РЕШЕНИЕ  

 

№47                                    гр. Стара Загора,                                  21.02. 2013 г.

                          В     И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в  откритото заседание седми февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                              МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря П.М., с участието на прокурора Недялка М. като разгледа докладваното от съдията Дарина Драгнева, касационно административно наказателно дело 27 по описа за 2013 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, представлявана по делото от юрисконсулт Албена Танева-Генчева, против решение №961/13.11.2012г., постановено по а.н.д.№1303 по описа за 2012г. на РС Стара Загора.

С решението е отменено НП №ТКО-1/01.06.2012г. издадено от Директора на Областно пътно управление гр. Стара Загора с наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв. на „ЛОЗАНА” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора за това, че на 25.04.2012г. експлоатира крайпътен търговски обект –„Бензиностанция и бистро” и пътна връзка към него в обхвата на пътя без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на път І-6, км.345+200, издадено от Администрацията управляваща пътя. Експлоатацията на търговския  обект без разрешение за специално ползване на пътя е квалифицирано като нарушаване на забраната за това, установена от нормата на чл.26, ал.2 т.2, буква „б” от Закона за пътищата. Имуществената санкция е наложена на основание чл. 54 ал.1 предл. второ във връзка с чл.53 ал.1 предл.второ от Закона за пътищата, съгласно която разпоредба на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3 000лв. до 8 000лв. за нарушение на чл.26 ал.2 от ЗП. Хипотезата на чл.26 ал.2 т.2 буква „б” от същия закон въвежда забрана за експлоатация на търговски крайпътни обекти, включително на пътни връзки към тях, в обхвата на пътя и обслужващите зони без разрешение за специално ползване на пътищата.

С касационната жалба се навеждат оплаквания против материалната законосъобразност на решението на въззивния съд, поради неговата необоснованост. Касатора поддържа доводите, че от протокола за извършена на 25.04.2012г. проверка на място безспорно се установява лицето, осъществило експлоатацията на крайпътния търговски обект на същата дата, посочена в АУАН №ТКО-1/03.05.2012г. и в НП. Търговеца не е представил разрешение за специалното ползване на пътя, поради което му е съставен акта за установяване на административно нарушение в негово присъствие и му е надлежно връчен. В жалбата се навежда довод за не относимост на решението на ВКС на РБ, имащо за предмет гражданско правен спор между наказаното дружество и трето лице, което не установява друго относно правно релевантните факти. Именно въз основа на осъдителното решение може да се направи извод, че „ЛОЗАНА” ЕООД ползва забавителния шлюз в обхвата на пътя и търговския обект, за което няма разрешение. Експлоатацията е установена с протокола за извършена проверка и потвърдена от разпита на свидетеля Христо Тончев, като против този факт липсват възражения в АУАН и в хода на съдебното производство от страна на наказаното лице.  От съда се иска да отмени обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

Ответника по касация: ЛОЗАНА ЕООД гр. Стара Загора не изпраща представител по делото и не представя писмено възражение против касационната жалба.

Становището на представителя на ОП Стара Загора е за потвърждаване на въззивното решение, поради допуснати нарушения на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на решение № 961/31.10.2012г., постановено по а.н.д.№1303 по описа за 2012г. на РС Стара Загора, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена на 17.12.2012г. в рамките на срока за обжалване, който тече от 15.12.2012г., а разгледана по същество е основателна по посочените в нея доводи. За да отмени наказателното постановление РС Стара Загора е приел, че описанието на нарушението е непълно – не е посочено въз основа на кои факти се извежда извод за експлоатация на крайпътния търговски обект от санкционираното юридическо лице. В мотивите си съда цитира решение №962/16.12.2009г. на ВКС на РБ, от което било видно, че „ЛОЗАНА” ЕООД е осъдено на основание чл. 109 от Закона за собствеността и по иска на Радостина Димова Христова, да премахне изградения забавителен подход върху 560кв.м. от имот  №286, местността „Гарата” по плана на град Николаево, откъм страната на главен път София-Бургас, като и да прекрати действията, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху поземления имот. РС Стара Загора приема, без да обсъжда доказателствата, че те установяват нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, но тъй като фактите, не са вписани изрично в НП е нарушена нормата на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. РС Стара Загора не излага мотиви относно  това кои са съставомерните признаци на деянието, според нормата, посочена като основание за налагане на наказанието, и съответно кои от тях не се съдържат във фактическото обвинение, за да обоснове извода си за нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. РС Стара Загора не е обосновал решението си на представените по делото доказателства, а изложените изводи относно нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН освен че са необосновани, не кореспондират с приложимия материален закон – нормата на чл. 26 ал.2 т.2 буква „б” от Закона за пътищата. Тази разпоредба установява забрана, чието неспазване се санкционира на основание  чл. 54 ал.1 предл. второ във връзка с чл. 53 ал.1 предл. второ от ЗП, а именно предвидена е имуществена отговорност за юридическите лица, които не спазват забраните по чл. 26 ал.2 т.2 буква „б” от същия закон. Следователно пълното описание на нарушението изисква посочване на факти от обективната действителност, които се характеризират с обективните признаци на деянието.  Проверка за съответствие между описаните място, обекти и дейност, извършвани от юридическото лице не е извършена от РС Стара Загора, за да се приеме за обоснован извода му за нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Фактическото обвинение е за експлоатация на крайпътен търговски обект – „Бензиностанция и бистро” и пътна връзка към него в обхвата на път І-6, кв.354 +200 в дясно, от ЛОЗАНА ЕООД без притежаване на изискуемото разрешение за специално ползване на пътя, чрез експлоатация на търговски обект, издадено от Администрацията, която го управлява. Нормата на чл. 26 ал.2 т.2 от ЗП забранява специално ползване без разрешение, чрез експлоатация на търговски обект  в обхвата на пътя и обслужващата зона. Следователно всички описани от АНО факти отговарят на съставомерните признаци на забраната, въведена с нормата на чл.26 ал.2 т.2 буква „б”, с което се удовлетворява чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Фактическото обвинение дава възможност да се провери съответствието на предназначението на обектите с определението за крайпътен обслужващ комплекс, дадено в §1 т.9 от ЗП, чиято експлоатация представлява специално ползване на пътя по силата на §1 т.8 от същия закон. АНО е посочил всички доказателства, които подкрепят административното обвинение, а срещу тях не са представени такива, които да опровергават извода за извършено нарушение. Не се твърди да е поискано издаването или да е представено разрешение за специално ползване на това място край пътя, а защитата е организирана на база оплаквания за процесуални нарушения при съставяне на АУН и издаване на НП, както и че обекта не попада в обхвата на пътя и не отговаря на определението на §1 т.9 от ДР на ЗС, но не и че не се експлоатира. Данните за експлоатацията се съдържат в констативния протокол от 25.04.2012г., който е доказателство за извършената проверка и доказателствено средство установяващо съставомерното действие. Оплакванията срещу незаконосъобразността на наложената санкция са неоснователни.  Управителя на „ЛОЗАНА” ЕООД е подписала АУАН в деня на неговото съставяне, с което е удостоверила присъствието си и дадената възможност да възрази. Под съставяне на документа следва да се разбира неговото подписване, а не техническото попълване на текста му, както се е домогвал да установи представителя на наказаното лице, чрез разпита на свидетеля. Това, че текста на АУАН е бил вече изписан върху хартиен носител, не опровергава удостовереното от подписа на управителя съставяне на документа в негово присъствие.

На следващо място неоснователни са оплакванията за неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН за образуване на производството в период не по-дълъг от три месеца от откриване на нарушителя. В писмото от 25.01.2012г. „ЛОЗАНА” ЕООД уведомява ОПУ Стара Загора, че ще бъде премахнат забавителен подход, изграден върху УПИ І-274 по плана на гр. Николаево, поради това, че към датата на проектиране и изпълнение на строителството подхода попада в сервитута на същия път.  В писмото се сочи, че ОПУ Стара Загора е съгласувал проекта на „ЛОЗАНА „ЕООД, поради което се търси съдействие с оглед осуетяване на премахването, чрез възражение на трето лице със самостоятелни права върху вещи – предмет на изпълнението. В отговор дружеството получава уведомление, че ОПУ Стара Загора не може да вземе становище, тъй като не е страна по делото. В кореспонденцията, а и в цитираното решение на ВКС на РБ не се съдържат констатации относно експлоатацията на бистрото, бензиностанцията и шлюза, които са изградени при съгласуване с АПИ, но този факт е неотносим към състава на нарушението, осъществявано чрез експлоатация. Изграждането не е съставомерно действие по чл. 26 ал.2 т.2 буква „б” от ЗП, а именно този факт е установен в мотивите на  решението на ВКС. От това решение, чиито мотиви обвързват ЛОЗАНА ЕООД, а диспозитива е задължителен и за съда, се установява, че планът за земеразделяне е съобразен с обхвата на път І-6, в който попадат 560 кв.м. от имот №286 / собственост на трето лице/, които дружеството е завзело, чрез изграждане на забавителен шлюз към бензиностанцията. С действията по изграждането е ограничило правото на ползване на третото лице върху имот №286, поради което е осъдено да го премахне. Следователно, данни за попадане на шлюза в обхвата на пътя не само съществуват, но са и доказани от наказаното юридическо лице, а данни за експлоатацията на обекта се съдържат за първи път в констативния протокол от 25.04.2012г., която дата е посочена и като време на извършване на  нарушението. В констативния протокол е вписано, че в момента на проверката обектът функционира, извършвайки търговска дейност. Следва да се каже, че формата на нарушението е действие, което се осъществява всеки път, когато обекта работи. Всеки работен ден е дата на отделно нарушение, което подлежи на санкциониране, а това означава, че времето на нарушението не само се съдържа в НП, но и правилно е определено. Всички срокове, в това число и преклузивните текат от момента, в който осъществяването на съставомерните факти бъде преустановено, поради което е без значение колко време преди 25.04.2012г. е експлоатиран търговския обект. Нарушението е извършено на 25.04.2012г. и е открито на същата дата, от която текат всички срокове по ЗАНН, включително и този по чл. 81 ал.3 от НК във връзка с чл. 34 от ЗАНН. АУАН е съставен на 03.05.2012г., след надлежно връчена на управителя покана, а НП е издадено на 01.06.2012г. и връчено на 03.05.2012г. като управителя е вписал, че има възражение, но бланкетно, без да го конкретизира. Възражението, че бистрото и бензиностанцията са квалифицирани като обект, а нормата на §1 т.9 от ДР на ЗП употребява израза „комплекс” също е неиздържано. Видно от текста на определителната разпоредба, като комплекс се определя съвкупността  от земна повърхност в близост до пътя и разположените върху нея сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите превозни средства. В нормата на чл. 26 ал.2 т.2 от ЗП, законодателя е употребил израза търговски крайпътен обект, което обаче не дава основание да се счита, че се касае до различни понятия. Смисъла на закона е ясен и не е в полза на защитата. С изложеното се отговаря на всички наведени с въззивната жалба възражения против законосъобразността на НП, съобразно задължението на касационната инстанция да ги обсъди при отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Последното е постановено съобразно приложимия материален закон без да е накърнено правото на защита и при спазване на всички изисквания на ЗАНН за налагане на имуществена санкция, която е и в минимален размер.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

Р Е Ш И

          ОТМЕНЯ решение № 961/31.10.2012г., постановено по а.н.д.№1303 по описа за 2012г. на РС Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №ТКО-1/01.06.2012г. издадено от Директора на Областно пътно управление Стара Загора.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                            2.