Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                        

                                                       

                  10      24.01.2013 година   град Стара Загора

 

                  

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на седемнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                                                              

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                   Членове:            ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА Т.

 

при секретаря:  М.П.  

и с участието на прокурора: Р.А.                                          

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Т.  КАН дело № 507 по описа за 2012 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Районно управление „Полиция” -  Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора, срещу Решение № 948/ 09.11.2012г., постановено по АНД № 1497/ 2012г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № А – 279 от 16.03.2012г. на Началника на Първо РУ „Полиция” - гр. Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението по съображения за постановяването му при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се като необоснован и неправилен направения от съда извод за несъответствие на съдържанието на наказателното постановление с императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Касационният жалбоподател поддържа, че в наказателното постановление са посочени всички обстоятелства, имащи правно и доказателствено значение за индивидуализацията на съставомерното деяние по повдигнатото административно обвинение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № А – 279 от 16.03.2012г. на Началника на Първо РУ „Полиция” - гр. Стара Загора.

 

Ответникът по касационната жалба – П.Т.Б., оспорва жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно.

 

   Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради което счита, че съдебното решение като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.   

 

   Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на П.Т.Б. срещу Наказателно постановление /НП/ № А – 279 от 16.03.2012г. на Началника на Първо РУ „Полиция” - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № А – 279/ 17.09.2012г., на П. Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв., на основание чл.45, ал.3, предл. първо от Закона за закрила на детето /ЗЗД/, за нарушение на чл. 8, ал.3, предл последно от ЗЗД. За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че съдържанието му не съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не са посочени съществени за ангажиране на отговорността обстоятелства, от които би могло да се направи обосновано предположение за извършено нарушение по повдигнатото административно обвинение. Приел е и че в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН административнонаказващият орган не е извършил необходимите процесуални действия за безспорно установяване на нарушението, нарушителят и неговата вина. С оглед на което съдът е направил извод за формална незаконосъобразност на наказателното постановление.  

 

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.  

 

         В съответствие със закона съдът е приел, че наказателното постановление не отговаря на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание. Всъщност в НП № А – 279 от 16.03.2012г. на Началника на Първо РУ „Полиция” -  Стара Загора, изцяло липсва формулирано и конкретизирано описание на нарушението по см. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посоченото в обстоятелствената част че, „Янка Стоилова П. на длъжност полицай към Първо РУ „Полиция” – Стара Загора, е съставила Акт серия В, № 706967 от 17.02.2012г. против П.Т.Б. ... за това, че на 17.02.2012г. около 22.40ч. в гр. Стара Загора, в заведение „Игълс” при полицейска проверка се установи, че П.Т.Б.…. не е придружавала в качеството си на родител след 22.00ч. на обществено място синът си Тодор Бойков Бебин..., който е навършил 14-годишна възраст, но не е навършил 18-годишна възраст…, с което виновно е нарушила чл.8, ал.3, предл. последно от ЗЗД”, не покрива изискванията за формална законосъобразност на наказателното постановление. За да се счита че е изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН не е достатъчно да се посочи за какво и срещу кого е съставен АУАН. Освен констатираща и обвинителна функция АУАН има и сезираща функция – по силата на чл. 52 – чл.55 от ЗАНН със съставянето на акта за наказващия орган възниква задължение след като разгледа преписката, да се произнесе по въпросите осъществен ли е виновно състав на административно нарушение от лицето, посочено в акта като нарушител; каква е точната правна квалификация на нарушението; подлежи ли нарушителят на административна санкция и как следва същата да се индивидуализира по вид и размер. Доколкото административно-наказващият орган се произнася по тези въпроси с издаването на наказателното постановление, в съдържанието на същото следва да бъдат описани онези факти и обстоятелства, които органът е приел като релевантни за наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние. Посочването на акта, въз основа на който се издава наказателното постановление, името, длъжността и местослуженето на актосъставителя съотв. описанието на нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено, представляват отделни и самостоятелни реквизити от съдържанието на наказателното постановление по см. на чл.57, ал.1, т.3 респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Издаването на наказателното постановление не се свежда до посочване за какво и срещу кое лице е съставен АУАН и не представлява просто възпроизвеждане на съставения акт за установяване на административно нарушение, а постановяване на правораздавателен  акт при осъществяване на административнонаказващата дейност на държавата. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на административните наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административно-наказателната отговорност, като всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава наказателното постановление и е основание за неговата отмяна. В този смисъл независимо че наказателното постановление се издава въз основа на съставен АУАН и на повдигнатото с него административно обвинение, мотивната част на НП следва да съдържа отделно описание на нарушението и посочване на обстоятелствата, свързани с обективните и субективните признаци от състава на нарушението, като основен елемент от императивния реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В случая административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което обективно води до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното постановление.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 948/ 09.11.2012г., постановено по АНД № 1497/ 2012г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                          

                                                                                           2.