Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                  

            

              70      18.02.2013 година   град Стара Загора

 

 

                           В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на седми февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                                                              

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Членове:           ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА  

 

при секретаря  С.Х.   

и с участието на прокурора Петко Георгиев                                         

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 36 по описа  за 2013 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Илия Костов” със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Казански”, бл.22, вх. „А”, ап.64,  подадена чрез пълномощника му адв. С.К. ***, против Решение № 1079/ 10.12.2012г., постановено по АНД № 2151/ 2012г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е изменено Наказателно постановление № 24 - 2403169 от 18.06.2012г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора в частта му относно наложената имуществена санкция, като е намален размера на санкцията от 2 000 лв. на 1 500лв.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението по съображения за постановяването му при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод за съответствие на наказателно постановление с императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН досежно неговото съдържание. Поддържа, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че повдигнатото му административно обвинение за извършено в качеството на работодател нарушение по чл.414, ал.1 във вр. с чл.128, т.2 от КТ, е необосновано от фактическа и правна страна. Излага доводи, че доколкото са налице предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажно такова по см. на чл.415в от КТ, при неправилно приложение на закона съдът е приел, че липсва основание за налагане на санкция по привилегирования състав. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 24 - 2403169 от 18.06.2012г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, за което излага подробни съображения.   

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата с оглед на което счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.     

 

           Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество е неоснователна.

 

           Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на ЕТ „Илия Костов” – гр. Стара Загора против Наказателно постановление № 24 - 2403169 от 18.06.2012г. на Директора на  Дирекция “Инспекция по труда” –Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24 – 2403169/ 17.05.2012г., на ЕТ „Илия Костов”, в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер 2 000 лв., за нарушение на чл. 128, т.2 от КТ. Административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 03.05.2012г. проверка на обект „магазин за хранителни стоки”, находящ се в гр. Стара Загора, кв. „Казански”, бл.22, вх. А, ап.64, стопанисван от ЕТ „Илия Костов” и продължила по представени документи на 07.05.2012г.; 10.05.2012г. и 14.05.2012г. в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора е установено, че едноличният търговец, в качеството си на работодател в посоченото предприятие, както по седалище и адрес на управление, така и на съответния обект по месторабота, до последния работен ден на месец юни 2011г. не е изплатил на лицето Диана Денева Ефтимова основното месечно трудово възнаграждение от 240лв., уговорено с Допълнително споразумение от 01.07.2010г. към Трудов договор № 13/ 2009г., подписано от двете страни на основание чл.119 от КТ. След извършена преценка на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства, въз основа на установената фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираната в ЗАНН процедура, като наказателното постановление съдържа всички изискуеми по чл.57 от ЗАНН реквизити, обосноваващи фактически и правно административното обвинение. По съществото на спора е приел, че по несъмнен начин е установено, че ЕТ „Илия Костов” – гр. Стара Загора в качеството му на работодател, не е изпълнил задължението си по чл.128, т.2 от КТ за заплащане на трудовото възнаграждение за м. юни 2011г. на лицето Диана Ефтимова в установените срокове, което бездействие представлява съставомерно деяние - административно нарушение по чл.414, ал.1 от КТ. В мотивите към решението са изложени съображения, че не са налице нормативно регламентираните предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажно такова по см. на чл.415в от КТ. Отчитайки наличието на смекчаващи обстоятелства и приемайки, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати чрез налагане на санкция в законово предвидения минимален размер, съдът е изменил обжалваното наказателно постановление, като е намалил размера на наложената имуществена санкция от 2 000лв. на 1 500лв.

 

   Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

             В съответствие със закона е направения от съда извод, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. В съдържанието на наказателното постановление изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Основното възражение на жалбоподателя както във въззивното, така и в касационното съдебно производство, с което обосновава допуснато от административнонаказващия формално нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е, че „не е посочено” съотв. „че неправилно е посочено” мястото на извършване на нарушението и че „не може да бъде направен точен извод за мястото, където е извършено нарушението”. Както правилно е приел Старозагорският районен съд, адреса на търговския обект, в който работникът е осъществявал дейност, не е от обстоятелствата обхванати от чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Изложените в тази връзка мотиви досежно липсата на допуснато съществено процесуално нарушение като основание за отмяна на наказателното постановление, изцяло се споделят от касационната инстанция и е безпредметно да бъдат повтаряни. Неоснователно е и възражението на касатора, че административнонаказващият орган не е спазил императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, което възражение се основава на това, че: 1. не било изрично посочено за кой месец ЕТ „Илия Костов” – гр. Стара Загора в качеството му на работодател е дължал на Диана Ефтимова трудово възнаграждение, а от изложените в НП факти и обстоятелства можело „само по индуктивен път да се предполага, че дължимото трудово възнаграждение е за м. юни” и 2. че при липсата на уговорени в трудовия договор срокове за изплащане на трудовото възнаграждение и предвид бланкетния характер на нормата на чл.128, т.2 от КТ, в наказателното постановление изрично като нарушена не е посочена законовата разпоредба, определяща начина и срока за изплащане на възнаграждението. В тази си част жалбата и направените възражения буквално възпроизвеждат мотивите на друго решение на Старозагорския районен съд по идентичен казус, които мотиви обаче не се споделят и възприемат от касационната инстанция. От начина, по който е формулирано и обосновано административното обвинение от фактическа страна, вкл. със съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното постановление пояснение, че работодателят не е изплатил основното месечно трудово възнаграждение до последния работен ден на месец юни 2011г., като „съгласно писмените обяснения на работодателя заплатите в ЕТ „Илия Костов” гр. Стара Загора се изплащат в последния работен ден на месеца за който е работено”, в достатъчна степен е конкретизирано че месецът, за който се е дължало и съотв. не е изплатено трудовото възнаграждение на Диана Ефтимова, е месец юни 2011г. В този смисъл определянето на месеца, за който се е дължало трудовото възнаграждение, не почива на „предположение, извлечено по индуктивен път”, а се установява въз основа на цялостното описание на нарушението и на всички посочени факти и обстоятелства. Още повече че видно от съдържанието на касационната жалба, за санкционираното лице не е имало абсолютно никакво съмнение, че издаденото НП № 24 - 2403169 от 18.06.2012г. на Директора на  Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора е за това, че в качеството му на работодател е нарушил разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ, „като не е изплатил трудовото възнаграждение на Диана Денева Ефтимова за м. юни 2011г.” Неоснователно е и възражението на касатора, че липсата на препращане към разпоредбата на чл.270, ал.2 от КТ има за последица непълнота в правната обосновка на повдигнатото административно обвинение, която непълнота представлява съществено нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Съгласно посочената като нарушена законова разпоредба на чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Действително от представените и приети като доказателства по делото трудов договор № 13/ 15.06.2009г. и Допълнително споразумение към него от 01.07.2010г., сключени между ЕТ „Илия Костов” – гр. Стара Загора и Диана Ефтимова е видно, че липсва уговорка между страните по трудовото правоотношение относно срока, в който работодателят дължи заплащане на трудовото възнаграждение на работника. От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 66, ал.1, т.7 от КТ, задължителното съдържание на трудовия договор включва и определяне на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Правилото, регламентирано чл. 270, ал.2 от КТ е, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Следователно при липсата на изрично уговорена периодичност на заплащане на трудовото възнаграждение между страните по трудовия договор, същата се определя въз основа на разпоредбата на чл.270, ал.2 от КТ. В тези случаи регламентацията по чл.270, ал.2 от КТ представлява част от нормативното съдържание на трудовия договор. Ето защо съдът приема, че непосочването че нарушената законова разпоредба чл.128, т.2 от КТ е във вр. с чл.270, ал.2 от КТ, не представлява процесуално /формално/ нарушение, което да бъдат квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. В случая това право не е накърнено, доколкото при съобразяване формата на наказателното постановление с императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН, наказващият орган  е обосновавал съставомерността на деянието в необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна страна.

            Ирелевантно за наличието на нарушение по повдигнатото административно обвинение е обстоятелството, че в подадената от Диана Ефтимова жалба до Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора не е посочено, че се претендира заплащане на неизплатена на лицето работна заплата и за м. юни 2011г. От събраните в хода на въззивното производство писмени доказателства /разчетно-платежна ведомост за работни заплати в предприятието на ЕТ „Илия Костов” за м.юни 2011г. и платежно нареждане/ безспорно се установява, че дължимото от работодателя трудово възнаграждение за м. юни 2011г. е заплатено на работника едва на 29.09.2012г. С оглед на което наличието на правнорелевантните факти за ангажиране отговорността на ЕТ „Илия Костов” за извършено нарушение по чл.414, ал.1 във вр. с чл.128, т.2 от КТ, се явява доказано по несъмнен начин.      

           Доколкото административнонаказателната квалификация на деянието, за което е санкциониран ЕТ „Илия Костов”, не е за извършено нарушение на чл.245, ал.1 от КТ, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани изложените в тази връзка възражения от касационния жалбоподател.   

            В съответствие и при правилно приложение на закона е направеният от Старозагорския районен съд извод, че допуснатото от ЕТ „Илия Костов” – гр. Стара Загора в качеството му на работодател административно нарушение по чл.414, ал.1 във вр. с чл.128, т.2 от КТ, не може да бъде квалифицирано като маловажно нарушение по см. на чл.415в, ал.1 от КТ. Съгласно посочената разпоредба за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че не са налице две от трите кумулативно изискуеми предпоставки за прилагането на чл.415в, ал.1 от КТ. На първо място не може да се приеме, че нарушението е отстранено веднага след неговото установяване. Нарушението е надлежно установено по реда на Кодекса на труда от компетентните контролни органи със съставянето на АУАН № 24 – 2403169/ 17.05.2012г., който АУАН е връчен на Илия Костов на датата, на която е съставен – т.е на 17.05.2012г. Внасянето на дължимата от работодателя сума за заплащане трудовото възнаграждение на Диана Евтимова е извършено едва на 29.09.2012г. На следващо място изплащането на дължимото се за м. юни 2011г. трудово възнаграждение едва през м. септември 2012г., очевидно е свързано с настъпването на неблагоприятни последици за работника и накърняване на негови права и законни интереси. В този смисъл несъстоятелно е възражението на касатора, че настъпването на вредни последици за Диана Ефтимова не е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин.  Ето защо правилно Старозагорският районен съд е приел, че не са налице законовите предпоставки за квалифициране на извършеното от работодателя ЕТ „Илия Костов” административно нарушение като маловажно такова по см. на чл.415в от КТ и основание за налагане на санкция по привилегирования състав. Последващото изплащане на дължимото трудово възнаграждение е отчетено от съда като смекчаващо обстоятелство и основание за изменение на наказателното постановление в частта му относно размера на наказанието, при определяне на имуществена санкция в нормативно регламентирания минимален размер. 

              С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

             Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

                      Р     Е     Ш     И :

 

  ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 1079/ 10.12.2012г., постановено по АНД № 2151/ 2012г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

  Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                          

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                      

 

                                                                                  2.