РЕШЕНИЕ  

 

№77                                     гр. Стара Загора,                                 08.03. 2013 г.

                          В     И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в  откритото заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                              МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря З.Д., с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдията Дарина Драгнева, касационно административно наказателно дело №88 по описа за 2013 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по касационна жалба от „СТИЙВ” ООД гр. Стара Загора, представлявано от управителя Тихомир Вълков Данев против решение №1117/14.12.2012г., постановено по а.н.д.№1405 по описа за 2012г. на РС Стара Загора, с което е потвърдено НП №58661-S0098881/13.12.2011г., издадено от Директора на офис Стара Загора към ТД на НАП Пловдив. С наказателното постановление на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл.355 ал.1 от КСО / в ред. ДВ бр.99/2009г. към настоящия момент изменена/ за нарушение на чл. 7 ал.3 от КСО в ред. ДВ бр. 99/2009г. в сила от 01.01.2010г., понастоящем отменена, за това че до 29.11.2010г. включително не е внесъл осигурителни вноски за ДОО в размер на 3528.02лв., дължими за месец октомври 2010г. върху начислени но не изплатени трудови възнаграждения на работещите в предприятието му лица.

С касационната жалба се иска отмяна на решението на РС Стара Загора като незаконосъобразно поради нарушение на чл.27 от ЗАНН, допуснато при проверка на съответствието на наказанието с извършеното нарушение. Взети са предвид наказателни постановления, които не са влезли в сила и не могат да се зачитат като доказателства за отегчаващи вината обстоятелства. От съда се иска да отмени решение №1117/14.12.2012г. на РС Стара Загора и да постанови друго, с което да намали размера на наложената имуществена санкция от 1000лв. на 500лв.

Ответника по касация ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петкова иска от съда да остави в сила решението на РС Стара Загора с доводи, че въпреки изменението на чл.355 ал.1 от КСО и отмяната на чл.7 ал.3 от същия кодекс, нарушението се санкционира от нормата на чл. 349 от КСО с минимален размер на санкцията от 500лв.

Представителя на ОП Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да бъде потвърдено обжалваното решение.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона и след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решение №1117/14.12.2012г., постановено по а.н.д.№1405 по описа за 2012г. на РС  Стара Загора, намира за установено следното:

Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на настоящия касатор против НП №58661-S0098881/13.12.2011г., издадено от Директора на офис Стара Загора към ТД на НАП Пловдив, в която са релевирани оплаквания за неспазване разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, предвид на това, че АУАН не е съставен в три месечния срок от откриване на нарушението, а наказателното постановление не съдържа необходимите по чл.57 от ЗАНН реквизити. За да потвърди наказателното постановление РС Стара Загора е обсъдил конкретно доказателствата, установяващи спазването на три месечния срок по чл.34 от ЗАНН в ред. ДВ бр.97 от 2007г., към която норма препраща разпоредбата на чл. 355 ал.6 от КСО, като е посочил кои са те, кога са съставени и какво установяват. При това правилата на математиката и на изчисляване на сроковете са приложени правилно и изводите на РС Стара Загора по този въпрос се споделят от настоящия състав на АС Стара Загора, както и доводите му за съответствие на НП с изискванията на чл.57 от ЗАНН за неговото съдържание. Нарушението е установено от писмени доказателства по делото, които не са опровергани от насрещно доказване, чрез представяне на документ за платени осигурителни вноски до 29.11.2010г. в размер на 3 528.02лв., върху трудовите възнаграждения начислени на работниците за месец октомври 2010г. Размера на осигурителните вноски е посочен и в Декларация обр.6 от 09.05.2011г. / стр.13 по делото на РС Стара Загора/, както и в справката, представена от наказващия орган, като по този въпрос спор не е въведен.

РС Стара Загора е съобразил и нормата на чл. 6 от ЗАНН, а именно административно нарушение е това деяние, което нарушава обществения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. По отношение на юридическите лица се налагат имуществени санкции за неизпълнение на задължения към държавата в предвидените от съответния закон случаи на основание чл. 83 от ЗАНН, която разпоредба изключва изискването за субективен елемент при извършване на нарушението, но не и условието за съществуването на закон, по силата на който се налага имуществена санкция или административно наказание. Такъв закон следва да действа и към момента на влизане в сила на наказателното постановление. В настоящия случай, към момента на извършване на нарушението – 02.12.2010г., на налагане на наказанието и на постановяване на обжалваното решение,  в сила са разпоредбите на чл.7 ал.3 от КСО относно срока за внасяне на осигурителните вноски върху не изплатените възнаграждения за съответния месец, и чл.355 ал.1 от КСО съдържащ конкретен състав на административно нарушение, осъществявано чрез неизпълнение на задължението по чл.7 ал.3 от същия кодекс. От 01.01.2013г. е изменена административно наказателната разпоредба на чл.355 ал.1 от КСО като санкцията за нарушение на чл.7 от КСО остава предвидена с разпоредбата на чл.349 ал.1 от същия кодекс. Отмяната на чл.7 ал.3 от КСО от 01.01.2013г. няма отношение към съставомерността на деянието, тъй като на основание чл.3 ал.1 от ЗАНН за всяко нарушение се прилага законът, който е действал към момента на извършването му, а това е нормата на чл. 355 ал.1 от КСО по посочените по-горе причини – съдържа състава на нарушението. Неизпълнението на установения с чл.7 от КСО ред за внасяне на вноските и към настоящия момент е основание за налагане на имуществена санкция по силата на чл.349 ал.1 от КСО, която е променена от 01.01.2012г. с предвиждане на имуществена отговорност за едноличните търговци и юридическите лица за неизпълнение на разпоредбите на част първа от кодекса. В този смисъл доводите на ответника по касация са основателни, а именно неизпълнението на правилата на чл.7 от КСО се е санкционирало към датата на деянието и към настоящия момент.

Искането за намаляване размера на наложената имуществена санкция, съдът намира за неоснователно. В мотивите към обжалваното решение не се съдържат доводи за невлезли в сила наказателни постановления, сочещи на отегчаващи отговорността на обстоятелства. Напротив, РС Стара Загора се е позовал на липсата на доказателства, че липсва изпълнение на задължението за внасяне на осигурителните вноски, визирани в наказателното постановление, както и че санкцията  в размер на 1000лв. е близка до минималния установен от законодателя праг от 500лв. Следва да се има предвид и сумата на осигурителните вноски, която не е платена, както и броя на лицата, които са засегнати от не плащането й, а това са 78 работници, съгласно протокола от 14.03.2011г. Това са фактите, които следва да бъдат взети предвид при преценка тежестта на нарушението и те не са в полза на санкционираното юридическо лице. Изпълнението на задължението е онзи факт, който би могъл да бъде основание за налагане на санкция в минимален размер, но той не е установен по делото, поради което предвид сумата за внасяне от 3528.02лв., санкция в размер по-малък от половината е законосъобразен.    

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

          ОСТАВЯ В СИЛА решение №1117/14.12.2012г., постановено по а.н.д.№1405 по описа за 2012г. на РС Стара Загора.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                            2.