Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

79                                    13.03.2013 г.                            гр. Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на двадесет и първи февруари през две хиляди и тринадесета г. в състав:

 

Председател: ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

 

   Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА

           МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря З.Д. и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от  съдия  М. Русев КАН дело №37 по описа за 2013 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

Образувано е по касационна жалба на адв. Станислав Коев, в качеството му на процесуален представител на ЕТ”Илия Костов” срещу Решение №1073 от 10.12.2012 г., постановено по АНД №2139/2012 год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е изменено Наказателно постановление №24-2403084 от 18.06.2012 год. на Директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора. 

С решението е изменено НП №24-2403084 /18.06.2012 год. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора като наложената на касатора имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. е намалена до размер от 1 500.00 лв. Отговорността на търговеца е ангажира за това, че в качеството си на работодател не е изплатил до последния работен ден на месец юли 2011 год., договореното с трудов договор от 04.04.2011 год. основно месечно трудовото възнаграждение от 120.00 лв. за извършената през месец юли 2011 год. на лицето Маргаритка Нешева Пенчева. Обвинението се доказва, чрез събраните доказателства: трудов договор, разчетно-платежна ведомост за месец юли 2011 год. и писмените обяснения на Илия Кръстев Костов в качеството му на ЕТ „Илия Костов” – работодател на Нешева. Наказващият орган е възприел, констатираното поведение като нарушение на чл.128, т.2 от КТ и на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложил административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000.00 лева.

С жалбата са изложени подробни доводи за несъответствие на наказателното постановление с нормите на чл. 57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, които не са взети предвид от Районен съд Стара Загора при постановяване на обжалваното решение. Не е било ясно от текста наказателното постановление мястото на извършване на нарушението, с оглед на алтернативното изброяване на седалището и адреса на управление, и адреса на търговския обект, който не се намира в кв. Казански в гр. Стара Загора, а на улица „Ген. Гурко” в №139 в същия град. Нарушението може да бъде извършено само по мястото на изпълнение на трудовите задължения на работника Нешева, а не и на друго място. Изложено е оплакване, и че не е посочено конкретно за кой месец не е изплатено трудовото възнаграждение на работничката, като може само да се предполага, че се касае за месец юли 2011 год. Липсва вписване и на всички правни разпоредби, които са нарушени, конкретно нормата на чл. 270 ал.2 от КТ, която установява времето на изплащане на трудовото възнаграждение – авансово или окончателно всеки месец на два пъти, ако не е уговорено друго между страните. Като е посочил нормата на чл. 128 от КТ, АНО е допуснал противоречие между фактическото и правно обвинение. Преди връчване на наказателното постановление са преведени по банков път дължимите суми на 29.09.2012 год., поради което счита, че се касае за маловажно нарушение и следва да се приложи нормата на чл.415в от КТ.

От съда се иска да отмени решението и измененото с него наказателно постановление, алтернативно да бъде приложена нормата на чл. 415в от КТ.

Ответника по касация Дирекция „Инспекция по труда”, представляван от Началник отдел „АИПО” при същата дирекция, оспорва жалбата и иска от съда да бъде отхвърлена като неоснователна, поради липса на основание за приложение на чл. 415в от КТ и безспорните доказателства за извършване на нарушението.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди обжалваното решение.

Административен съд Стара Загора след служебна проверка за валидност, допустимост и материална законосъобразност на решение № 1073/10.12.2012 год., постановено по а.н.д.№2139 по описа за 2012 год. на Районен съд Стара Загора, намира за установено следното:

За да измени  наказателно постановление №24-2403084/18.06.2012 г. на Директор дирекция „ИТ” гр. Стара Загора, Районен съд Стара Загора е изложил подробни доводи в отговор на въззивната жалба и в изпълнение на задължението си за служебна проверка на законосъобразността на правораздавателния акт, които се споделят от настоящия състав на касационната съдебна инстанция.

В отговор на изложените за първи път пред настоящата инстанция оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление, следва да се каже, че с въззивната жалба едноличния търговец изрично е заявил представянето на доказателства за изплащане на трудовото възнаграждение на работника Нешева за месец юли 2011 год. Това означава, че описанието на нарушението удовлетворява изискването на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН за посочване на всички съставомерни факти. Конкретно те се определят от разпоредбата, която АНО сочи за нарушена. В случая това е нормата на чл. 128, т.2 от КТ, която задължава работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение в установените срокове.  АНО е приел за установени онези срокове за плащане на трудовото възнаграждение, които са посочени от работодателя в писмените му обяснения. Сроковете за изплащане на трудовото възнаграждение са определени от законодателя с правната норма на чл. 270 от КТ, имаща диспозитивен характер, предвид възможността страните да уговорят друго. Посочване на периода деклариран от работодателя удовлетворява изискването на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН за описание на всички съставомерни факти, тъй като нормата на чл. 128 т.2 от КТ определя бездействието в установените от страните или закона срокове като съставомерно. Изписването в обстоятелствената част на наказателните постановления на номерацията на разпоредбата и/или на правилото, което съдържа не представлява фактическо описание на нарушението. Обстоятелствената част на обвинението следва да съдържа посочване на конкретни факти от обективната действителност, които се уреждат от хипотезата на правната норма посочена като нарушена.

Установения от работодателя срок за плащане до края на текущия месец не е спазен като в този период от време е налице неизпълнение на задължението да се изплати уговореното трудово възнаграждение. Това задължение е различно от установеното с чл. 245, ал.1 от КТ правило за гарантиране на минимален размер на заплащане. Разпоредбата на чл. 245, ал.1 от КТ гарантира изплащането на възнаграждение в размер на 60% от брутната заплата, но не по-малко от минималната работна заплата за страната при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения. Нормата се прилага при регулиране съдържанието на трудовия договор, с който се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60% от брутната заплата, но не по-малко от минималната работна заплата. При уговорка, която противоречи на нормата на чл. 245, ал.1 от КТ, се прилага законовото императивно правило за уреждане на отношенията между страните по договора. При неизпълнение на задължението по чл.128, т.2 от КТ е налице основание за предявяване на иск за плащане на трудово възнаграждение в размер не по-малък от установения с разпоредбата на чл. 245, ал.1 от КТ. Следователно, нарушение на чл. 245, ал.1 от КТ може да се  осъществи, когато трудовия договор съдържа противна на нормата уговорка, но не и когато не се плати в срок уговореното възнаграждение. От доказателствата по делото – разчетно-платежна ведомост, че работодателя дължи сума в размер на 120.00 лв. на Нешева за месец юли 2011 год.. Както се посочи по-горе, не уговарянето на минимален размер на възнаграждение, установен от нормата на чл.245 от КТ не е пречка да се изиска плащането му.  Непосочването на разпоредбата на чл. 245 ал.1 от КТ не е нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН по същите съображения, изложени и относно не вписването на нормата на чл. 270 ал.2 от КТ – в случая АНО не е определил срока на плащане и размера на възнаграждение на основание тези правни разпоредби, а въз основа на доказателствата по делото представени от наказаното лице относно уговорката между страните по тези въпроси. За пълнота следва да се каже, че изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН се свеждат до посочване на разпоредбата, която съдържа в хипотезата си установените факти, както и тяхното пълно описание и вписване на основанието за налагане на административното наказание. Работодателя не е нарушил нито нормата на чл. 245, нито тази на чл. 270 от КТ, за да се изисква посочването им като нарушени. Сроковете и размера на възнаграждението са договорени между страните, за което са събрани доказателства подкрепящи фактическото обвинение.

Не е основателно наведеното касационно основание, че не е вписано мястото на извършване на нарушението. Разписвайки нормата на чл.57, ал.1, т.5, предл. второ, законодателят е имал предвид вписване на съответното място на извършване на нарушението като населено място, с оглед възможността да се провери териториалната компетентност на наказващия орган и компетентния съд, разглеждащ жалбата срещу издаденото наказателно постановление. Вписвайки като място на нарушение гр. Стара Загора, наказващият орган е изпълнил задължинието си по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Точният административен адрес в случая, не е елемент от фактическия състав на извършеното нарушение и по тази причина не е необходимо неговото изписване. Още повече, че така както, е описано административното обвинение не оставя никакво съмнение относно деянието, за което е санкциониран едноличния търговец.

Няма основание за приложение на чл. 415в от КТ, който изисква нарушението да може да бъде отстранено, но и да не е нанесло вреди на работника. В случая обаче възнаграждението не е платено за дълъг период от време – от последния работен ден на месец юли 2011 год. до 20.06.2012 год., а факта, че вземането е лихвоносно и вредите ще бъдат възмездени от евентуалното успешно реализиране на вземането, само потвърждават извода, че такива са настъпили в патримониума на работника.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

Р Е Ш И

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение №1073/10.12.2012 год., постановено по а.н.д.№2139 по описа за 2012 год. на РС Стара Загора.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.