РЕШЕНИЕ  

№316                                     гр. Стара Загора,                                  02.11.2011 г.

                          В     И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в  откритото заседание на двадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИН РАДКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретаря Д.Д., с участието на прокурора Митко Игнатов като разгледа докладваното от съдията Дарина Драгнева, касационно административно наказателно дело №289 по описа за 2011 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по касационна жалба от Митница Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт Георгиев против решение №178 от 22.06.2011г., постановено по а.н.д.№505 по описа за 2011г. на РС Казанлък, с което е отменено НП №266 от 19.04.2011г. на Началника на Митница Пловдив с наложена на ЕТ „М.Р. –МНГ” имуществена санкция в размер от 2 000лв. на основание чл. 123 ал.2 от ЗАДС, лишаване от правото да упражнява търговска дейност за срок от един месец в търговския обект – зоомагазин, гр. Казанлък, ул. „Генерал Гурко” №5а.

За да отмени Наказателното постановление,  РС Казанлък е приел, че доводите на наказаното лице за неправилност на наложеното административно наказание са основателни, тъй като по делото е установено, че в търговския обект, и в присъствието на свидетеля Златка Р. са намерени на 11.11.2010г. цигари без бандерол. Тя ги е предала доброволно, а РП Казанлък е отказала да образува до съдебно производство срещу нея. От събраните доказателства по делото съдът извежда извод, че едноличния търговец не е извършил и не е знаел за извършването на нарушението. Свидетеля Р. закупила цигарите за собствена употреба като липсват доказателства да ги е продавала в търговския обект. Обстоятелството, че цигарите са намерени в обект, стопанисван от едноличния търговец не е достатъчно и единствено основание да се търси отговорност от него, а освен това е търговската му дейност е коренно различна. Административното нарушение, според РС Казанлък не е доказано по безспорен и несъмнен начин, а именно, че едноличния търговец го е извършил и е знаел за действията на служителя си Р., поради което и не може да му се търси административно наказателна отговорност на основание чл.123 ал.2 от ЗАДС.  Съдът е счел, че незаконосъобразно е и лишаването от право да се упражнява търговска дейност за срок от един месец, тъй като санкцията трябва да засяга дейността във връзка със съответното нарушение.

С касационната жалба се излагат подробни съображения против правилното прилагане на материалния закон, а именно: не е необходимо АНО да доказва вина у едноличния търговец, тъй като неговата отговорност е обективна. Неправилни са изводите, че цигарите са внесени от свидетелката Р. за нейна лична употреба. Предмета на нарушението не е намерен у свидетелката, която е продавач в търговския обект, а в самия търговски обект, което се е потвърдило и от нейните лични показания. Освен това, е налице противоречие между писмените обяснения пред митническите органи и показанията, дадени пред съда от  Р. относно датата, на която ги е придобила. Съдът не е взел предвид, нито това противоречие, нито факта, че тя е заинтересована от изхода на делото като служебно зависима от наказания едноличен търговец.

Оспорва се законосъобразността на изводите на РС Казанлък, че неправилно е наложено административното наказание лишаване от право да се упражнява търговска дейност за срок от един месец. Нормата на чл. 124а ал.1 от ЗАДС предвижда лишаване от право да се упражнява търговска дейност в обекта, в който е извършено нарушението, като при налагане на кумулативните наказания е спазена нормата на чл.3 от ЗАНН.

От съда се иска да отмени решението на РС Казанлък и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

Ответника по касация – ЕТ „МАРИНА Р.-МНГ”, се явява лично в съдебно заседание и с адвокат Господинов, депозира и писмено възражение против основателността на касационната жалба. Поддържа се, че е житейски необосновано да се говори за продажба на цигари в зоомагазин и то след като надлежно е установено при проведено съдебно следствие, че същите са за лична употреба на продавачката, без знанието на собственика. Не е обследвана хипотезата на чл.21 ал.1 т.5 от ЗАДС, която не изисква заплащане на акциз за тютюневи изделия придобити в друга държава членка от физически лица за лични нужди. Твърди се още, че на основание чл.11 от ЗАНН, който препраща към общата част на НК, е изключено прилагането на закона по аналогия или тълкуването му. Липсва правна възможност за налагане на имуществена санкция на физическо лице – търговец, освен ако лично не е извършило и присъствало при установяване на нарушението.  Оспорва се компетентността на полицейските служители да осъществяват контрол върху акцизните стоки, като на тях им липсва компетентност да установяват нарушения на ЗАДС и техните констатации не могат да послужат при съставяне на АУАН. Поддържа се и изтичане на тримесечен преклузивен срок по чл.34 от ЗАНН.Неправилна била и правната квалификация, тъй като за личните си действия свидетелката Р. би следвало да отговоря по смисъла на чл.235 от  ЗМ.  По изложените доводи се иска от съда да отхвърли касационната жалба и да потвърди решение №178/22.06.2011г. на РС Казанлък.

В с.з. представителя на ОП Ст.Загора поддържа становище за основателност на касационната жалба и предлага на съда да отмени  обжалваното решение. Съдът е извел необсновани изводи по фактите и е приложил неправилно материалния закон. Кредитирани са изцяло показанията на свидетелката Р., а са игнорирани останалите доказателства по делото, които установяват  осъществено е нарушение по чл.123 ал.2 от ЗАДС, чрез държане на склад в търговски обект на общо 46 кутии цигари без български акцизен бандерол. Отговорността на търговеца е обективна и не е необходимо да се установява вина.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след служебна проверка за валидност, допустимост, материална законосъобразност на решение №178/22.06.2011г., постановено по а.н.д.№505 по описа за 2011г. на РС Казанлък, намира за установено следното: 

 Решението е допустимо, валидно, но необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.  

На ЕТ „М.Р.-*** е наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв., за това, че на 11.11.2010г. е държи в търговски обект / стопанисван от търговеца/ акцизни стоки общо 46 броя кутии цигари без бандерол, подробно описани и предадени за съхранение в склад на Митница Пловдив, с което действие е осъществен състава на чл. 123 ал.2 от ЗАДС. Кумулативно на основание чл. 124а ал.1 и чл.124 ал.1 от ЗАДС са отнети стоките, предмет на нарушението в полза на държавата и едноличния търговец е лишен от правото да упражнява търговска дейност за срок от един месец в търговския обект.

Нарушението е установено от писмените доказателства събрани в хода на административно наказателното производство, на които показанията на свидетеля Р. противоречат. Това противоречие не е обсъдено от РС Казанлък, който от една страна приема, че фактите описани в АУАН и в НП са се осъществили, но от друга въз основа на свидетелските показания на Р., която е в служебна зависимост спрямо едноличния търговец, прави извод, че липсва знание у наказаното лице за това, че негов служител притежава акцизни стоки без бандерол. Тези изводи противоречат на принципа на дирене на обективната истина, който освен събиране на всички доказателства, имащи отношение към нейното установяване, изисква и съвкупното им обсъждане. Правилата на логичното мислене, както и правилото на чл. 83 от ЗАНН изключват възможността да се направи извод, първо че намерените в търговския обект, стопанисван от едноличния търговец, предмети на нарушението всъщност са намерени у негов работник, и второ, че за да е доказано административното обвинение този търговец следва да е знаел. Юридическите лица и едноличните търговци понасят имуществена санкция, а не изброените от ЗАНН административни наказания, поради това и спрямо тях се налага ПАМ, каквото представлява лишаването от право да се упражнява търговска дейност в търговския обект, където е извършено нарушението. Тези правни субекти, понасят санкциите за неизпълнение на задължение към държавата или общините при осъществяване на търговската им дейност, когато това е предвидено в съответен Закон, Указ, Постановление на МС или Наредба на Общински съвет.  Следователно, за да обоснове извод, че не е налице основание да се наложи имуществена санкция на едноличния търговец, съдът следва да е установил или, че липсват предпоставките на чл.83 от ЗАНН или, че въпреки тяхното осъществяване са допуснати нарушения в производството по установяване на нарушението и издаване на наказателното постановление, в т.ч. липса на доказателства за осъществяване на фактите от административното обвинение. В случая обаче, необосновано е прието от РС Казанлък, че обвинението е недоказано, защото Р. е предала цигарите и е заявила, че ги е купила няколко дни по-рано за лична употреба. Нелогично е работника да съхранява на работното си място 46 броя кутии с цигари за лична употреба, тъй като цигарите не се пушат само когато лицето е на работа, при това не са намерени във вещи, които са негови, а в самия търговски обект, наред с другите продавани стоки. С установяването на факта, че цигари без бандерол се намират в търговския обект, стопанисван от едноличния търговец се  изпълнява един от алтернативно определените състави на чл. 123 ал.2 от ЗАДС, без да е необходимо, тъй като не е съставомерно,  търговеца да знае или той лично да е оставил в обекта си  акцизните стоки без бандерол. Необходимо и поради това достатъчно е да се установи, че те са в търговския му обект, за да се изпълни състава на чл.123 ал.2 предложение първо от ЗАДС – държи стоки без бандерол. Не е съставомерно знанието, което обуславя вина, тъй като нормата визира налагане на имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци, които са субекти на обективна отговорност за неизпълнение на задължения към държавата във връзка с дейността им. Физическите лица, които ги управляват и представляват, макар да формират волята им са отделни правни субекти. Законът /чл.83 от ЗАНН/ третира еднакво търговците, независимо дали са юридически или физически лица, какъвто е случаят с едноличните търговци. Когато едно физическо лице извършва дейност като търговец и е регистрирано като такъв, то в това си качество носи имуществена отговорност на основание и при условията на чл. 83 от ЗАНН, а не на основанието и при условията на чл. 26 от ЗАНН. Неизпълнението на задължение към държавата и общините не е идентично и с определението за административно нарушение по чл.3 от ЗАНН, както и имуществената санкция не е определена от нормата на чл.13 от ЗАНН, която урежда видовете административни наказания. Доколкото за административното нарушение се изисква да е извършено виновно, то за неизпълнението на задължение към държавата по смисъла на чл. 83 от ЗАНН, е достатъчно да е предвидено налагането на имуществена санкция в съответния закон, указ постановление на МС или наредба на общински съвет. Поради това и всички изложени във възражението доводи, че М.Р. не пуши и не знае за цигарите без бандерол са без правно значение, тъй като М.Р. в качеството си едноличен търговец понася имуществена санкция за неизпълнение на забраната да държи в търговския си обект акцизни стоки без бандерол.

 На следващо място, неоснователно е възражението, че нарушението е установено от некомпетентни органи на МВР, тъй като съставители на АУАН са митническите органи, а нарушението е установено въз основа на официални документи, съставени от длъжностни лица в кръга на службата им за извършените от и пред тях действия и волеизявления. Органите на МВР са правоохранителни органи и имат задължението да сигнализират компетентните да установяват административни нарушения длъжностни лица за правонарушенията, които са възприели. Дали отразеното в официалните документи, съставени от органите на МВР ще бъде квалифицирано като нарушение на закона, а оттам и като основание за административно наказателна отговорност, респ. като неизпълнение на задължение на търговец към държавата, за което се налага имуществена санкция, е въпрос, който разрешава АНО. Установяването на нарушението се извършва със съставянето на АУАН, в който са отразени констатациите на компетентните да установяват нарушения на ЗАДС органи. Изводите им, че документите, получени от РП Казанлък установяват състава на чл.123 от ЗАДС съответстват напълно на доказания по делото факт, чрез протокола за доброволно предаване и докладната записка на органите на МВР, а именно, че едноличния търговец държи в търговския си обект акцизни стоки без бандерол. АУАН е съставен в шестмесечния срок по чл.34 ал.2 от ЗАНН, който е приложим за митническите нарушения, който тече от датата, на която е получено постановлението за отказ да се образува досъдебно производство в  Митница Пловдив, и това е така, защото органите на МВР са сезирали РП Казанлък, а тя от своя страна наказващия орган, а не обратното.

Несъответни на доказателствата по делото и на закона са изводите на РС Казанлък, че търговеца е лишен от право да упражнява търговска дейност. Видно от текста на НП, търговецът е лишен от право да упражнява търговска дейност в търговския обект, в който е извършено нарушението на ЗАДС.

Неотносимо по делото е последното оплакване, че Р. следва да носи отговорност по чл.235 ал.1 от ЗМ, предвид посоченото по-горе за наличието на основание да се наложи имуществена санкция на едноличния търговец за неизпълнение на задължение към държавата.

 

Водим от горното и на основание чл. 222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

 

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ решение №178/22.06.2011г., постановено по а.н.д.  №505 по описа за 2011г. на РС Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 266/19.04.2011г. на Началника на Митница Пловдив с наложена на ЕТ „М.Р.-***, имуществена санкция в размер на 2 000лв./две хиляди/ на основание чл.123 ал.2 от ЗАДС, лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от един месец  в търговски обект – находящ се в гр. Казанлък, ул. „Ген. Гурко” №5А, на основание чл.124 а от ЗАДС, а вещите предмет на нарушение са отнети в полза на държавата на основание чл.124 ал.1 от ЗАДС.  

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                2.