Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер 399 …..….……...….……28.12.2011 Година….…......... Град Стара Загора

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Старозагорският административен съд ..………………………………………………………. На петнадесети декември ……….…………...……….… Година две хиляди и единадесета

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                 

                                                                                                         ГАЛИНА ДИНКОВА

 

Секретар П.М. ……….………………………..................................……………....

Прокурор Ваня Меранзова …………………………………..…......…..................................  разгледа докладваното от председателя …………………….. ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ касационно административно наказателно дело номер 421 по описа за 2011 год.

 

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП гр. Пловдив против Решение № 243/21.09.2011 г., постановено по АНД № 1236/2010г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление на Заместник Териториалния Директор на ТД на НАП – Пловдив.

  

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението по съображения за постановяването му при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от съда извод че наказателното постановление не съответства на императивните законови изисквания досежно неговото съдържание. Поддържа, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде потвърдено отмененото наказателно постановление.

 

          Ответникът по касационната жалба М.Д.М., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, взема писмено становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение, с искане същото да бъде оставено в сила. 

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на жалбата и неправилност на обжалваното решение.   

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

            

           Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

 Производството пред Районен съд Казанлък се е развило по жалба на М.  М. против Наказателно постановление № 35143-S001422/31.05.2010 г. на Заместник Териториалния Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което му е наложена административна санкция – „глоба” в размер 1000 лева, на основание чл.104, ал.1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, за нарушение на чл.40, ал.1, б.”в” от с.з. Административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че М.М. в качеството си на управител на „Турийски и син” ООД, не е спазил срока за внасяне по сметките на ТД на НАП – Стара Загора на дължимите здравноосигурителни вноски върху начислените за месец август 2009 год. трудови възнаграждения за работещите по трудови правоотношения в дружеството лица. Възнагражденията за месеца са начислени на 30.09.2009 г. и дължимите се здравноосигурителни вноски в размер на 96.51 лв. е следвало да бъдат внесени в срок до 30.09.2009 г., като същите не са внесени до датата на съставяне на акта.

 

  С обжалваното решение Казанлъшкият районен съд е приел, че акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, е съставен при допуснати нарушения на изискванията на чл.40, ал.1 и ал.2, чл.43, ал.1 и 3  от ЗАНН. Допуснатите нарушения са  квалифицирани от въззивния съд като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и  основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

 

Решението на Казанлъшкия районен съд е неправилно.

 

Наложената санкция в случая се основава на разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗЗО, съгласно която длъжностно лице на работодател или работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати се наказва с глоба в размер от 2000 до 4000 лева за физическите лица или имуществена санкция в размер от 4000 до 8000 лева. В наказателното постановление е посочена и нормата, която установява задължението за заплащане на вноските, неговия субект, срока за изпълнение на задължението и начина за определяне на техния размер – чл.40, ал.1, т.1, б.”в”от ЗЗО. Съгласно посочената разпоредба осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с тези за държавното обществено осигуряване, т.е. до края на месеца, следващ месеца през който е положен труда, когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени – чл.4а, ал.7 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Установено е, че в случая възнагражденията за месец август 2009 г. са начислени на 30.09.2009 г. и до тази дата е следвало да бъдат внесени здравноосигурителните вноски, тъй като това е края на месеца, следващ този, през който е положен труда. Съответно при неизпълнение на законовото задължение е ангажирана отговорността на М.М. в качеството му на длъжностно лице на работодателя.

 

Основателно е възражението на касационния жалбоподател че при неправилно приложение на закона въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН е допуснато нарушение на чл.40, ал.1 и 2 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при условията на чл.40, ал.4 ЗАНН, като нарушението е установено въз основа на официални документи – вписани протоколи за извършени проверки от органите на НАП и справки от регистрите на трудовите договори за размера на дължимите осигурителни вноски за здравно осигуряване, а не въз основа на свидетелски показания, при което е несъстоятелно да се изисква да бъде подписан и от свидетел. След като актът за установяване на административно нарушение е съставен въз основа на официални документи /за която хипотеза законът в разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН допуска възможност за съставянето му в отсъствието на свидетели/, вписването като свидетел на лице, което не е присъствало на проверката на датата, посочена ката дата на констатиране на нарушението, не опорочава административнонаказателното производство, тъй като това е свидетел по неговото съставяне, а не по установяване на нарушението.

 

Дори и да е налице нередовност при съставянето на АУАН, тази нередовност не релевира основание за отмяна на издаденото въз основа на него наказателно постановление. По аргумент от разрешението, дадено с Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС и нормативното такова по чл.53, ал.2 от ЗАНН, не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на наказателното постановление. В случая не са допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, такива, които да засягат индивидуализацията и конкретизацията на административното нарушение от фактическа и правна страна или да възпрепятстват съдебната проверка за материална законосъобразност на наказателното постановление и спазването на процедурата по неговото издаване. Неправилно е прието и нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.2 ЗАНН и чл.41, ал.1 и 4 от ЗАНН. Видно от представения по делото АУАН, същият е съставен на 14.05.2010 г. и на същата дата е връчен на нарушителя. Без значение е при това положение обстоятелството, че нарушителя е бил поканен за съставянето на АУАН на друга дата.

 

 Извършването на предхождащите съставянето на АУАН проверки в отсъствието на санкционираното лице също не може да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление. Законово регламентираните процесуални изисквания са такива към провеждането на административнонаказателното производство, което, съгласно изричната разпоредба на чл. 36, ал.1 от ЗАНН, се образува със съставянето на акта за установяване на административно нарушение. В случая на първо място от доказателствата по делото не се установяват процедурни нарушения в хода на проведените от ТД на НАП проверки. От друга страна абсолютно немотивиран е извода на въззивния съд че приетите като извършени нарушения са съществени такива. Няма данни дори и като индиция че в резултат на съставянето на протоколите за проверките в отсъствието на М. М. има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; или че личното му присъствие би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието. Още по-малко може да се обоснове че е накърнено правото му на защита, доколкото в хода на производството съставения АУАН е бил надлежно връчен и санкционираното лице не е било лишено от възможността да се запознае с неговото съдържание; да представи писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН; да оспори по съдебен ред законосъобразността и правилността на издаденото наказателно постановление, като изложи доводи и да представи или да поиска събиране на доказателства и др.

 

С оглед гореизложените съображения касационната жалба се явява основателна, обжалваното решение като несъответно на относимия материален закон следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което обжалваното пред съда Наказателно постановление  № 35143-S001422/31.05.2010 г. на Заместник Териториалния Директор на ТД на НАП – Пловдив, като законосъобразно бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр.второ и чл.222, ал.1 АПК съдът

 

 

                                             Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ решение №243/21.09.2011 г., постановено по АНД N1236/2010 г.  по описа на Казанлъшкия районен съд,  като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 35143-S001422/31.05.2010 г. на Заместник Териториалния Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което е наложена административна санкция – „глоба” в размер 1000 лева, на основание чл.104, ал.1 от Закона за здравното осигуряване, за нарушение на чл.40, ал.1, б.”в” от с.з. на М.Д.М., ЕГН ********** ***, като законосъобразно.

 

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

 

                                                                                   2.