Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

81                                           13.03.2013 г.                            гр. Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на двадесет и първи февруари през две хиляди и тринадесета г. в състав:

 

Председател: ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

 

   Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА

           МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря З.Д. и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от  съдия М. Русев КАН дело №52 по описа за 2013 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Н.И.П. против  решение №1115/14.12.2012 год., постановено по АНД №1481 по описа на Старозагорския районен съд за 2012 год., с което е потвърдено наказателно постановление №43-0000151/28.05.2012 год. на Началника на ОО”КД-ДАИ” гр.Стара Загора, с което на Н.И.П. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500.00 лв. на основание чл.96в, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

В жалбата се правят оплаквания, че решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на  чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Изложени са доводи за незаконосъобразност на потвърденото от въззивния съд наказателно постановление. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното съдебно решение и отмени издаденото НП като незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – ИА”Автомобилна администрация” Областен отдел “КД-ДАИ” гр.Стара Загора,  не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. 

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.  

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП №43-0000151/10.07.2012г. на Началника на ОО”КД-ДАИ” гр.Стара Загора, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №135876/14.05.2012 год., с което на Н.И.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500.00лв. на основание чл.96в, ал.1 от ЗАвП, за нарушение на чл.12б, ал.10 от същия закон. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 14.05.2012 год. около 11.20 ч. на ул.”Калояновско шосе” на разклона за с. Еленино, Н.И.П., като водач на товарен автомобил “МАН Ф13” /бетоновоз/ с рег.№СТ 8834 АМ извършва превоз на товари /бетон/ видно от експедиционна бележка №11364 по маршрут гр. Стара Загора – с. Еленино извършва превоз с МПС от категория N3 с допустима максимална маса над 12 тона без да притежава лиценз за обществен превоз на товари. Извършваният превоз е за собствена сметка.

След извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът е обосновал извод, че административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл.12, ал.10 от ЗАвП. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираната в ЗАНН процедура: наказателното постановление съдържа всички изискуеми по чл.57 от ЗАНН реквизити, а при съставянето на АУАН не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Приел е също така, че деянието се изразява в допускането от страна на жалбоподателя на извършването на превоза, без търговското дружество да има лиценз за това.

Решението на Районният съд е незаконосъобразно и е постановено в нарушение на материалния закон.

Основателно е възражението, че водача на МПС не може да бъде адресат на нормата на чл.12б, ал.10 от ЗАвП, тъй като лиценза за превоз се издава на всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници или товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. От събраните доказателства по делото, е установено по безспорен начин, че спреният за проверка автомобил е собственост на „Сити бетон”ЕООД и именно за сметка на това търговско дружество се извършва и превоза на бетона. Следователно лиценз за осъществявания превоз следва да притежава юридическото лице „Сити бетон”ЕООД, а не физическото лице Н.И.П.. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че санкционираното физическо лице не е адресат на нормата на чл.12б, ал.10 от ЗАвП, поради което и не може да наруши същата. Като е приел обратното, Районния съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон.

Основателно е и другото касационно оплакване, че е не е доказано изпълнителното деяние по санкционната норма на чл.96в, ал.1 от ЗАвП. Съгласно същата, изпълнителното деяние се изразява в допускане или разпореждане. Както в АУАН, така и в наказателното постановление обаче е описано като изпълнително деяние – „извършва”. Районният съд е приел, че поведението на П. се изразява в допускането на осъществения превоз за собствена сметка, без да е налице лиценз за тази дейност. Този извод е незаконосъобразен. На първо място, както бе отбелязано по-горе, такова административно обвинение в обжалваното наказателно постановление няма. Лицето е санкционирано за извършването, а не за допускането на превоза. Като е приел обратното, съдът е допълнил наказателното постановление, което е недопустимо. От друга страна, допустителство е непопречването на извършване на административно нарушение от друго лице. В общия случай допустителят допуска извършването на административното нарушение от друго лице – той бездейства и макар че има възможност не попречва на извършителя на нарушението. Допустителството винаги предхожда или съпътства извършването на основното административно нарушение. Поради това при допустителството има причинна връзка между деянието на допустителя и извършването на административното нарушение. Поведението на допустителя улеснява извършването на допуснатото административно нарушение. Лицето, което извършва основното административно нарушение не съзнава, че допустителят с бездействието си улеснява извършването на същото. При така изложените съображения, качеството на допустител в конкретния случай, ще има управителя на дружеството, което не притежава лиценз или някой от ръководителите в същото, но не и шофьора, водача на МПС. Съгласно чл. 10 от ЗАНН, допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответен закон или указ. Действително в ЗАвП, това е предвидено като възможност в посочената в наказателното постановление санкционна норма. Видно от чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, ръководителят на предприятие може да бъде санкциониран за нарушения, допуснати от негови подчинени, но и в този случай отговорността не е обективна, а се носи само при виновно извършено деяние - било то умишлено или непредпазливо. По този начин са нарушени разпоредбите на чл. 6 и чл. 24 от ЗАНН и е ангажирана неправилно отговорността на Н.П., без същият да е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на административното нарушение - предмет на производството. Административно-наказаното лице в процесния случай не е субект на цитираните в АУАН и наказателното постановление правни задължения, в предвид на липсата на допустителство.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр. второ и чл.222, ал.1  от АПК съдът

 

Р     Е     Ш     И :

ОТМЕНЯ решение №1115/14.12.2012 год., постановено по АНД №1481/2012 год. по описа на Старозагорския районен съд.

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление №43-0000151/28.05.2012 год. на Началника на ОО”КД-ДАИ” гр.Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

    

                                                                                            2.