Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

80                                         13.03.2013 г.                                  гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публичното заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и тринадесета год., в състав:

 

              Председател: ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

 

                                                                                            Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                            МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря З.Д. и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия  М. Русев КАН дело №49 по описа за 2013 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/

Образувано е по касационната жалба на РИОСВ – Стара Загора против решение №481/22.11.2012 год., постановено по АНД №401/2012 год. по описа на Казанлъшки районен съд, с което е отменено наказателно постановление №44 от 23.03.2012 год. год. на Директор РИОСВ гр. Стара Загора, с което на „Биоланд България”ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 15 000.00 /петнадесет хиляда/ лева, на основание чл.34е, т.4 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, за нарушение чл.9а, ал.1, т.2 от ЗЧАВ във връзка с чл.20, ал.3 от Наредба №7 за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Счита, че неправилно въззивният съд е приел, че не са налице мотиви за маловажността на установеното нарушение, тъй като в текста на обжалваното наказателно постановление наказващият орган изрично се е произнесъл, че не са налице основания за прилагане на чл.28 и 29 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №481/22.11.2012 год., на Казанлъшки районен съд, постановено по АНД №401/2012 год. и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касация „Биоланд България”ЕООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Добрев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата касационни основания, намира за установено  следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Казанлъшки районен съд се е развило по жалбата на „Биоланд България”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Северен, ул.”Браила”№1 против наказателно постановление №44 от 23.03.2012 год. год. на Директор РИОСВ гр. Стара Загора, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 15 000.00 /петнадесет хиляди/ лева, на основание чл.34е, т.4 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, за нарушение чл.9а, ал.1, т.2 от ЗЧАВ във връзка с чл.20, ал.3 от Наредба №7 за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации. От фактическа страна въззивният съд е приел, че при извършена проверка на 29.09.2011 год. на досието на „Биоланд България”ЕООД, експлоатиращо инсталация за преработка на етерично-маслени култури /растителни масла – розов цвят и дъбов мъх/ в с. Зимница, общ. Мъглиж, се е установило, че дружеството не е представило годишен план за управление на разтворителите пред РИОСВ – Стара Загора в предвидения от закона срок – до 31.03. на текущата година.

С обжалваното решение районният съд е отменил наказателното постановление.

Решението на районния съд е правилно като краен резултат, но не и по изложените в него съображения.

Основателни са изложените в касационната жалба оплаквания, че в обжалваното наказателно постановление, наказващият орган се е произнесъл по отношение на маловажността на установеното административно нарушение. Действително в текста на същото е вписано, че не са налице основанията на чл.28 и 29 от ЗАНН. Същото макар и твърде лаконично изложено, представлява мотиви относно преценката на тежестта на административното нарушение и дали същото има белезите на маловажно нарушение. По този начин, касатора е изпълнил задължението си да извърши преценка за приложимостта на чл.28 и 29 от ЗАНН. Възприемайки обратното, въззивният съд е стигнал до неправилният извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

При извършената служебна проверка на сроковете за съставяне на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, настоящия съдебен състав констатира, че съставеният АУАН е съставен извън законоустановения тримесечен срок. Съгласно чл.43, ал.4 от ЗЧАВ, установяването на нарушенията и издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Това от своя страна предполага и приложимостта на чл.34, ал.1 от ЗАНН, т.е. че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължението на три месеца от откриването на нарушителя и ако са изтекли две години от извършването на нарушението. В случая е безспорно, че представянето на годишния план е следвало да стане до 31.03.2011 год. и да се отнася за календарната 2011 год. Безспорно е също така, че на 29.03.2011 год. в РИОСВ – Стара Загора е получено писмото на „Биоланд България”ЕООД относно количеството използвани разтворители през 2010 год. в производствения процес. На същата дата, е изпратено и писмо от РИОСВ – Стара Загора до търговското дружество относно задължението за представяне на годишния план до 31.03.2012 год. Действително вместо представянето на отчета е получено ново писмо от „Биоланд България”ЕООД в което се оспорва извършената класификация на технологичното производство, осъществявано в базата в с. Зимница, входирано в РИОСВ  - Стара Загора на 08.04.2011 год.. Въз основа на него е изпратено и запитване до МОСВ, чийто отговор е получен в РИОСВ – Стара Загора на 27.06.2011 год. С отговора е потвърдена правилността на извършената класификация на производството. С оглед на така установените факти, съдът намира, че още към 08.04.2011 год. на контролните органи е бил известен както нарушителя, така и извършеното нарушение и не е съществувала никаква процесуална пречка за съставянето на АУАН. Именно от 08.04.2011 год. започва да тече и тримесечния срок за съставянето на акта и изтича на 08.07.2011 год. Не води до друг извод и предприетите консултации с МОСВ и полученият отговор. Както е заявил и в съдебно заседание актосъставителят, още към 28.06.2011 год., са знаели, че дружеството не е представило такъв план. Дори и да приемем, че това е датата на установяването на безспорността на нарушението, то до съставянето на 11.10.2011 год. са изтекли отново повече от три месеца. Която и дата да се приеме обаче, остава извода, че АУАН е съставен извън рамките на тримесечния срок.

Не води до друг извод и писмото на РИОСВ – Стара Загора от 28.06.2011 год., с което е определен срок за представянето на доклада 15.07.2011 год. Срокът за представянето на годишните планове е определен в Наредбата и е извън правомощията на Директора на РИОСВ – Стара Загора да определя друг срок, различен от законоустановения. Всъщност, още към 31.03.2011 год. не е съществувала никаква пречка за съставянето на АУАН, а след изясняването на спорните моменти, включително и чрез воденето на кореспонденция с МОСВ, да се осъществи след неговото съставяне. И ако деянието не е било съставомерно, то да се прекрати образуваната административнонаказателна преписка съгласно чл.54, предл. първо от ЗАНН, а ако се установи обратното – административно наказващият орган следва да упражни правомощията си по чл.53 от ЗАНН и да издаде наказателното постановление.

Не на последно място, съдът констатира, че не е доказана и компетентността на Директора на РИОСВ – Стара Загора да издава наказателни постановления по ЗЧАВ. Съгласно чл.43, ал.3 от закона, наказателните постановления се издават от министъра или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. По делото няма данни, да е налице такова оправомощаване от страна на Министъра на околната среда и водите. Най-вероятно такова оправомощаване е налице, но в тежест на административноваказващият орган е да докаже своята компетентност да налага предвидените от закона санкции, което в конкретния случай не е сторено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр.първо АПК съдът

                                             Р     Е     Ш     И     :

 

 ОСТАВЯ В СИЛА решение №481 от 22.11.2012 год., постановено по АНД №401/2012 год. по описа на Казанлъшки районен съд,

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                                                            2.