Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

304                                                  31.10.2011 г.                                гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорски административен съд, в публичното заседание на тринадесети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

 Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                               Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

                                                                              МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря П.М. и в присъствието на прокурора Радостин Рахнев, като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев КНАД 313 по описа  за 2011 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/

Образувано е по касационна жалба от юрисконсулт Андрей Андреев като пълномощник на директора на Областна дирекция на МВР - Стара Загора против  решение №479/21.07.2011 г., постановено по НАХД №1197 по описа за 2011 г. на Старозагорския  районен съд, с което е отменено наказателно постановление  №6530 от 06.01.2011 г. на Началник сектор “ПП” към ОД на МВР Стара Загора.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Излагат се подробни съображения, че срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече от датата на попълване на декларацията от страна на собственика на автомобила оп чл.188 от ЗДвП, а не от датата на заснемането на автомобила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №479/21.07.2011 г., на Старозагорски районен съд, постановено по АНД №1197/2011 г. и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касация С.Х. ***, редовно призован, не изпраща представител по делото. В приложеният отговор на въззивната жалба излага съображения за правилността и законосъобразността на обжалваното съдебно решение. По делото са депизирани и писмени бележки, които преповтарят изложеното в отговора.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата касационни основания, намира за установено  следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Старозагорски районен съд се е развило по жалбата на С.Х. *** против наказателно постановление №6530/10 от 06.01.2011 год. на Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР - Стара Загора, с което са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 150 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от един месец. основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Отговорността е ангажирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП затова, че на 11.02.2010 год. около 13.02 ч. в с. Подслон  по път ІІ-66, км. 41, община Стара Загора в посока запад управлява лек автомобил “Фолксваген пасат” с рег.№ В 9007 КН със скорост 91 км/ч при максимално разрешена 50 км/ч за населено място, като скоростта е установена с дигитална стационарна установка SITRAFFIC LYNX ERS 400 ID003059047B85 с час, дата, GPS-координати и снимка № 00117, показана на водача при съставяне на АУАН № 6530/13.10.2010 г.

С обжалваното решение районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че АУАН е съставен извън тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Решението на районния съд е незаконосъобразно.

Основателно е наведеното касационно оплакване, че АУАН е съставен в законоустановеният преклузивен срок по чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Съгласно посочената законова разпоредба не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Следователно нормативно регламентирания начален момент, от който започва да тече срока по чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН за съставяне на АУАН, е моментът на откриването на нарушителя т.е когато има необходимите и достатъчни данни за извършване на нарушение и за самоличността на нарушителя и са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. В случая от приложеното по делото веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП /предишна ал.7/ - снимка № 00117,  е видно, че на 11.02.2010 г. в 13.02 ч. лек автомобил “Фолксваген пасат” с рег. № В 9007 КН се е движил със скорост 91 км/ч при максимално разрешена 50 км/ч за населено място, установена с дигитална стационарна радарна установка с точен час и дата и GPS координати. Въз основа на това веществено доказателствено средство обаче не може да бъде установено кое е лицето, управлявало автомобила и съответно не може да се приеме че към момента, в който е направена посочената снимка, следва да се счита открит по смисъла чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН нарушителят. Към 11.02.2010 г. е констатирано единствено извършеното със заснетия автомобил административно нарушение по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, но липсват каквито и да е било данни за самоличността на нарушителя. Ето защо 11.02.2010 год. не е релевантната дата за определянето на началния момент, от който следва да се счита за открито по смисъла на чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН нарушението, за което е санкциониран касационният жалбоподател. Съставът на нарушението предвижда административно-наказателната отговорност да се носи от лицето което управлява МПС – било то собственик, било то ползвател. Към момента на заснемането не е установен по безспорен начин нарушителят, т.е. лицето осъществило административното нарушение. Такова безспорно установяване имаме, едва с попълването на декларацията по чл.188 от ЗДвП – това е датата 30.07.2010 год. Следователно към 13.10.2010 г. /датата на съставяне на АУАН/ не е изтекъл законово регламентирания преклузивен срок по чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН - не е имало процесуална пречка за съставянето на АУАН, която да опорочава издаденото въз основа на него наказателно постановление.       

               В подкрепа на гореизложеното, може да се допълни и следното: разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП не въвежда оборима презумпция че „нарушителят е собственикът на автомобила, освен ако той не декларира и посочи друго лице, управлявало автомобила към момента на извършване на нарушението”. Субект на отговорността по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП може да бъде само водач на МПС /по смисъла на понятието съгласно легалната дефиниция по §6, т.25 от ДР на ЗДвП/, който превиши разрешената максимална скорост за движение в населено място т.е управлявал е МПС към момента на заснимане и регистриране движението на автомобила с измереното превишение на скоростта. Съгласно чл.188, изр. второ от ЗДвП непосочването на кого е предоставено за управление МПС е основание за налагане на наказание на собственика на автомобила, предвидено за извършеното нарушение. Но отговорността на собственика на МПС, с което е извършено нарушение по ЗДвП, е различна от отговорността на лицето, което  като водач на МПС е извършило нарушението. Отговорността по чл.188, изр. второ от ЗДвП не се основава на законова презумпция че собственикът на МПС е извършител на нарушението по ЗДвП, а е отговорност на собственика за извършено с притежавания от него автомобил нарушение, която отговорност възниква при условията на евентуалност – само когато собственикът не посочи на кого е предоставил МПС. Действително приложеното веществено доказателствено средство съдържа достатъчна информация, въз основа на която след проверка в националните регистри на МВР, може да бъде идентифициран собственикът на автомобила.  Това обаче съвсем не означава че е установена самоличността на извършителя на нарушението по повдигнатото административно обвинение – т. е на лицето, което към момента на регистриране на нарушението по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП с лек автомобил “Фолксваген пасат” с рег.№ В 9007 КН, е имало качество на водач на посоченото МПС. Следва да се отбележи и че регламентираният преклузивен срок по чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН не е такъв за установяване самоличността на извършителя на нарушението, а за съставянето на АУАН след идентифициране на нарушителя, но не по-късно от една година от извършването на нарушението. Очевидно в случая и двата срока за съставяне на АУАН / тримесечния по чл.34, ал.1, изр. второ, предл. първо от ЗАНН от откриване на нарушителя и едногодишния по чл.34, ал.1, изр. второ, предл. второ от ЗАНН от извършване на нарушението/, са спазени.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Стара Загора, при което да се изложат мотиви по отношение на административното обвинение по чл.21, ал.1 от Закона за  движението по пътищата: кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от тях по въпросите относно извършване на нарушението, вината и индивидуализацията на наказанието, евентуално налице ли са основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр.второ и чл.222, ал.1 АПК съдът

Р     Е     Ш     И     :

   ОТМЕНЯ решение №479/21.07.2011 год., постановено по АНД № 1197/2011 г., по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №6530/06.01.2011 год., издадено от Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора.

 

ВРЪЩА делото на друг състав за ново разглеждане.

 

Решението не подлежи на обжалване

                  

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

                                                                                      2.