Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

30                                            30.01.2013 год.                               гр. Стара Загора

 

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                                                     Председател: П. ПЕТРУНОВ

             

                                                                             Членове:         ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                              МИХАИЛ РУСЕВ

 

 

 

при секретаря:  А.А.

и с участието на прокурора: Петко Георгиев      

като разгледа докладваното от  съдия  Г.Динкова  КАН дело № 501 по описа за 2012 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на МВР /ОД на МВР/ Стара Загора против решение № 978 от 15.11.2012г., постановено по АНД № 2195/ 2012г. по описа на Старозагорски районен съд. С обжалваното съдебно решение е отменено наказателно постановление /НП/ № 6676/10 от 17.01.2011г. на Началника на сектор “ПП” към ОД на МВР – Стара Загора и е прекратено административнонаказателното производство.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените доводи са за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод за изтекла абсолютна погасителна давност за извършеното административно нарушение. Счита, че законодателят съзнателно не е предвидил срокове за погасявяне на административонаказателното преследване поради изтичане на определен абсолютен давностен срок, в който то не е завършено. Касаторът намира, че основната гаранция за правото на защита на подлежащите на административно наказание лица е безусловното им лично участие в административнонаказателния процес като при неоткриването им след щателно издирване за връчване на съставения акт е предвидено спиране на производството. Това спиране според него цели да не изтече краткият 6-месечен срок за издаване на НП докато нарушителят бъде открит, понеже неговото присъствие е задължително за развитието на производството. Намира аналогията с наказателния процес за неуместна, тъй като в НПК са уредени хипотези на провеждане на производството в отсъствие на обвиняемия или подсъдимия, а за неговото откриване отговарят органите на МВР, докато за административни нарушители такива правомощия не са предвидени. По тези съображения моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба – Траян Николаев Колев, редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че съдебното решение е правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява  неоснователна.

Районен съд Стара Загора е отменил като незаконосъобразно НП № 6676/10 от 17.01.2011г. на Началника на сектор “ПП”към ОД на МВР – Стара Загора, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 6676 от 06.12.2010г., с което на  П.Х.Б. на основание чл.183, ал.41 т.7, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50лв за нарушение на чл.137а, ал.1, предл.1 от ЗДвП, на основание чл.185, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20лв за нарушение на чл.70, ал.3, т.2 от ЗДвП и на основание чл.185, предл.1 от ЗДВП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10лв за нарушение на чл.156, ал.6 от ЗДВП.

За да отмени НП и прекрати административнонаказателното производство, Районен съд Стара Загора приема, че за санкционираните административни нарушения, извършени на 06.12.2010г, абсолютната давност от 1 година и 6 месеца е изтекла на 06.06.2012г. Позовава се на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН към нормата на чл.81, ал.3 от НК като възприема за критерий при определяне продължителността на абсолютния давностен срок сроковете, предвидени в ЗАНН и специалните закони за образуване на административнонаказателно производство.

 

Така постановено решение е правилно и законосъобразно. Не са налице твърдените в жалбата касационни основания за отмяната му.

Давността представлява изтичане на определен от закона срок, който при допълнителни законно установени предпоставки изключва наказателното преследване или изпълнението на наложеното наказание. Според чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс /НК/, доколкото в този закон не се предвижда друго. Видно от посочената норма, НК би намерил приложение само в случаите, когато в ЗАНН не е предвидено друго. Препращането на чл.11 от ЗАНН към чл.81 от НК /т.е. към давността като правен институт/е възприето като допустимо още с Тълкувателно решение № 112/ 16.12.1982г по н.д.№ 96/ 1982г, ОСНК на ВС.

Безспорно в ЗАНН липсва уредба на абсолютната давност като предпоставка за изключване на отговорността, но не може да бъде споделена тезата на касатора, че законодателят съзнателно не е предвидил такъв способ за погасяване на администретивнонаказателното преследване поради спецификата на материята за административните нарушения. Съгласно чл.31, ал.7 от Конституцията на РБ, не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството. По аргумент за противното във всички останали случаи, включително за административни нарушения, наказателното /респективно административнонаказателното/ преследване и изпълнението на наказанието се изключват при настъпване на давност. Гарантирането на такъв принцип е в унисон с изискването за  разумен срок за провеждане на административнонаказателното производство като гаранция за спазване на правата на човека по чл.6 от ЕКЗПЧОС, за което Република България е поела ангажимент, присъединявайки се и ратифицирайки конвенцията. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че в противен случай лицата, извършили престъпление, ще се поставят в по-благоприятно положение от извършилите административно нарушение. Като се има  предвид всичко изложено дотук несъстоятелно се явява твърдението на касатора, че по логиката на ЗАНН уредените в него срокове влизат в колизия със срока на абсолютната давност по чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора напълно споделя тезата на Районен съд Стара Загора, че в административнонаказателно производство приложение следва принципно да намери нормата на чл. 81, ал. 3 от НК, съгласно която независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член – чл.80 от НК. Критерият обаче за определяне продължителността на този срок, трябва да се прилага към специалните срокове за образуване на административнонаказателно производство, предвидени в ЗАНН и специалните закони, свързани с налагането на административни наказания.  Съгласно чл.34, ал.1, изр.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В същата разпоредба и в ал. 2 на чл. 34 от ЗАНН са предвидени и по-дълги срокове, след изтичането на които не следва да се образува административнонаказателно производство в зависимост от спецификата на различните административни нарушения. Именно тези срокове отразяват спецификата на обществените отношения, защитени чрез обявяване на деянията, които ги увреждат, за административни нарушения и представляват изрична нормативна уредба, спрямо която не е необходимо да се прилага НК по смисъла на чл. 11 от ЗАНН. Следователно при реализиране на административнонаказателна отговорност на лицето ще важат сроковете, предвидени за образуване на производство в ЗАНН и специалните закони.

В конкретния случай материята за административнонаказателната отговорност, свързана с нарушаване на правилата за движението по пътищата, е регламентирана в чл.от ЗДвП, който препраща към реда по ЗАНН, в частност – към чл.34, ал.1, изр.1. При това положение и след като се съобрази разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, абсолютната давност за нарушенията по ЗДВП следва да има погасително действие от момента, в който е изтекъл срок, надвишаващ с 1/2 предвидения 1-годишен срок за образуване на административнонаказателно производство. Изводът е, че абсолютната погасителна давност за тези нарушения е 1 година и половина. Безспорно е установено в производството по оспорване на НП, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора, е извършено на 06.12.2010г. Следователно на 06.06.2012г. е изтекъл срокът, след който административнонаказателната отговорност е погасена по давност, както правилно е отбелязал районният съд. В конкретния случай в този срок дори не е връчено издаденото НП и по преписката няма данни извършителят да е търсен и да не е намерен на посочения от него адрес. За такава хипотеза чл.58, ал.2 от ЗАНН предписва  какво следва да направи наказващият орган –при установяване на тези обстоятелства да счете НП за връчено. Абсолютно неприемливо е да се толерира бездействието му да изпълни задължението си по чл.58 от ЗАНН чрез възприемане на неограничен срок за завършване на административнонаказателното производство.

 

С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице      твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон следва да бъде оставено в сила.   

 

 Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и ал.3  от АПК, Старозагорският административен съ

Р     Е     Ш     И :

 

        ОСТАВЯ В СИЛА решение № 978 от 15.11.2012г., постановено по АНД № 2195/ 2012г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

 Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                   

 

 

  

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                              2.