Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

           

 

              98      11.03.2013 година   град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                                                                                                               

                                                 Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА  

                                                                       

                                                                                                                                 Членове:   ИРЕНА ЯНКОВА    

                                                                             РАЙНА ТОДОРОВА    

 

при секретаря: М.П.      

и с участието на прокурора: Н.М.      

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова КАН дело № 47 по описа  за 2013год, за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

   Образувано е по касационни жалби на Д.А.С. *** и на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, срещу Решение № 493/ 28.11.2012г., постановено по АНД № 973/ 2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е изменено Наказателно постановление № 2342/12 от 02.07.2012г. на Началника на РУ „Полиция” – Казанлък, като е отменено в частта му, с която на Д.С. е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 150лв. и е потвърдено в частта му за наложеното административно наказание „глоба” в размер на 10лв.

   В подадената от ОД на МВР – Стара Загора жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението в частта му, с която е отменено наказателното постановление, по съображения за постановяване на решението в нарушение на закона -  касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че Казанлъшкият районен съд неправилно е определил административнонаказателната правна квалификация на деянието, за което на Д. С. е било наложено административно наказание по чл. 180, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП, което е довело и до неправилен правен извод за необоснованост и недоказаност на административното обвинение от гл.т. наличието на всички съставомерни елементи. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 2342/12 от 02.07.2012г. на Началника на РУ „Полиция” – Казанлък в частта му за наложеното на Д.С. на основание чл. 180, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 150лв. 

 

 

   В подадената от Д.С. жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението в частта му, с която е потвърдено наказателното постановление, като постановено при неправилно приложение на закона -  касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че необосновано Казанлъшкият районен съд е приел, че авторството и извършването на нарушението по повдигнатото му административнонаказателно обвинение по ЗДвП е доказано по безспорен начин. Твърди, че тъй като субект на административнонаказателна отговорност по това обвинение може да бъде само водач на МПС и доколкото в случая липсват доказателства,  установяващи по несъмнен начин че към момента на извършване на твърдяното нарушение той е имал това качество по см. § 6, т.25 от ДР на ЗДвП, незаконосъобразно въззивният съд е направил извод, че за него е съществувало задължение по чл.100, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, неизпълнението на което да релевира допуснато административно нарушение по чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП. Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част и вместо него да постанови друго, с което да отмени Наказателно постановление № 2342/ 02.07.2012г. на Началника на РУП – Казанлък в частта му за наложеното на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 10лв.  

         

             Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

     По допустимостта на жалбите:

     При извършената проверка на редовността на подадената от ОД на МВР – Стара Загора жалба съдът е установил, че същата не отговаря на изискванията на чл. 212, ал.1, т.2 и чл.213, т.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Констатирано е че като въззиваем в производството пред Районен съд – Казанлък е било конституирано Районно управление „Полиция” – Казанлък;  касационната жалба е подадена от ОД на МВР – Стара Загора, а приложеното пълномощно на подписалото и подало от името на ОД на МВР касационна жалба лице, е такова за упълномощаване на юрисконсулт Андреев да представлява РУ „Полиция” – Казанлък във връзка с обжалването на издадени от Началника на РУ „Полиция” – Казанлък административни актове и наказателни постановления, до окончателното решаване на делата във всички инстанции.  Доколкото процесуалната легитимация и представителната власт са абсолютни процесуални предпоставки за допустимост и респ. за надлежно упражняване правото на жалба, със съдебно разпореждане от 29.01.2013г. касационната жалба на ОД на МВР – Стара Загора е оставена без движение, като  на касатора е указано в 7-дневен срок да конкретизира дали подадената жалба против Решение № 493/ 28.11.2012г. по АНД № 973/ 2012г. по описа на Районен съд – Казанлък, е от ОД на МВР – Стара Загора или от РУ „Полиция” – Казанлък, като представи и съответните доказателства за представителната власт на подписалото и подало жалбата лице. Приложено към писмо вх. № 340/ 01.02.2013г. по делото е представено пълномощно за упълномощаване на подписалия и подал жалбата юрисконсулт А. Андреев, като процесуален представител на ОД на МВР – Стара Загора. С оглед на което съдът приема че касационната жалба е подадена от името на ОД на МВР – Стара Загора, така както е посочено и в самата жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, право на касационно оспорване на решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно т.е процесуалното право на жалба принадлежи само на лицата, които имат качеството на страни по делото, а това са правните субекти, които са заинтересовани от неговия изход. Както вече беше посочено, в производство пред Районен съд – Казанлък по АНД № 973/ 2012г., като въззиваема страна е било конституирано РУ „Полиция” – Казанлък. Съответно съдебното решение по делото в отменителната му част е постановено срещу и има правен ефект и непосредствено засяга единствено и само РУ „Полиция” – Казанлък. Областна Дирекция на МВР – Стара Загора не е била участник в административнонаказателния процес, развил се между Д.С. и наказващия орган /Началника на РУП - Казанлък/ и респ. не е участвала и не е била страна в съдебното производство по АНД № 973/ 2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд. Следователно за ОД на МВР – Стара Загора не е възникнало процесуално право за касационно оспорване на постановеното по това дело съдебно решение и няма правен интерес да го обжалва. Обстоятелството, че РУ „Полиция” – Казанлък е структурна единица на ОД на МВР – Стара Загора, също не обуславя интерес за касационния жалбоподател от търсената съдебна защита по см. на чл.210, ал.2 от АПК, защото не е засегнат от правните последици на съдебния акт, нито процесуалната му легитимация е съвместна с тази на издателя на наказателното постановление /в този смисъл Определение № 8668/2012г. по адм. дело № 6980/ 2012г. по описа на ВАС; Определение № 13037/ 2012г. по адм. дело № 12576/ 2012г. по описа на ВАС и др./. С оглед на което съдът приема, че касационна жалба на ОД на МВР – Стара Загора срещу Решение № 493/ 28.11.2012г. по АНД № 973/ 2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд, като подадена от лице което не притежава активна процесуална легитимация и право на касационно оспорване по см. на чл.210, ал.1 и ал.2 от АПК, е недопустима и на основание чл.215, т.1 от АПК, следва да бъде оставена без разглеждане. Съответно производството по КАНД № 47/ 2013г. по описа на Административен съд – Стара Загора в частта му, инициираното от ненадлежна страна, следва да бъде прекратено. 

 

           Касационната жалба на Д.С. е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

   След като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението в обжалваната му част с материалния закон, съдът намира, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

           Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на Д.А.С. *** против Наказателно постановление № 2342/ 12 от 02.07.2012г. на Началника на РУ „Полиция” – Казанлък, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 2342 от 05.06.2012г., на Д. С. са наложени административни наказания както следва: „глоба” в размер на 150лв, на основание чл.180, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП, за нарушение на чл. 98, ал.1, т.1 и т.5 от ЗДвП и „глоба” в размер на 10лв., на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че Д.С., като водач на МПС л.а рег. № СТ7284КК, на 05.06.2012г. около 14.10ч., в гр. Казанлък, на кръстовището на бул. „Розова долина” и входа на паркинг „Универмаг”, е паркирал автомобила в зоната на пешеходна пътека, където МПС създава опасност и пречи за движението, като водачът не носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС от съответната категория. След извършена преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка въззивният съд е приел, че обвинението за извършено от Д. С. нарушение по чл. 180, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП, нито е обосновано в необходимата степен от фактическа страна в съдържанието на НП от гл. т. на това по какъв начин и защо е прието че паркираното превозно средство е създавало опасност или е било пречка за движението, нито в хода на съдебното следствие са събрани надлежни доказателства за наличието на този съставомерен елемент на деянието по направената от санкциониращия орган административнонаказателна квалификация. С оглед на което съдът е отменил наказателното постановление в тази му част, като неправилно и незаконосъобразно. По отношение на нарушението за което на Д. С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10лв., съдът е обосновал извод, че наказателното постановление в тази му част е формално и материално законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като е приел, че наличието на съставомерно деяние и извършването на нарушение по чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ във вр. с чл.100, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин.

 

  Решението на Казанлъшкия районен съд в обжалваната му част е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

                                                                                                                                   

        Неоснователно е и възражението на касатора, че извършването на нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение по чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, не е доказано по безспорен начин. Наличието на всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административнонаказателната отговорност, се установяват при съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Действително въззивният съд е изложил лаконични мотиви при обсъждането и преценката на свидетелските показания. Но не е налице твърдяното от касационния жалбоподател „фрагментарно обсъждане на показанията” на актосъставителя и свидетеля по АУАН и „необоснованата им интерпретация” от страна на съда. Заявеното от двамата свидетели че не са видели Д.С. лично да паркира и момента, в който е паркирал МПС, не означава, че полицейските служители не са установили че именно С. е управлявал и паркирал автомобила и съотв. че е имал качеството на водач на МПС по см. § 6, т.25 от ДР на ЗДвП. Така заявеното от свидетелите е извадено от контекста и цялостното съдържание на техните показания и не опровергава фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление. От съвкупната преценка на показанията и приетата като доказателство по делото докладна записка по несъмнен начин се установява, че касаторът към момента на извършване на проверката е бил субект на задължението по чл. 100, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, за неизпълнението на което задължение следва да носи административнонаказателна отговорност по чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП. Необосновано е възражението че преди съставянето на АУАН е следвало да бъдат издирени доказателства /вкл. свидетели – очевидци/, за потвърждаване че именно санкционираното лице е паркирало автомобила на мястото, където го е заварил полицейския патрул. Всъщност видно от дадените във въззивното съдебно производство показания на актосъставителя Т. Малаков, Д.С. изрично е заявил, че е „спрял и тръгнал да си вземе талонче от паркомата” – т.е качеството „водач на МПС” на касационния жалбоподател към момента на констатиране на нарушението не почива на предположение, а се основава на всички факти и обстоятелства, възприети и установени от контролните органи към момента на извършване на проверката. Още повече че нито в подадената от Д.С. жалба против Наказателно постановление № 2342/ 02.07.2012г., нито в представеното във въззивното производство писмено становище от неговия пълномощник, се съдържа каквото и да е било оспорване на административнонаказателното обвинение в тази му част от фактическа страна – такива възражения се въвеждат за първи път едва пред касационната инстанция. С оглед на което Старозагорският административен съд приема за обосновани от гл.т. на доказателствата и установените въз основа на тях обстоятелства и правилни от гл. т. на закона съображенията на районния съд, мотивирали направения извод по съществото на спора, че Д.С. е осъществил съставомерно деяние, квалифицирано като административното нарушение по чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, а именно че водачът на МПС не е изпълнил задължението си по чл. 100, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, да носи контролния талон към СУМПС.

         С оглед на изложеното касационната жалба на ОД на МВР – Стара Загора като подадена от лице, което не е участвало във въззивното съдебно производство и не е процесуално легитимирано с право на касационно оспорване по см. на чл. 210, ал.1 и ал.2 от АПК, следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а съдебното производство в тази му част – прекратено. Обжалваното решението в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 2342/ 02.07.2012г. на Началника на РУ „Полиция” – Казанлък за наложеното на Д.С. на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 10лв, следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

 

        Водим от горните мотиви и на основание чл.215, т.1 и чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                          Р     Е     Ш     И :

 

 

              ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  касационната жалба, подадена от ОД на МВР – Стара Загора срещу Решение № 493/ 28.11.2012г., постановено по АНД № 973/ 2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд в частта му, с която е отменено Наказателно постановление № 2342/ 12 от 02.07.2012г. на Началника на РУ „Полиция” – Казанлък, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА  производството по КАНД № 47/ 2013г. по описа на Административен – Стара Загора в тази му част.

 

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 493/ 28.11.2012г., постановено по АНД № 973/ 2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 2342/ 12 от 02.07.2012г. на Началника на РУ „Полиция” – Казанлък в частта за наложеното на Д.А.С. на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 10лв., за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП.  

 

              Решението в частта му, с която касационната жалба на ОД на МВР – Стара Загора е оставена без разглеждане и е прекратено производството по КАНД № 47/ 2013г. по описа на Административен – Стара Загора, подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

 

   В останала част решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                 2.