Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                        

          

            100     05.03.2013 година   град Стара Загора

             

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

При секретаря: М.П.   

И с участието на прокурора: Н.М.                                         

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 55 по описа  за 2013 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на потребителите – Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, против Решение № 1133 от 17.12.2012г., постановено по АНД № 2252/ 2012г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 2012 К – 028721/ 27.07.2012г. на Директора на Регионална дирекция – Пловдив на Комисията за защита на потребителите.  

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението по съображения за постановяване му при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод за несъответствие на наказателното постановление с императивните изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание като поддържа, че повдигнатото на ЕТ „Хаджи Пенчев – Стефан Павлов” – гр. Стара Загора административнонаказателно обвинение за извършено от търговеца нарушение по чл.216 от Закона за защита на потребителите, е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна страна чрез посочване на нарушената законова разпоредба и всички обстоятелства, имащи правно и доказателствено значение за индивидуализацията на съставомерното деяние. Излага доводи, че с оглед събраните доказателства необосновано съдът е приел, че извършването на нарушението не е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди Наказателно постановление № 2012 К – 028721/ 27.07.2012г. на Директора на Регионална дирекция – Пловдив на КЗП. 

 

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „Хаджи Пенчев – Стефан Павлов” – гр. Стара Загора, в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е направил извод за допуснати от административнонаказващия орган съществени процесуални нарушения на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление, довели до непълнота в описанието на нарушението и имащи за последица ограничаване правото му на защита, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. 

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата поради което счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.     

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на ЕТ „Хаджи Пенчев – Стефан Павлов” – гр. Стара Загора, против Наказателно постановление /НП/ № 2012 К – 028721/ 27.07.2012г. на Директора на Регионална дирекция – Пловдив на КЗП, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 2012 К – 028721 от 21.06.2012г., на ЕТ „Хаджи Пенчев – Стефан Павлов” на основание чл. 216 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, е наложена имуществена санкция в размер на 1200лв, за нарушение на чл.77, ал.1 от ЗЗП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 13.06.2012г. в магазин за детски стоки, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики” №121, стопанисван от ЕТ „Хаджи Пенчев – Стефан Павлов”, е установено, че в обекта се предлага детско облекло, като част от изложените за продажба стоки – детски облекла /изброени в обстоятелствената част на наказателното постановление/, са в явно несъответствие с изискванията за безопасност съгласно БДС EN14682: Безопасност на облеклата: Връзки и шнурове в облекла за деца. Старозагорският районен съд е приел за установено, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за точно описание на нарушението от фактическа страна, тъй като административнонаказващият орган не е посочил в пълнота всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. В мотивите към решението са изложени съображения, че това от една страна представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на нарушителя, а от друга – че доколкото формалната неизрядност на наказателното постановление рефлектира върху съществени характеристики и основни обективни и субективни признаци на вмененото на санкционираното лице административно нарушение, непосочването на релевантните обстоятелства има за последица фактическа необоснованост на повдигнатото административно обвинение и поставя съда в невъзможност да провери по същество осъществен ли е състава на твърдяното нарушение.  С оглед на което съдът е направил извод, че допуснатите нарушения опорочават наказателното постановление като акт на административнонаказателния процес и представляват абсолютно основание за неговата отмяна.

 

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

 

Наложената на ЕТ „Хаджи Пенчев – Стефан Павлов” – гр. Стара Загора административна санкция се основава на разпоредбата на чл.216 от ЗЗП, предвиждаща че за нарушение на чл.77 виновните лица се наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. Съгласно нормата на чл.77, ал.1 от ЗЗП, с която от правна страна е обосновано повдигнатото на ответника по касация административно наказателно обвинение, дистрибуторът е длъжен да действа с необходимата грижа, така че да допринася за спазване на задължението за обща безопасност, по-конкретно като не доставя стока, за която знае или би трябвало да знае въз основа на информацията, с която разполага и в качеството му на търговец, че не отговаря на изискването за обща безопасност. От съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическо описание на нарушението е видно че деянието, за което е санкциониран ЕТ „Хаджи Пенчев – Стефан Павлов” се изразява в това, че в стопанисвания от търговеца обект – магазин за детски облекла, част от изложените за продажба стоки – детски облекла, са в явно несъответствие с изискванията за безопасност съгласно БДС EN14682: Безопасност на облеклата: Връзки и шнурове в облекла за деца.

         Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че съдържанието на наказателното постановление не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. За индивидуализацията на административното нарушение в смисъла, който законодателят е вложил в разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, е необходимо в наказателното постановление да бъдат посочени релевантните факти и обстоятелства, от значение за установяване наличие на съставомерно деяние, като основание за налагане на административно наказателна санкция. В случая в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че липсва изискуемото се ясно, точно и конкретно формулиране и конкретизация на административно наказателното обвинение от фактическа страна. Това има за последица невъзможност да се установи в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган деяние на санкционираното лице като такова, осъществяващо състава на твърдяното административно нарушение по чл. 216 във вр. с чл.77, ал.1 от ЗЗП. Непълното и неточно описание касае обстоятелства от съществено значение /подробно посочени във въззивното решение/, свързани с обективни и субективни признаци от състава на нарушението, които не само че са основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите на обвинението от фактическа страна. Непосочването на всички релевантни факти и обстоятелства за наличието на съставомерните елементи на деянието, има за последица фактическа необоснованост на повдигнатото на ЕТ „Хаджи Пенчев – Стефан Павлов” административнонаказателно обвинение. Ето защо правилно допуснатото нарушение е квалифицирано от въззивния съд като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното постановление. Непълнотата във фактическото описание на нарушението не може да бъде санирана в съдебната фаза на административно наказателния процес чрез установяване на обстоятелства, които не са посочени в наказателното постановление. Недопустимо е и наличието на съставомерни елементи на деянието и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, да се извличат по пътя на формалната, правната или житейската логика. Правоприлагането по принцип, и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на административните наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административнонаказателната отговорност. В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение опорочава наказателното постановление и е основание за неговата отмяна.

         Още повече че в случая неспазването от административнонаказващия орган на императивното изискване по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е довело не само да ограничаване правото на защита на санкционираното лице,  в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди че е извършило, но има за последица и възпрепятстване възможността за осъществяване на съдебен контрол за материална законосъобразност на наказателното постановление, както правилно е посочил Старозагорският районен съд. Проверката, която въззивният съд е длъжен да извърши за преценка съответствието на наказателното постановление с материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата административнонаказателна правна квалификация, обхваща проверка дали е налице посоченото в наказателното постановление деяние /действие или бездействие/ на санкционираното лице, индивидуализирано от фактическа и правна страна чрез задължителните реквизити по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН и доколко с това деяние се осъществява определен състав на административно нарушение.

Всъщност установеното при извършената проверка от служители на КЗП може да релевира друго нарушение, обуславящо ангажиране на административнонаказателна отговорност, но не и това, за което е санкциониран ответникът по касация. Но предмет на съдебната проверка е не дали изобщо е извършено някакво административно нарушение, а извършено ли нарушението по повдигнатото административнонаказателно обвинение, описано в обжалваното наказателно постановление, индивидуализирано от фактическа и правна страна в т. ч. чрез посочената като нарушена законова разпоредба и приложената санкционна норма. Ето защо обстоятелството, че на търговеца може да бъде вменено друго административно нарушение при посочената в НП фактическа обстановка, не води до друг правен извод различен от направения такъв от въззивния съд за формална и материална незаконосъобразност на Наказателно постановление № 2012 К – 028721/ 27.07.2012г. на Директора на Регионална дирекция – Пловдив на КЗП. 

     

     С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                         Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1133 от 17.12.2012г., постановено по АНД № 2252/ 2012г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

 

   Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

                                           

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                          

 

                                                                                   2.