Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

           

         203      03.04.2014 година   град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                         

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА    

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретаря М.П.    

и с участието на прокурор П.Г.   

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова   КАН дело № 138 по описа  за 2014 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

   Образувано е по касационна жалба на Агенцията за държавна финансова инспекция - гр. София против Решение № 613 от 12.12.2013г., постановено по АНД № 1307/ 2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №11010522/ 21.08.2013г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ - гр. София.

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че допуснатото от санкционираното лице нарушение представлява „маловажен случай”, като основание за прилагане нормата на чл.28 от ЗАНН. Поддържа че доколкото нарушението, за което е наложено административно наказание, е от категорията на формалните такива и признаците на състава му не включват определен вредоносен резултат, липсата или незначителността на вредни последици не може да бъде определена като смекчаващо обстоятелство за квалифицирането на нарушението като маловажен случай по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК и освобождаване от административнонаказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН. Излага доводи, че с факта на установяване на нарушението законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с нормативно предвидената административнонаказателна санкция. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди Наказателно постановление №11010522/ 21.08.2013г. на Директора на АДФИ.

 

          Ответникът по касационната жалба – К.П.М. – В., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е отменил наказателното постановление като е приел, че същото е издадено при наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

 

   Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е основателна по изложените в нея съображения, поради което счита, че съдебното решение следва да бъде отменено.    

 

   Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

           Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на К.М. – В. *** срещу Наказателно постановление №11010522/ 21.08.2013г., издадено от Директора на АДФИ – гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 11010522/ 22.03.2013г., на К. Манолова – В., на основание чл.132, ал.1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500лв., за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗОП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че д-р К.М. – В., в качеството си на управител на МБАЛ „Д-р Хр. Стамболски” ЕООД – гр. Казанлък и лице по чл.8, ал.3 от ЗОП, не е изпратила в регламентирания седем дневен срок до Агенцията по обществените поръчки /АОП/ информация, подлежаща на вписване в Регистъра на обществените поръчки, а именно за сключен на 14.04.2011г. договор за възлагане на обществена поръчка с изпълнителя „Ловамед груп” ООД – гр. Стара Загора за доставката на 2 позиции общоболнични консумативи. В наказателното постановление е посочено, че договорът е сключен след проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчки с предмет „Доставка на общоболнични консумативи за нуждите на МБАЛ „Д-р Хр. Стамболски” ЕООД – гр. Казанлък”, открита с Решение № 1865/ 19.10.2010г.

           Казанлъшкият районен съд е отменил наказателното постановление по съображения за неговата материална незаконосъобразност. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, установената по делото фактическа обстановка съотнесена към приложимата нормативна регламентация въззивният съд е приел, че извършването на нарушение по повдигнатото на К.М. – В. административнонаказателно обвинение по чл.132, ал.1 във вр. с чл.44, ал.1 от ЗОП е доказано по безспорен и несъмнен начин, но при наличие на обстоятелства, обуславящи определянето на административното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, са били налице предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай по 28 от ЗАНН. С оглед на което съдът е направил извод че наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на закона и е постановил неговата отмяна.  

 

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

           

Между страните по делото няма спор относно описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, а именно че д-р К.М. – В., в качеството си на управител на МБАЛ „Д-р Хр. Стамболски” ЕООД – гр. Казанлък и лице по чл.8, ал.3 от ЗОП, не е изпратила в регламентирания срок до АОП информация, подлежаща на вписване в Регистъра на обществените поръчки - сключен на 14.04.2011г. договор за възлагане на обществена поръчка с изпълнителя „Ловамед груп” ООД за доставката на 2 позиции общоболнични консумативи, след проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчки с предмет „Доставка на общоболнични консумативи за нуждите на МБАЛ „Д-р Хр. Стамболски” ЕООД”. По същество ответникът по касация не оспорва и извършването на нарушение по чл.132, ал.1 във вр. с чл.44, ал.1 от ЗОП. Спорният по делото въпрос се свежда до това, може ли в случая допуснатото нарушение да бъде квалифицирано като „маловажен случай” за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН. 

 

           Законът за административните нарушения и наказания не съдържа легална дефиниция на “маловажен случай”. Съгласно ТР № 1/2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, съдържанието на понятието “маловажен случай” и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. По смисъла на посочената норма маловажен е този случай, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. 

           В случая приемайки, че информацията за сключения договор за възлагане на обществена поръчка е изпратена в АОП с незначително закъснение /следвало е да бъде изпратена до 21.04.2011г. вкл., а е изпратена на 29.04.2011г./;  че от нарушението не са произтекли вредни последици, както и че забавеното изпълнение на задължението по чл.44, ал.1 от ЗОП с оглед на оповестителния характер на изпращаната информация не се е отразило на законосъобразността на проведената процедура, Казанлъшкият районен съд е направил извод, че деянието сочи на по-ниска степен на обществена опасност и квалифицирайки допуснатото административно нарушение като „маловажен случай” е обосновал, че са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Този извод е правилен и законосъобразен. Обосновано въззивният съд е приел, че установените по делото факти сочат наличието на смекчаващи обстоятелства. Действително за съставомерността на деянието е без значение с какво закъснение е изпратена информацията, подлежаща на вписване в Регистъра на обществените поръчки, но периода на забавата е от значение при преценката за интензитета на обществената опасност на нарушението спрямо типичните нарушения от този вид.  Вярно е и че вмененото на санкционираното лице нарушение е формално по своя характер, но това не съставлява пречка преценката за маловажност да се извършва при отчитане наличието или липсата на вредоносни последици, макар и несъставомерни такива. Ето защо незначителната забава при изпълнението на задължението по чл.44, ал.1 от ЗОП, липсата на произтекли вредни последици от нарушението, както и останалите установени по делото обстоятелства касаещи извършеното нарушение, са релевантни за преценката досежно съществуването на предпоставките на чл.28 от ЗАНН във вр. с чл.93, т.9 от ДР на НК. В случая тези обстоятелства представляват смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни и субективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена опасност.

          Не може да бъде възприето като основателно възражението на касационния жалбоподател, че „по отношение на административните нарушения, засягащи финансово-икономическата сфера, не би могло да се приеме априори наличието на основание от което да се извлече обоснованост на прилагането на чл.28 от ЗАНН, вкл. и в конкретния случай”. Значимостта на охраняваните обществени отношения свързани с обществените поръчки, са обусловили законодателното разрешение неизпращането в срок на информация, подлежаща на вписване в Регистъра на обществените поръчки, да бъде предвидено като противоправно и общественоопасно съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.132, ал.1 от ЗОП. Това обаче не означава, че с оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, не може да е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Степента на обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. В случая изискването на разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗОП за изпращане на информация за всеки сключен договор, е пряко свързано с изпълнение на принципа по чл.2, ал.1, т.1 от ЗОП – за публичност и прозрачност при провеждане на обществени поръчки по ЗОП. Доколкото забавеното изпълнение на задължението по чл.44, ал.1 от ЗОП е само седем дни след изтичане на регламентирания в ЗОП краен срок за това, не може да се приеме, че в конкретния случай нарушението рефлектира върху охраняваните със санкционната норма на чл. 132, ал.1 от ЗОП обществени отношения по начин, непозволяващ приложението на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл несъстоятелен е довода на касатора, че с оглед формалния характер на нарушението, „с факта на установяването му законодателят е презюмирал настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административнонаказателна санкция”. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл. 6 от ЗАНН. Значимостта респ. малозначителността  на неблагоприятните последици от извършеното нарушение не може да се презюмира, а следва да се преценява във всеки  конкретен случай. А в настоящия освен посоченото по-горе незначително закъснение на подаване на информацията в АОП, следва да се има предвид и още едно обстоятелство. Съгласно представения констативен протокол, въз основа на една обществена поръчка са сключени десет договора /вкл. и процесния/, по десет обособени позиции, с различна дата на сключване на всеки един от договорите в рамките на една седмица. Информацията за всички договори е изпратена в АОП след сключване на последния договор на 18.04.2011г., доколкото в одобрения образец по чл.19, ал.7 от ЗОП /по който образец е следвало да се изготви информацията съгласно разпоредбата на чл.44, ал.2 от ЗОП/, е предвидено при наличието на обособени позиции /какъвто е настоящия случай/, да се посочи сумата от стойностите на всички договори по обособени позиции. Ето защо при така установената по делото фактическа обстановка и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, обосновано въззивният съд е приел, че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на административно наказателния състав по чл.132, ал.1 от ЗОП. Законосъобразно административното нарушение е квалифицирано като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. В конкретния случай освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Тъкмо обратното - предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена глоба, е било адекватното за случая решение на наказващия орган. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, неприлагането от административнонаказващия орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, с оглед на което правилно Казанлъшкият районен съд е постановил отмяна на НП №11010522/ 21.08.2013г. на Директора на АДФИ - гр. София.

 

Предвид изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 613 от 12.12.2013г., постановено по АНД № 1307/ 2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №11010522/ 21.08.2013г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция - гр. София.

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                                   

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                         

                                                                                   2.