Р  Е  Ш   Е   Н   И   Е  67

 

     гр. Стара Загора, 14.02.2013 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  седми февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

Ч                                                                                                                                        Членове:          ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                         РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретаря С.Х.

и с участието на прокурора Петко Георгиев

като разгледа докладваното от  съдия  ИРЕНА ЯНКОВА к.а.н. дело № 30 по описа  за 2013 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на МВР /ОД на МВР/ Стара Загора против решение № 1052 от 06.12.2012г., постановено по АНД № 2440/ 2012г. по описа на Старозагорски районен съд. С обжалваното съдебно решение е отменено наказателно постановление /НП/ № 7322/10 от 06.01.2011г. на началник сектор “ Пътна  полиция” при ОД на МВР гр.Стара Загора.В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените доводи са за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод за изтекла абсолютна погасителна давност за извършеното административно нарушение. Счита, че законодателят съзнателно не е предвидил срокове за погасявяне на административонаказателното преследване поради изтичане на определен абсолютен давностен срок, в който то не е завършено. Касаторът намира, че основната гаранция за правото на защита на подлежащите на административно наказание лица е безусловното им лично участие в административнонаказателния процес като при неоткриването им след щателно издирване за връчване на съставения акт е предвидено спиране на производството. Това спиране според него цели да не изтече краткият 6-месечен срок за издаване на НП докато нарушителят бъде открит, понеже неговото присъствие е задължително за развитието на производството. Намира аналогията с наказателния процес за неуместна, тъй като в НПК са уредени хипотези на провеждане на производството в отсъствие на обвиняемия или подсъдимия, а за неговото откриване отговарят органите на МВР, докато за административни нарушители такива правомощия не са предвидени. По тези съображения моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба – Й.Д.Д., не се явява , не се представлява, но в писменото си становище излага доводи за недопустимост, респективно за неоснователност на касационната жалба.

    Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че съдебното решение е правилно и законосъобразно.

 

     Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

     Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Съдът не споделя становището на ответника по касация , че жалбата е недопустима.Съгласно разпоредбата на чл. 61,ал.1 от ЗАНН страна в производството пред районен съд гр. Стара Загора е било учреждението, чието орган е издал наказателното постановление а именно ОД на МВР гр. Стара Загора. Настоящата касационна жалба е подадена от ОД на МВР гр. Стара Загора. По делото липсват доказателства, че страна  в първоинстанционното производство  е бил началник сектор “ ПП” при ОД на МВР гр. Стара Загора. Разгледана по същество, се явява  неоснователна.

           Районен съд Стара Загора е отменил като незаконосъобразно НП № 7322/10 от 06.01.2011г. на Началник сектор “ Пътна полиция”  при ОД на МВР гр. Стара Загора, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №7322 от 13.08.2010г., с което на  Й.Д.Д. са наложени следните административни наказания: на основание чл.182, ал.1, т.4, предл.1 от ЗДвП  „глоба” в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 01.02.2010г. около 14.44ч., Й.Д., като водач на МПС лек автомобил “ Форд транзит” с рег. № РА 8459 АХ, в с. Подслон, по път ІІ – 66 км.41, посока запад изток, в населено място обозначено с пътен знак „Д – 11”, управлява автомобила със скорост 86 км/ч. при максимално допустима скорост за населено място 50 км/ч., като скоростта е установена и фиксирана с дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC – LYHX ERS – 400 ID 003059047В85 с точен час и дата и GPS координати със снимка № 0160.

    

  За да отмени НП и прекрати административнонаказателното производство, Районен съд Стара Загора приема, че за санкционираните административни нарушения, извършени на 01.02.2010г, абсолютната давност от 1 година и 6 месеца е изтекла на 01.08.2011г. Позовава се на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН към нормата на чл.81, ал.3 от НК като възприема за критерий при определяне продължителността на абсолютния давностен срок сроковете, предвидени в ЗАНН и специалните закони за образуване на административнонаказателно производство.

 

          Така постановено решение е правилно и законосъобразно. Не са налице твърдените в жалбата касационни основания за отмяната му.

                         

Касационният състав на Административен съд Стара Загора напълно споделя тезата на Районен съд Стара Загора, че НП следва да се отмени поради изтичане на абсолютната давност за административно наказателно преследване.  Районният съд е изложил подроби мотиви, които е безпредметно да се преповтарят в настоящото решение. В съответствие със закона и разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.1 от ЗАНН въззвният съд е приел, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В същата разпоредба и в ал. 2 на чл. 34 от ЗАНН са предвидени и по-дълги срокове, след изтичането на които не следва да се образува административнонаказателно производство в зависимост от спецификата на различните административни нарушения. Именно тези срокове отразяват спецификата на обществените отношения, защитени чрез обявяване на деянията, които ги увреждат, за административни нарушения и представляват изрична нормативна уредба, спрямо която не е необходимо да се прилага НК по смисъла на чл. 11 от ЗАНН. Следователно при реализиране на административнонаказателна отговорност на лицето ще важат сроковете, предвидени за образуване на производство в ЗАНН и специалните закони.

В конкретния случай материята за административнонаказателната отговорност, свързана с нарушаване на правилата за движението по пътищата, е регламентирана в чл.от ЗДвП, който препраща към реда по ЗАНН, в частност – към чл.34, ал.1, изр.1. При това положение и след като се съобрази разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, абсолютната давност за нарушенията по ЗДВП следва да има погасително действие от момента, в който е изтекъл срок, надвишаващ с 1/2 предвидения 1-годишен срок за образуване на административнонаказателно производство. Изводът е, че абсолютната погасителна давност за тези нарушения е 1 година и половина. Безспорно е установено в производството по оспорване на НП, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора, е извършено на 01.02.2010г. Следователно на 01.08.2011г. е изтекъл срокът, след който административнонаказателната отговорност е погасена по давност, както правилно е отбелязал районният съд. В конкретния случай в този срок дори не е връчено издаденото НП и по преписката няма данни извършителят да е търсен и да не е намерен на посочения от него адрес. За такава хипотеза чл.58, ал.2 от ЗАНН предписва  какво следва да направи наказващият орган –при установяване на тези обстоятелства да счете НП за връчено. Абсолютно неприемливо е да се толерира бездействието му да изпълни задължението си по чл.58 от ЗАНН чрез възприемане на неограничен срок за завършване на административнонаказателното производство.

 

         С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице      твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон следва да бъде оставено в сила.   

           Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и ал.3  от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА   решение № 1052 от 06.12.2012г., постановено по АНД № 2440/ 2012г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 7322/10 от 06.01.2011г. на началник сектор “ Пътна  полиция” при ОД на МВР гр.Стара Загора

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2.