Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

24                                          20.02.2013 г.                            гр. Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на двадесет и четвърти януари през две хиляди и тринадесета год. в състав:

 

Председател: ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

 

   Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА

           МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря А.А. и с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от  съдия  М. Русев КАН дело № 516 по описа за 2012 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

Образувано е по касационна жалба от Община Казанлък против решение №467/12.11.2012 год., постановено по а.н.д.№1003 по описа за 2012 год. на РС Казанлък. С решението е отменено НП №ОП-520/15.08.2012 год. на Заместник Кмета на община Казанлък с наложено на ответника по касация административно наказание „глоба” в размер на 30.00 лв. на основание  чл.49 ал.1, т.1 и за нарушение на чл.15 ал.1 от Наредбата за обществения ред в Община Казанлък, наричана по-нататък за краткост Наредбата. За да отмени наказателното постановление РС Казанлък е приел, че е извършено нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН като не е посочена съответната на фактите правна квалификация на деянието, не е посочено в нарушение на кой член от ЗДвП е извършил паркирането на собствения автомобил Н.Б..

С касационната жалба се твърди, че този извод е необснован и се иска отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон. От изложените в жалбата съображения, става ясно, че е налице хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН според жалбоподателя, тъй като е безспорно установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Иска се от съдът, да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго такова, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Ответника по касация Н.И.Б., изразява становище за неоснователност на жалбата и иска от съда да остави в сила обжалваното решение.

Представителя на ОП Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона и след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Решение №467/12.11.2012 год., постановено по  а.н.д. №1003 по описа за 2012 г. на РС Казанлък е допустимо, валидно и съобразено с материалния закон.

Районният съд е изложил мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция, поради което е не следва да бъдат преповтаряни.

В допълнение само може да се изложи следното:

Разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредбата действително изисква дължимо поведение от страна на водачите на МПС да паркират автомобилите си на паркинги и позволени от Закона за движение по пътищата и правилника за приложението му места. Следователно всяко едно паркиране на МПС извън посочените места представлява нарушение на разпоредбата. В такъв случай обаче, за да е налице пълно описание на нарушението, ще е необходимо да бъде посочена и разпоредбата на ЗДвП, забраняваща паркирането на конкретното място. Спорен е и момента, дали в правомощията на общинския съвет е да издаде процесната наредба. С нея се уреждат отношения, които са намерили законова регламентация в ЗДвП, а същият закон не предвижда делегиране на правомощия на Общинския съвет да издава такава наредба. Нещо повече – съгл. Чл.3 от Наредбата, с нея се уреждат обществени отношения, които не са уредени изрично от други нормативни актове. В конкретната разпоредба е налице препращане към законовата регламентация на ЗДвП, а не някакво неуредено обществено отношение свързано с престоя и паркирането на МПС. В този смисъл, текста на разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредбата излиза извън рамките на законовата делегация за издаването на Наредбата, ако и да има такава. Ако процесния автомобил е паркиран в нарушение на някоя от разпоредбите на ЗДвП /или поне така излиза от фактическото описание на констатираното административно нарушение/, то ще е нарушена именно тази разпоредба, но не и разпоредбата на Наредбата. Не е описана в достатъчна степен на конкретиката и нарушението – дали автомобила е паркиран на улицата или на тротоара, не става ясно.

Неоснователно е изтъкнатото съображение, че е налице хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Същата се отнася само ако е налице някаква нередност в съставеният АУАН, но с оглед безспорността на установеното нарушение, неговият автор и вина, е възможно издаването на наказателното постановление. В конкретния случай констатираната нередовност от страна на Районния съд е както в АУАН, така и в наказателното постановление. Законодателят не е предвидил правната възможност, констатираната нередовност в наказателното постановление, да може да бъде санирана в рамките на съдебното производство по неговото обжалване.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №467 от 12.11.2012 г., постановено по АНД №1003/2012 год. по описа на Казанлъшки районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

    

                                                                              2.

.