изцяло споделя приетото от Старозагорския районен съд, че за всеки от посочените в наказателното постановление месеци, „Джуниър 1998” ООД в качеството си на работодател, е допуснал отделни административни нарушения, независимо дали ще се приеме че същите са за незаплащане на трудовите възнаграждения на работещите в предприятието му лица или за неспазване на реда и начина за тяхното изплащане. Подробно съдът е разгледал и обсъдил кой е началният за съставомерността на деянията момент и съотв. от кога следва да се счита че са налице довършени нарушения, при съобразяване периодичността на  задълженията на работодателя и обстоятелството, че неизпълнението им за всеки един от месеците за посочения в наказателното постановление период съставлява отделно нарушение. Следователно в случая не е налице едно продължено във времето административно нарушение, за което да се наложи едно наказание /в какъвто смисъл са доводите на касатора/, а съвкупност от няколко, макар и еднакви по вид нарушения, за които съгласно чл.18 от ЗАНН и за разлика от чл. 23 – 25 от НК, се следват отделни наказания, както правилно е приел районният съд.  

 Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за приложимост на разпоредбите на Наказателния кодекс относно института на продължаваното престъпление по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН. Законодателно е предвидено препращане само по отношение на неуредените в ЗАНН въпроси за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формата на съучастие, приготовлението и опита. Институтът на продължаваното престъпление не е приложим по аналогия към административните нарушения.

 

 Правилно неспазването на изискванията на чл.18 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН са определени от Старозагорския районен съд като съществени процесуални нарушения, които опорочават наказателното постановление и са абсолютно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно. Предвид характера и интензитета на нарушенията в конкретния случай те са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, а и възпрепятстват съдебната проверка за материална законосъобразност на наказателното постановление, в обхвата на която се включва и преценката за съответствието на наложената санкция с тежестта на конкретното нарушение при спазване изискванията за индивидуализация на наказанието.

 

            С оглед на гореизложеното съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

 

                         Р     Е     Ш     И :

 

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 272 от 20.05.2011г., постановено по АНД № 478/ 2011г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №24/ 2401652 от 10.05.2010г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.   

 

 Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

   

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                             2.