РЕШЕНИЕ

 

40                                     гр. Стара Загора,                                  08.02.2013 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в  откритото заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ : ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                      РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретаря М.П., с участието на прокурора Р.А. като разгледа докладваното от съдията ИРЕНА ЯНКОВА, касационно административно наказателно дело № 511 по описа за 2012 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по касационна жалба от И.И.П. с ЕГН **********,***  против Решение № 457 /08.11.2012 г., постановено по АНД №976/12г от РС Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление №1974/12 от 15.06.2012 г.на Началник РУ „Полиция” гр. Казанлък.

С касационната жалба и допълненията към нея от 31.01.2013г се твърди, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие на материалния закон  и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал.2 във връзка с ал.1 т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Според касационния жалбоподател неправилно съдът не бил приложил разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН и не установил, че АНО не изпълнил задълженията си да установи всички релевантни по спора факти и обстоятелства, както и не е извършил проверка на АУАН и съдържащите се в него факти.  Счита, че не е допуснал описаното в акта нарушение, изразяващо се в превишение на скоростта, тъй като радарът не е засякъл скоростта на неговия автомобил, а и такова нарушение не би могло да бъде допуснато на посоченото в акта  място. Изтъква, че в съставения му АУАН и в обжалваното НП не е посочен номера на притежавания от него лек автомобил. Направено е искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отмени обжалваното наказателното постановление.

Ответникът по касация - РУ „Полиция” гр. Казанлък, не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на И.И.П. *** против Наказателно постановление №1974/12 от 15.06.2012 г. на Началник РУ „Полиция” гр. Казанлък, с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на  150 лв, на основание чл. 182, ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Обстоятелствата, изложени в акта за установяване на административното нарушение с №1974 от 18.05.2012г и в съставеното въз основа на него наказателно постановление, преценени от административнонаказващия орган като нарушение са следните: на 18.05.2012г около 16:30ч на път І клас № 6, км 314, до бензиностанция „Петрол”, в посока запад –изток, жалбоподателят П. управлявал собствения си лек автомобил с рег. № 3448 НН със скорост 95 км/ч  при разрешена – 60 км/ч, което ограничение  било въведено със знак „В-26”. Скоростта се сочи да е измерена с трафик радар TR 4D с фабричен № 486.

При съставянето на акта П. е отразил възраженията си, а именно – че не е отчетена скоростта на неговия автомобил. Този е и основния довод в подадената до въззивния съд жалба.

С обжалваното решение оспореното НП е потвърдено като правилно и законосъобразно. При осъществения контрол за законосъобразност Казанлъшкият  районен съд е приел, че описаното в съдържанието на наказателното постановление деяние се потвърждавало от събраните доказателства, а за такива се сочат: показанията на актосъставителя Г.Грозев, разпитан като свидетел и извлечение от паметта на TR-4D с номер 486, който бил годно техническо средство.

Решението е допустимо и валидно, но постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимите правни норми.

Съдът не споделя наведените от въззивния съд доводи за обоснованост на фактите, изложени в наказателното постановление. Отговорността на П. е ангажирана на основание чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП, според която разпоредба, на водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: при превишение в интервала от 31 до 40 km/h - с глоба 150 лв. В случая административно-наказващият орган е приел, че жалбоподателят е допуснал такова превишение на скоростта, но извършването на такова нарушение от обективна и субективна страна не се потвърждава от доказателствата, събрани по делото.

В съставения в случая  АУАН административното обвинение е за това, че П. е превишил скоростта при управление на собствения си лек автомобил, а именно л.а. „Мерцедес” 180Д, рег. № СТ 3448 НН. С този рег.номер автомобилът е обозначен и в обжалваното НП. Сътветно – така е възпроизведен номера на автомобила и в констативната част от мотивите на въззивното съдебно решение. Видно обаче от свидетелство за регистрация  № 002589377, собственият на П. лек автомобил е друг - с рег. № СТ 3449 НН. В приложената по делото разпечатка от паметта на радар № 00486 не се съдържат номерата на автомобилите, скоростта на които е била засечена с това устройство. Следователно не е ясно скоростта на кое МПС е била регистрирана на посочените в акта дата и час (18.05.2012г около 16:30ч) в паметта на радара. Описаното в НП деяние касае друг автомобил, а не притежавания от жалбоподателя такъв с рег. № СТ 3449 НН. Описаното в акта и съответно в НП нарушение се явява недоказано и административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, в нарушение на чл. 52 ал.4 от ЗАНН. Административнонаказващият орган не е изпълнил вменените му с тази разпоредба задължения, а именно не е проверил обосноваността и правилността на акта и не е преценил  възражението на П., направено още при съставянето на акта - че радарът не е засякъл неговата скорост.

Тези оплаквания са били наведени и пред въззивната инстанция, но не са намерили отговор. В изпълнение  на задълженията си по чл.14 и чл.314, ал.1 от НПК, съдът е следвало да  извърши цялостна проверка на законосъобразността на НП, включително относно това дали описаното в него деяние се потвърждава от събраните доказателства.  Районният съд, като инстанция по същество съгласно чл. 63, ал.1, изречение първо от ЗАНН е длъжен да анализира цялата доказателствена съвкупност и да посочи кои обстоятелства счита за установени и въз основа на кои доказателства. Констатациите относно годността на техническото средство за измерване на скоростта не са достатъчни и се свързват с непълнота на въззивната проверка, доколкото тя не е отговорила на основния спорен въпрос- дали съответното техническо средство е регистрирало скоростта на движение именно на автомобила на жалбоподателя и кой е този автомобил. Поради допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила районният съд е извел необоснован краен извод за законосъобразност на НП.

Предвид представените доказателства, че жалбоподателят е управлявал друг лек автомобил, а не описания в съставените АУАН и издаденото въз основа на него НП и доколкото описаното в тях деяние не се потвърждава от събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че административното обвинение не е доказано.  

Обстоятелството, че не е установено и доказано извършване от П. на административно нарушение по чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП не позволява налагане на определената в тази разпоредба санкция и обуславя незаконосъобразността на наказателното постановление. Постановеното от районния съд решение, с което това наказателно постановление е потвърдено е в нарушение на закона и следва да бъде отменено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр.второ и чл.222, ал.1 АПК съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 457 /08.11.2012 г., постановено от Районен съд – гр. Казанлък по АНД №976/ 2012г по описа на този съд и вместо това постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1974/12 от 15.06.2012 г.издадено от  Началника на РУ „Полиция” гр. Казанлък, с което на И.И.П. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лв на основание чл. 182, ал.2 т.4 от ЗДП, като незаконосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                                                                 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        2.