Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е         338

 

                                                      гр. Стара Загора

                                      02.11.2011 г.

 

                             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в открито заседание на двадесети и седми октомври две хиляди и единадесета година, в състав:

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ЯНКОВА

 

                                                                                                    РАЙНА ТОДОРОВА

 

  при участието на прокурора Румен Арабаджиков

и при секретаря А.А.,

като разгледа докладваното от председателя КНАД  №351 по описа за 2011г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР – Стара Загора, срещу Решение №546/04.08.2011г. по АНД №984/2011г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №7935/10 от 21.02.2011г. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР  – Стара Загора.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания, релевиращи постановяване на решението в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от съда извод, че административното обвинение за извършено нарушение по чл. 182, ал.1, т. от ЗДвП, не е доказано по несъмнен и безспорен начин поради липса на доказателства за техническа изправност към датата на извършване на нарушението на техническото средство, с което е измерена скоростта на движение на автомобила. Поддържа, че с оглед приложеното по преписката удостоверение за одобряване типа на измервателното средство и разпоредбата на чл.26, ал.3 от Закона за измерванията, следва да се приеме че измервателното средство, с което е установено нарушението, като такова от одобрен тип и пуснато на пазара, подлежи единствено на последващи проверки и предвид нормата на чл.43, ал.3 от Закона за измерванията /регламентираща начина на удостоверяване извършването на последваща проверка досежно годността и техническата изправност на средствата за измерване/, при необходимост от събиране на такива доказателства, съдът е следвало да извърши оглед на място на измервателното устройство за наличието на съответния стикер. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Е.Г.Д., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че жалбата е основателна поради което счита, че съдебното решение следва да бъде отменено.    

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Е.Г.Д. ***, против Наказателно постановление /НП/ №7935/10 от 21.02.2011г. на Началник сектор „ПП” към ОД на МВР  – Стара Загора, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №7935/16.10.2010г., на Драгатнова, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания “глоба” в размер 250лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца. Административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 13.02.2010г. в 16.46 ч., Д., като водач на МПС л.а “ Нисан Алмера” с рег. № У 0513 АН, в с. Подслон, по път ІІ – 66, км.41, в посока изток -запад, в населено място обозначено с пътен знак „Д – 11”, управлява автомобила със скорост 103,79 км/ч. при максимално допустима скорост за населено място 50 км/ч., като скоростта е установена и фиксирана с дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC – LYHX ERS – 400 ID 003059047В85 с точен час и дата и GPS координати със снимка №0275.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление като е приел, че в административно наказателната преписка като доказателство за техническата изправност на дигиталната стационарна установка, с която е установена скоростта на движение на управлявания от Дрганова автомобил, е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 от 06.10.2009г. Според съда  одобряването на типа е само първото условие по Закона за измерванията, обуславящо техническата годност на конкретното средство за измерване, което средство подлежи също на първоначална проверка преди пускане в експлоатация и на задължителна периодична последваща проверка. Доколкото доказателства за преминаване на такива проверки не са представени съдът е приел, че не е доказана техническата изправност на посочената в АУАН и НП дигитална стационарна радарна установка, с която е била установена и фиксирана скоростта на движение на автомобила към датата на извършване на нарушението и следователно данните от нея не могат да се използват като доказателство, потвърждаващо нарушението. Въз основа на горното съдът е обосновал извод че нарушението не е установено по безспорен и несъмнен начин, което е основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Този извод на Старозагорския районен съд напълно се споделя от касационната инстанция. При правилно установена фактическа обстановка по делото е изведен верен правен извод за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление поради липса на доказателства за извършване на административно нарушение по ЗДвП.

 

Неоснователно е касационното оплакване, че решението е необосновано, с оглед наличието на доказателства по делото за техническа годност на посоченото в НП измервателно средство - дигитална стационарна установка SITRAFFIC LYNX ERS 400, от които може да се приеме че щом е от одобрен тип, устройството е преминало първоначална проверка за годност, а предвид наличието на поставен стикер на самото устройство за извършена последваща проверка, съдът при нужда следвало да се увери като извърши оглед на място.

На първо място необосноваността не е касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касационно основание е конкретно порочно действие на въззивния съд при формиране на фактическите и  правните му изводи и именно то, а не релевантните за материалния спор факти, представлява предмет на доказване в касационното производство. При оплакване за допуснато нарушение на материалния закон е необходимо да се изложат такива доводи, които да сочат неправилно приложение на ЗДвП или друг относим закон, или приложение на закон, който не е трябвало да бъде приложен. Доказателства за касационните основания могат да се съдържат в делото или да са приложени към жалбата при спазване на забраната за нови фактически установявания в касационното производство. Тази забрана изключва възможността страните за първи път да  твърдят ненаведени пред въззивния съд факти, респективно да искат установяване на факти, за които са получили изрични указания относно необходимостта от тяхното доказване.

 

В случая при постановяване на решението Районен съд - Стара Загора не е допуснал никакви нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Касационният жалбоподател като орган, издал оспореното наказателно постановление, има процесуалното задължение да представи в производството пред съда цялата преписка по издаването на НП /чл. 60, ал.2 от ЗАНН/. Действително с административно наказателната преписка като доказателство за установяване на техническата изправност на дигиталната стационарна радарна установка, с която е била установена и фиксирана скоростта на движение на управлявания от Драгановав автомобил, е представено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823/ 06.10.2009г. за стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC LYNX ERS 400. Този документ обаче не сочи наличие на двете кумулативни предпоставки за техническа годност на измервателните средства, предвидени в Закона за измерванията и чл.761 от приложимата Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, а именно одобряване на типа и първоначална проверка. Правилно Старозагорският районен съд е приел че одобряването на типа средство за измерване е първото, но не и единствено изискване по Закона за измерванията, обуславящо техническата годност на конкретното средство за измерване, като по  аргумент от разпоредбите на чл.39, ал.1 и чл.44, т.4 от ЗИ средствата за измерване от одобрен тип задължително подлежат и на първоначална проверка, преди извършването на която не могат да бъдат използвани.

 

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател че в случая е налице изключението на чл.26, ал.3 от Закона за измерванията. Съгласно посочената разпоредба средствата за измерване, чието съответствие по реда на чл.7 от Закона за техническите изисквания към продуктите е оценено и удостоверено, подлежат само на последващи проверки. Но в нормата на чл.7 от ЗТИП е предвидено че тези продукти /групи от продукти/ и съществените изисквания към тях се определят с Наредба на Министерския съвет. В случая обаче средството за измерване, с което е била установена и фиксирана скоростта на движение на автомобила /стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC LYNX ERS 400/, не е сред изрично посочените в чл.2, ал.1 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване, приета с ПМС №253 от 15.09.2006г. Ето защо регламентираното в чл.26, ал.3 от Закона за измерванията изключение от общото правило не може да намери приложение.

 

Неизвършването на оглед на място за наличие на стикер на измервателното устройство, удостоверяващ по см. на чл.43, ал.1 от ЗИ направена последваща проверка за годността и техническата изправност на средството за измерване, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. При липса на доказателства за преминала първоначална проверка на средството за измерване, изследването на въпроса дали е извършена периодична последваща проверка е безпредметно, тъй като това няма да доведе до правен извод различен от направения от Старозагорския районен съд такъв, а именно че не е доказана по несъмнен начин и съгласно изискванията на Закона за измерванията техническата изправност на дигиталната стационарна радарна установка, с която е била установена и фиксирана скоростта на движение на управлявания от Д. автомобил.

 

Установяването на фактите, обуславящи произнасянето на административнонаказващия орган по обвинението в административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, включително и относно техническата изправност на средствата за измерване на скоростта на движение на автомобилите, е възложено от закона в негова тежест. Доколкото такива доказателства не са представени в съдебното производство по чл.59 от ЗАНН, приложената по делото снимка, изготвена с това техническо средство, не може да се счита за надлежно веществено доказателствено средство по см. на чл.189, ал.15 от ЗДвП, съдържащо достоверни данни за скоростта на движение на автомобила към момента на неговото заснимане. Въззивният съд правилно е приел, че наличието на съставомерно от обективна страна деяние по повдигнатото административно обвинение за извършено нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП /управление на МПС при превишение на разрешената максимална скорост в населено място над 50км/ч./, не е безспорно доказано.

 

С оглед изложеното съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие със закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                                             Р     Е     Ш     И     :

 

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение №546/04.08.2011г. по АНД №984/2011г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №7935/10 от 21.02.2011г. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР  – Стара Загора.

.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                                                    2.