Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№ 118                                                              29.03.2013 год.                                  гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на седми март, две хиляди и тринадесета година, в  състав

 

 

                                                                        Председател: ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

 

                                                                        Членове:           ГАЛИНА  ДИНКОВА

 

                                                                                                   МИХАИЛ  РУСЕВ

 

при секретаря С.Х.

и с участието на прокурора Недялка Маринова

като разгледа докладваното от  съдия Г. Динкова      КАН дело №101 по описа за 2013 год. за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изречение второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Ростислава Петкова, като пълномощник на ТД на НАП Пловдив против решение № 44 от 14.01.2013г постановено по а.н.д. № 2391/2012 г по описа на РС Стара Загора, с което съдът е отменил наказателно постановление № 18150-F003839/20.09.2012г на директора на офис Стара Загора при ТД на НАП Пловдив, в частта, в която на „СТРОНИК” ЕООД ЕИК 123729288, със седалище и адрес: гр. Стара Загора, ул. „Гладстон” № 16 оф.1, са наложени седем имуществени санкции, всяка от които по 700 /седемстотин/ лв за съответно – седем нарушения на чл. 7 ал.3 от КСО,  а именно - за невнесени в срок осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) върху начислени, но неизплатени трудови възнаграждения на работещите в предприятието лица, за месеците от май 2011 год. до ноември 2011 год, които нарушения се сочат за извършени на 01.07.2011г, на 02.08.2011г, на 01.09.2011г, на 01.10.2011г, на 01.11.2011г, на 01.12.2011г и на 04.01.2012г. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение по съображения за постановяването му при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1, във връзка с ал.2  НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Изложени са подробни съображения за опровергаване извода на съда, че за административните нарушения и в частност, допуснатото такова на 01.07.2011г била изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, предвидена в чл.81 ал.3 от НК, вр.с чл.34 ал.1 от ЗАНН. Оспорва се и извода на съда, че законодателната промяна на разпоредбата на чл.355 от КСО в сила от 01.01.2013г. е довела до отпадане наказуемостта на нарушението за невнесени в срок осигурителни вноски, доколкото към тях е приложима нормата на чл. 349 ал.1 КСО. Моли съдът да отмени въззивното решение и да постанови друго, с което да потвърди изцяло НП.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба, счита, че съдебното решение е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт се явява неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора  се е развило по жалба на „СТРОНИК” ЕООД, срещу наказателно постановление № 18150-F003839/20.09.2012г. на Директор офис Стара Загора при ТД на НАП Пловдив, с което въз основа на Акт за установяване на административно нарушение сер. АN F003839 от 18.04.2012г, са му наложени общо седем административни наказания – имуществени санкции, всяка от които по 700 лв, на основание чл.355 ал.1 от КСО за нарушения  на чл.7, ал.3 от с.з, а именно – за това, че в качеството си на осигурител дружеството не е спазило срока и не е внесло дължимите осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване  по сметката на ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора върху начислени, но неизплатени трудови възнаграждения на работещите в дружеството лица за периода на месеците от м.май 2011 год. до м.ноември 2011 год, които нарушения се сочат за извършени на 01.07.2011г, на 02.08.2011г, на 01.09.2011г, на 01.10.2011г, на 01.11.2011г, на 01.12.2011г и на 04.01.2012г. За всеки един от периодите са конкретно посочени: датите на закъсняло начисляване на трудовите възнаграждения, дължими за всеки от месеците, техните размери, размера на дължимите за тях осигурителни вноски за ДОО; крайните дати за внасяне на тези вноски- към края на месеца, следващ месеца, през който е положен труда; дати и мястото на извършване на всяко от нарушенията, изразили се в неизпълнение на посоченото публично задължение. Описаните деяния са квалифицирани като нарушения на чл.7 ал.3 от КСО в редакцията й преди отмяната с ДВ бр.94/2011г, в сила от 01.01.2013г. 

Старозагорският районен съд е приел, че в частта относно наложената имуществена санкция за нарушението, извършено на 01.07.2011г НП подлежи на отмяна, поради изтичането на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване на това нарушение, съгласно чл. 81, ал.3 от НК, във връзка с чл.34 ал.1 от ЗАНН. Освен това, за всички повдигнати административнонаказателни обвинения съдът е изложил аргументи, че са налице основания за отмяна, поради настъпила законодателна промяна на чл.355 от КСО, довела до отпадане наказуемостта за нарушения на чл. 7 ал.3 от КСО, каквито са процесните.

Решението, в частта в която НП е отменено за наложените имуществени санкции, в размер по 700 лв всяка, наложени за нарушения на чл.7 ал.3 от КСО и допуснати на 01.07.2011г, на 02.08.2011г и съответно-на 01.09.2011г е правилно като резултат, но по съображения, различни от изложените от съда; а в останалата му  част е неправилно, поради неправилно приложение на закона.

 

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.7 ал.3 от КСО, в редакцията й преди отмяната й, считано от 01.01.2013г., осигурителят следва да внесе осигурителните вноски по ал.1 и 2, (вкл.тези за държавното обществено осигуряване)  до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, в случаите, когато трудовите възнаграждения са начислени, но не са изплатени или когато изобщо не са начислени.  От събраните в хода на въззивното производство писмени доказателства безспорно се установява описаната в НП фактическа обстановка и извършените от „СТРОНИК” ЕООД нарушения на чл.7 ал.3 от КСО. По несъмнен начин е доказано, че дружеството не е спазило срока и не е внесло дължимите осигурителни вноски за ДОО по сметка на ТД на НАП Пловдив офис Стара Загора, като трудовите възнаграждения са били начислени, но не са били своевременно изплатени за месеците от м.май 2011 год. до м.ноември 2011 год.  Изпълнителните деяния на нарушенията, за които е повдигнато обвинение с НП се изразяват в бездействие – невнасяне на осигурителни вноски за ДОО в срок, от гледна точка на което те са правилно датирани – към първия работен ден, следващ крайния срок за изпълнение на задълженията.  В тази връзка, неоснователен е довода на „Строник” ЕООД, че датите на подаване на декларации обр.6 са относими към датирането на нарушенията. В случая повдигнатото обвинение не е за неподаване на тази декларация, а за невнасяне на осигурителни вноски в срок. Пред въззивната инстанция изобщо не са представени доказателства за внасяне на осигурителните вноски от страна на „СТРОНИК” ЕООД и това дори не се твърди. В НП са описани подробно всички съставомерни факти, включително датите на начисляване на  трудовите възнаграждения за всеки от месеците, факта на несвоевременното им изплащане, размера на невнесените в срок вноски за ДОО и датите, в които е следвало същите да бъдат внесени. Никое от тези обстоятелства не е заявено като спорно, те се потвърждават от представените Справки за задълженията на задълженото лице към 31.01.2012г и 18.04.2012г (лист 20-33 от делото) и Справка за задълженията на осигурител по Декларация обр.6 за периода от 01.02.2011г до 29.02.2012г.(лист 34 -35 от делото). Съгласно разпоредбата на чл. 355 ал.1 от КСО, в редакция преди измененията, обнародвани в ДВ бр. 94 от 2012г, който наруши разпоредбите на чл. 5 ал.4, чл.6 ал.8, чл. 7, чл. 8, ал.2 т.1 и чл. 158 КСО и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им се наказва с глоба от 50 до 500 лв за физическите лица, които не са търговци или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв, ако не подлежи на по-тежко наказание. Тази разпоредба е била в сила към момента на извършване на деянията и момента на издаване на НП и следователно правилно е била приложена.

В случая не може да бъде споделена тезата на въззивния съд, съставляваща и аргумент за отмяна на НП, че законодателната промяна на чл. 355 ал.1 от КСО е довела до отпадане на отговорността за деяния, съставляващи нарушения на чл. 7 ал.3 от КСО. По –благоприятен закон имаме в случаите, когато до влизане в сила на НП в следствие на законодателни промени изобщо отпадне съставомерността на деянието или се намали размер на следващото се за деянието административно наказание, или се въведе по-кратка давност за административнонаказателно преследване за съответното деяние, с оглед тази, която междувременно е изтекла, или когато за съставомерността на деянието от субективна и обективна страна се предвидят допълнителни изисквания, на които то не съответства вече или нарушителят вече не отговаря. В случая такова основание не е налице.  С отмяната на чл.7 ал.3 от КСО, считано от 01.01.2013 г. не се отменя задължението на осигурителя да внесе в срок осигурителните вноски за ДОО на лицата по чл.4 ал.1 и 2.  Напротив същото задължение е формулирано вече в чл. 7 ал.1 от КСО, като с измененията се стига до уеднаквяване на срока за изпълнението му - до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда, независимо от това кога са изплатени или начислени трудовите възнаграждения.  Към датите, сочени като дати на нарушенията, визирани в обжалваното НП , разпоредбата на чл.7 ал.3 от КСО е действала  и не е спорно, че за посочените в НП периоди е налице обективно неизпълнение от страна на „СТРОНИК”ЕООД на въведеното с нея публично задължение.

Измененията на КСО, обн. в ДВ бр.94 от 30.11.2012г, в сила от 01.01.2013г обхващат и разпоредбата на чл. 355 ал.1 КСО, като в променената си редакция тя вече не предвижда състав на нарушение по чл.7 от КСО. Това обаче не означава, че изцяло е отпаднала наказуемостта на тези деяния. Те са включени в общите санкционни норми на КСО, в глава 41-ва, озаглавена „Административнонаказателна отговорност”, структурирана в три раздела, в които са посочени деянията, обявени за наказуеми и следващите им се административни наказания. В чл.349 ал.1 и чл.351 от КСО са предвидени общи състави на нарушения, според които за неспазване на което и да е от задълженията по част първа, респективно по част втора от КСО осигурителят следва да бъде санкциониран с определените в тези норми административни наказания. Разпоредбата на чл.7, ал.3 от КСО /сега отм/, както и разпоредбата на чл.7 ал.1, в която сега е формулирано задължението за внасяне на осигурителните вноски за ДОО в определен срок, се намира в част първа от КСО и неспазването й  съставлява нарушение на чл. 349 ал.1 от КСО. Следователно съставомерността на деянието, за което е повдигнато в случая административнонаказателно обвинение, не е отпаднала.

В чл. 349 ал.1 от КСО е предвидено налагането на имуществената санкция за всеки отделен случай на нарушение на чл. 7 от КСО, допуснато от ЮЛ или ЕТ, в предели от 500 до 2000 лв., т.е. –еднакъв минимум, но по-нисък максимален размер на санкцията. След като административно-наказателната отговорност за неизпълнение на задължението за своевременно внасяне на осигурителните вноски за ДОО не е отпаднала и наложените в случая имуществени санкции са в пределите на предвидените такива за този вид деяния,  то не може да се сподели тезата на въззивния съд за наличие на по-благоприятен закон по чл.3 ал.2 от ЗАНН.

В случая обаче, по отношение на нарушенията, изразили се в невнасяне в срок на осигурителни вноски за ДОО за месеците май, юни и юли 2011г., допуснати съответно на 01.07.2011г, 02.08.2011г и 01.09.2011г. е налице друго обстоятелство, водещо до отпадане на отговорността, а именно – изтекла абсолютна давност.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора напълно споделя тезата на Районен съд Стара Загора, че в административнонаказателно производство приложение следва принципно да намери нормата на чл. 81, ал. 3 от НК, съгласно която независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член – чл.80 от НК. Правилно въззивният съд е аргументирал, че за определяне продължителността на този срок, следва да се изхожда от специалните срокове за образуване на административнонаказателно производство, предвидени в ЗАНН и специалните закони, свързани с налагането на административни наказания.  Съдът не споделя твърдението на касатора, че уредените в ЗАНН срокове влизат в колизия със срока на абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК.  Според чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс /НК/, доколкото в този закон не се предвижда друго. Видно от посочената норма, НК би намерил приложение само в случаите, когато в ЗАНН не е предвидено друго. Препращането на чл.11 от ЗАНН към чл.81 от НК /т.е. към давността като правен институт/ е възприето още с Тълкувателно решение № 112/ 16.12.1982г по н.д.№ 96/ 1982г, ОСНК на ВС. Безспорно в ЗАНН липсва уредба на абсолютната давност като предпоставка за изключване на отговорността, но не може да бъде споделена тезата на касатора, че законодателят съзнателно не е предвидил такъв способ за погасяване на административно-наказателното преследване. Принципът, заложен в законодателството, е за изключване на наказателното /респективно административнонаказателното/ преследване и изпълнението на наказанието при настъпване на давност. Изискването за разумен срок за провеждане на административно-наказателното производство следва да се разглежда и като гаранция за спазване на правата на човека по чл.6 от ЕКЗПЧОС. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че в противен случай лицата, извършили престъпление, ще се поставят в по-благоприятно положение от извършилите административно нарушение. Следователно обратно на застъпеното от процесуалния представител на ТД на НАП Пловдив становище, следва да се приеме, че при реализиране на административно-наказателна отговорност на лицата ще важат сроковете, предвидени за образуване на производство в ЗАНН и специалните закони.

Разпоредбата на чл. 350 ал.3 от КСО препраща към правилата на ЗАНН за установяване на нарушения от изброените в нея, поради което следва да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН. Според тази  норма, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В същата разпоредба и в ал.2 на чл.34 от ЗАНН са предвидени и по-дълги срокове, след изтичането на които не следва да се образува административно-наказателно производство в зависимост от спецификата на различните административни нарушения.Тези срокове отразяват спецификата на обществените отношения, защитени чрез обявяване на деянията, които ги увреждат, за административни нарушения и представляват изрична нормативна уредба, спрямо която не е необходимо да се прилага НК по смисъла на чл. 11 от ЗАНН. Двугодишния срок за образуване на административно-наказателно производство, какъвто е предвиден за нарушения на част втора, част втора „а”и част трета от КСО, не се отнася за нарушенията на чл.7, включен в част първа от КСО, каквито в случая са визирани в НП. Поради това и предвид чл. 81 ал.3 от НК, във връзка с чл. 34 ал.1 изр.второ от ЗАНН следва да се приеме,че срокът на абсолютната погасителна давност за нарушенията, визирани в обжалваното НП е година и половина. Следователно срокът на абсолютната погасителна давност е изтекъл по отношение на нарушенията, изразили се в невнасяне в срок на осигурителни вноски за ДОО за месеците май, юни и юли 2011г., допуснати съответно на 01.07.2011г, 02.08.2011г и 01.09.2011г., както следва – на 01.01.2013г за първото, на 02.02.2013г –за второто и на 01.03.2013г –за третото нарушение.

За останалите нарушения, визирани в НП срокът на абсолютната погасителна давност не е изтекъл. Поради това и по изложените по-горе съображения за доказаност на административнонаказателното обвинение и липса на основания за отпадане на отговорността, такава се следва за нарушенията, допуснати от дружеството, съответно на 01.10.2011г, на 01.11.2011г, на 01.12.2011г и на 04.01.2012г. В тази част обжалваното въззивно решение се явява неправилно и следва да бъде отменено.  Разгледано по същество на основание чл.222 ал.1 АПК,  следва да бъде потвърдено НП № 18150-F003839/20.09.2012г, в частта с която на „СТРОНИК” ЕООД са наложени имуществени санкции  в размер на 700 лв всяка за нарушения на чл.7 ал.3 от КСО- невнесени в срок осигурителни вноски за ДОО за месеците  август 2011 - ноември 2011г, допуснати съответно на 01.10.2011г, 01.11.2011г, 01.12.2011г и 04.01.2012г.

 

Като е отменил обжалваното НП относно наложените с него имуществени санкции –по 700 лв всяка за нарушения, допуснати на 01.10.2011г, 01.11.2011г, 01.12.2011г и 04.01.2012г, Старозагорският районен съд е постановил неправилно съдебно решение, което се явява в нарушение на закона, поради което на основание чл. 348 ал.1 т.1 от НПК решението следва да бъде отменено в тази му част, а в останалата част, решението като резултат е правилно, същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                         Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение №1091 от 12.12.2012г по НАХД №1827 /2012г по описа на РС Стара Загора, в частта, с която съдът е отменил наказателно постановление № 18150-F003839/20.09.2012г. на Директор офис Стара Загора при ТД на НАП Пловдив, в частта с която на „СТРОНИК” ЕООД ЕИК 123729288, със седалище и адрес: гр. Стара Загора, ул. „Гладстон” № 16 оф.1, са наложени: имуществена санкция  в размер на 700 лв, за нарушение на чл.7 ал.3 от КСО, извършено на 01.10.2011г и описано в т.4;  имуществена санкция  в размер на 700 лв, за нарушение на чл.7 ал.3 от КСО, извършено на 01.11.2011г и описано в т.5; имуществена санкция  в размер на 700 лв, за нарушение на чл.7 ал.3 от КСО, извършено на 01.12.2011г и описано в т.6 и   имуществена санкция  в размер на 700 лв, за нарушение на чл.7 ал.3 от КСО, извършено на 04.01.2012г и описано в т.7  от НП, като вместо това постановява.

 

ПОТВЪРЖДАВА: наказателно постановление № 18150-F003839/20.09.2012г. на Директор офис Стара Загора при ТД на НАП Пловдив, в частта с която на „СТРОНИК” ЕООД ЕИК 123729288, със седалище и адрес: гр. Стара Загора, ул. „Гладстон” № 16 оф.1, са наложени: имуществена санкция  в размер на 700 лв, за нарушение на чл.7 ал.3 от КСО, извършено на 01.10.2011г и описано в т.4;  имуществена санкция  в размер на 700 лв, за нарушение на чл.7 ал.3 от КСО, извършено на 01.11.2011г и описано в т.5; имуществена санкция  в размер на 700 лв, за нарушение на чл.7 ал.3 от КСО, извършено на 01.12.2011г и описано в т.6 и   имуществена санкция  в размер на 700 лв, за нарушение на чл.7 ал.3 от КСО, извършено на 04.01.2012г и описано в т.7  от НП.

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44 от 14.01.2013г постановено по а.н.д. № 2391/2012 г по описа на РС Стара Загора,  в останалата му част.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                        

 

                                                                          2.