Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

350                                                  21.11.2011 г.                                гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорски административен съд, в публичното заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и единадесета год., в състав:

 

 Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                               Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

                                                                              МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря А.А. и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев КНАД 361 по описа  за 2011 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/

Образувано е по касационна жалба от И.Н.Н. - П. *** против  решение №512/29.07.2011 г., постановено по НАХД №989 по описа за 2011 г. на Старозагорския  районен съд, с което е изменено наказателно постановление  №7567 от 26.01.2011 г. на Началник сектор “ПП” към ОД на МВР Стара Загора.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и необоснованост на същото, като постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Излагат се подробни съображения, изложени и в жалбата, с която е бил сезиран въззивният съд. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №512/29.07.2011 г., на Старозагорски районен съд, постановено по АНД №989/2011 г. и да се отмени обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касация ОД на МВР – Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата касационни основания, намира за установено  следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и разгледана по същество е основателна.

Производството пред Старозагорски районен съд се е развило по жалбата на И.Н.Н. - П. *** против наказателно постановление №7567 от 26.01.2011 год. на Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР - Стара Загора, с което са й наложени административни наказания „глоба” в размер на 200.00 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП. Отговорността е ангажирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП затова, че на 14.02.2010 год. в 12.20 ч. в с. Подслон  по път ІІ-66, км. 41, община Стара Загора в посока запад-изток управлява лек автомобил “Рено Лагуна” с рег.№ В 1141 РА със скорост 97 км/ч при максимално разрешена 50 км/ч за населено място, като скоростта е установена с дигитална стационарна установка SITRAFFIC LYNX ERS 400 ID003059047B85 с точен час, дата, GPS-координати и снимка №00130, показана на водача при съставяне на АУАН № 7567/02.11.2010 г.

С обжалваното решение районният съд е изменил наказателното постановление, като е приел, че при съставянето на АУАН и издавеното на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката, че същото е издадено и в съответствие на материалния закон. Изменението се изразява в отмяна на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за два месеца, в резултат на новата законова уредба и остяване в сила в частта, в която е наложена глоба в размер на 200.00 лв.

Решението на районния съд е незаконосъобразно.

Съдът е изложил подробни съображения, относно липсата на нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издавеното на наказателното постановление, които се споделят и от настоящия състав, поради което и не следва да бъдат преповтаряни.

В допълнение могат да се изложат и следните съображения.

Съгласно чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Следователно нормативно регламентирания начален момент, от който започва да тече срока по чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН за съставяне на АУАН, е моментът на откриването на нарушителя т.е когато има необходимите и достатъчни данни за извършване на нарушение и за самоличността на нарушителя и са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. В случая от приложеното по делото веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП /предишна ал.7/ - снимка № 00130,  е видно, че на 14.02.2010 г. в 12.20 ч. лек автомобил “Рено Лагуна” с рег. № В 1141 РА се е движил със скорост 97 км/ч при максимално разрешена 50 км/ч за населено място, установена с дигитална стационарна радарна установка с точен час и дата и GPS координати. Въз основа на това веществено доказателствено средство обаче не може да бъде установено кое е лицето, управлявало автомобила и съответно не може да се приеме че към момента, в който е направена посочената снимка, следва да се счита открит по смисъла чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН нарушителят. Към 14.02.2010 г. е констатирано единствено извършеното със заснетия автомобил административно нарушение по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, но липсват каквито и да е било данни за самоличността на нарушителя. Ето защо 14.02.2010 год. не е релевантната дата за определянето на началния момент, от който следва да се счита за открито по смисъла на чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН нарушението, за което е санкциониран касационният жалбоподател. Съставът на нарушението предвижда административно-наказателната отговорност да се носи от лицето което управлява МПС – било то собственик, било то ползвател. Към момента на заснемането не е установен по безспорен начин нарушителят, т.е. лицето осъществило административното нарушение. Такова безспорно установяване имаме, едва с попълването на декларацията по чл.188 от ЗДвП – това е датата 23.08.2010 год. Следователно към 02.11.2010 г. /датата на съставяне на АУАН/ не е изтекъл законово регламентирания преклузивен срок по чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН - не е имало процесуална пречка за съставянето на АУАН, която да опорочава издаденото въз основа на него наказателно постановление.       

               От друга страна разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП не въвежда оборима презумпция че „нарушителят е собственикът на автомобила, освен ако той не декларира и посочи друго лице, управлявало автомобила към момента на извършване на нарушението”. Субект на отговорността по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП може да бъде само водач на МПС /по смисъла на понятието съгласно легалната дефиниция по §6, т.25 от ДР на ЗДвП/, който превиши разрешената максимална скорост за движение в населено място т.е управлявал е МПС към момента на заснимане и регистриране движението на автомобила с измереното превишение на скоростта. Съгласно чл.188, изр. второ от ЗДвП непосочването на кого е предоставено за управление МПС е основание за налагане на наказание на собственика на автомобила, предвидено за извършеното нарушение. Но отговорността на собственика на МПС, с което е извършено нарушение по ЗДвП, е различна от отговорността на лицето, което  като водач на МПС е извършило нарушението. Отговорността по чл.188, изр. второ от ЗДвП не се основава на законова презумпция че собственикът на МПС е извършител на нарушението по ЗДвП, а е отговорност на собственика за извършено с притежавания от него автомобил нарушение, която отговорност възниква при условията на евентуалност – само когато собственикът не посочи на кого е предоставил МПС. Действително приложеното веществено доказателствено средство съдържа достатъчна информация, въз основа на която след проверка в националните регистри на МВР, може да бъде идентифициран собственикът на автомобила.  Това обаче съвсем не означава че е установена самоличността на извършителя на нарушението по повдигнатото административно обвинение – т. е на лицето, което към момента на регистриране на нарушението по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП с лек автомобил “Рено лагуна” с рег.№ В 1141 РА, е имало качество на водач на посоченото МПС. Следва да се отбележи и че регламентираният преклузивен срок по чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН не е такъв за установяване самоличността на извършителя на нарушението, а за съставянето на АУАН след идентифициране на нарушителя, но не по-късно от една година от извършването на нарушението. Очевидно в случая и двата срока за съставяне на АУАН / тримесечния по чл.34, ал.1, изр. второ, предл. първо от ЗАНН от откриване на нарушителя и едногодишния по чл.34, ал.1, изр. второ, предл. второ от ЗАНН от извършване на нарушението/, са спазени.От друга страна, законодателят не е предивидил задължение на контролните органи да изискват попълването на такава декларация и от посоченото от собственика на автомобила лице. В този смисъл, в конкретния случай, нарушителят е установен въз основа на представената декларация по чл.188 от ЗДвП от собственика на цаснетият автомобил. Действително ако този факт е оспорен от посоченото в декларацията лице, задължение на административно-наказавщият орган е да извърши разследване на спорните обстоятелства и едва след установяването им, да издаде наказателното постановление. В настоящият случай, жалбоподателката при получаването на екземпляр от АУАН не е оспорила авторството на констатираното административно нарушение, а единствено срока за съставянето на АУАН, факта, че същият е съставен в нейно отсъствие, както и че пред населеното място липсва предупредителна табела за засичане на скоростта.

В оспореното наказателно постановление не е изписано цялото име на нарушителката, като е пропуснато изписването на първото й фамилно име. В наказателното постановление са изписани трите й имена, а освен това е посочено и ЕГН й, които са достатъчно за индивидуализирането на нарушителя и не оставят съмнения относно личността му.

Неоснователно е и другото възражение, че липсва табела за извършван контрол с дигитална камера, както преди населеното място, така и в самото населено място. Липсата на такава табела не освобождава управляващите МПС да спазват установените от закона максимално допустими скорости за движение в населено място, а и от друга страна, наличието на такава табела не е елемент от фактическия състав на административното нарушение и не би могло да доведе до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че постановеното съдебно решение е неправилно в частта, с която е прието установяването по безспорен начин на извършеното административно нарушение, чрез устройство въведено в експлоатация по законовия ред.

Ответникът по касация като орган, издал оспореното наказателно постановление, има процесуалното задължение да представи в производството пред съда цялата преписка по издаването на НП /чл. 60, ал.2 от ЗАНН/. Действително с административнонаказателната преписка като доказателство за установяване на техническата изправност на дигиталната стационарна радарна установка, с която е била установена и фиксирана скоростта на движение на управлявания от И.Н. - П. автомобил, е представено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823/06.10.2009 год. за стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC LYNX ERS 400. Този документ обаче не сочи наличие на двете кумулативни предпоставки за техническа годност на измервателните средства, предвидени в Закона за измерванията и чл.761 от приложимата Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, а именно одобряване на типа и първоначална проверка. Одобряването на типа средство за измерване е първото, но не и единствено изискване по Закона за измерванията, обуславящо техническата годност на конкретното средство за измерване, като по  аргумент от разпоредбите на чл.39, ал.1 и чл.44, т.4 от ЗИ средствата за измерване от одобрен тип задължително подлежат и на първоначална проверка, преди извършването на която не могат да бъдат използвани. Следователно не е доказана по несъмнен начин и съгласно изискванията на Закона за измерванията техническата изправност на дигиталната стационарна радарна установка, използвана за установяване скоростта на движение на управлявания от Иван Петков автомобил.

  Доказването на фактите, обуславящи произнасянето на административнонаказващия орган по обвинението в административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, включително и относно техническата изправност на средствата за измерване на скоростта на движение на автомобилите, е възложено от закона в негова тежест. Доколкото такива доказателства не са представени в съдебното производство по чл.59 от ЗАНН, приложената по делото снимка, изготвена с това техническо средство, не може да се счита за надлежно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, т.е. такова съдържащо достоверни данни за скоростта на движение на автомобила към момента на неговото заснемане. Въззивният съд неправилно е приел, че наличието на съставомерно от обективна страна деяние по повдигнатото административно обвинение за извършено нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, е безспорно доказано и е потвърдил НП в тази част. Решението му противоречи на материалния закон и следва да бъде отменено в посочената част.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а обжалваното наказателно постановление отменено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр.второ и чл.222, ал.1 АПК съдът

Р     Е     Ш     И     :

ОТМЕНЯ решение №512/29.07.2011 год., постановено по АНД № 989/2011 г., по описа на Старозагорския районен съд, с което е изменено Наказателно постановление №7567/26.01.2011 год., издадено от Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №7567/26.01.2011 г., издадено от Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора.

 

Решението не подлежи на обжалване

                 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

                                                                                      2.