Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   237

 

     гр. Стара Загора, 16.04.2014 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  двадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

Ч                                                                                                                                        Членове:          ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                         РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретаря  П.М.

и с участието на прокурора  Недялка М.

като разгледа докладваното от  съдия  Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 168 по описа  за 2014 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба юрисконсулт Албена Танева-Ганчева като процесуален представител на Агенция „Пътна инфраструктура” чрез Областно пътно управление – Стара Загора против Решение № 1328/20.12.2013 г. по АНД № 1164/2013 г. на Районен съд  Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/  № ТКО-2/23.04.2013 г., издадено от директора на ОПУ Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.  Оспорват се изводите на съда за неяснота в определяне на мястото и начина на извършване на нарушението. На следващо място касаторът счита за неправилно становището на районния съд, че провереният обект не е търговски обект по смисъла на чл. 8, ал. 1 НСПП във връзка с пар. 1, т. 9 от ДР на Закона за пътищата. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди  НП  № ТКО-2/23.04.2013 г., издадено от директора на ОПУ Стара Загора. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Ответникът по касационната жалба – „АУТО 72” ЕООД Стара Загора, чрез процесуалния си представител адв. Кънев изразява становище за неоснователност на  касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Прави възражение против искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е Наказателно постановление /НП/  № ТКО-2/23.04.2013 г., издадено от директора на ОПУ Стара Загора въз основа на АУАН № ТКО-3/ 28.03.2013г, с което на «Ауто 72» ЕООД гр.Стара Загора, ЕИК 123748018, е наложено административно наказание – глоба в размер на 3000 лв. на основание чл. 56, ал. 3, т. 1 от Закона за пътищата във връзка с  чл. 54, ал. 1, предл. 2, чл. 53, ал. 1, предл. 2 и във връзка с с чл. 26, ал. 2, т.2, буква «б» от същия закон. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: На 27.02.2013 г. при оглед на търговски крайпътен обект на път ІІ-66, км 53+880 вдясно, извършен от началник отдел ИРД при ОПУ Стара Загора, в присъствието на ст.експерт ПТР и гл. експерт ПТР към отдел ИРД,  е констатирано, че «Ауто 72» ЕООД Стара Загора експлоатира търговски крайпътен обект – Автокъща, и пътна връзка към него в обхвата на пътя, без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски обект от администрацията, управляваща пътя. Горепосоченото деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, буква «б» от Закона за пътищата.

 

 За да отмени НП, Старозагорският районен съд е изложил съображения че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Според въззивната инстанция мястото на извършване на нарушението е неясно и за него липсват доказателства. На следващо място счита, че от описаните фактически обстоятелства не става ясно дали нарушителят не притежава разрешение за специално ползване както на търговски крайпътен обект, така и на пътната връзка към него или само на търговския крайпътен обект. С оглед вида и характера на дейностите, които се осъществяват в обекта на „Ауто-72” ООД, наречен „автокъща” в НП, приема, че този обект не представлява търговски крайпътен такъв по смисъла на чл.8, ал.1 от Наредбата за специално ползване на пътищата /НСПП/. Тези  процесуални нарушения квалифицира като съществени – ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице да узнае точно за какво нарушение е обвинен, и като такива представляващи основание за отмяна на обжалваното НП.

 

Решението на Районен съд Стара Загора е правилно като краен резултат, но не по всички изложени в него мотиви.

 

Административнонаказателната отговорност на „Ауто-72” ООД гр.Стара Загора е ангажирана за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, буква «б» от Закона за пътищата, според който в обхвата на пътя и обслужващите зони се забранява експлоатацията на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях като дейност извън специално ползване на пътищата без разрешение на  съответната администрация, управляваща пътя.

С оглед така очертаната нормативна уредба касационният състав намира, че при формулировката на административното обвинение е допусната констатираната от районния съд неяснота на мястото на извършване на нарушението. Действително от обстоятелствената част на НП не следва еднозначно, че както търговският обект, така и пътната връзка към него се намират в обхвата на пътя. Възприетото от наказващия орган местоположение на обекта «в обхвата на пътя» не може да бъде обосновано само чрез посоченото «на път ІІ-66, км.53+880 в дясно» доколкото не съдържа данни за техническите характеристики на понятието според легалната му дефиниция по чл.5, ал.2 от Закона за пътищата. Обхватът на пътя като съставомерен елемент от обективна страна на вмененото нарушение следва да бъде описан с конкретни параметри, които се установяват на база направени измервания. В приложената административнонаказателна преписка не се съдържат протоколи за извършени измервания,  каквито в действителност са били проведени по време на проверката, видно от показанията на разпитаните свидетели. На практика в НП се съдържа само извод за съставомерния елемент, наличието на който няма как да бъде подложено на съдебна проверка поради липса на надлежно описание. От друга страна той е и недоказан, защото свидетелските показания сочат ситуиране на търговския обект в обслужващата зона на пътя /чл.7, ал.2 от Закона за пътищата/, която не съвпада с обхвата на пътя.  По този начин съществено се ограничава възможността на привлеченото към отговорност лице да разбере в извършването точно на какво нарушение е обвинено и да организира адекватно защитата си. Порокът не може да бъде саниран в съдебната фаза на процеса, както правилно е приел първоинстанционният съд, поради което е налице констатираното абсолютно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

 

       Не се споделят останалите доводи на районния съд, обосновали извода му за незаконосъобразност на НП поради съществени процесуални нарушения. В обстоятелствената част ясно е посочено, че според наказващия орган нарушението на „Ауто-72” ООД гр.Стара Загора се изразява с експлоатация на крайпътен търговски обект и пътната връзка към него без изискуемото по закон разрешение. Използваният съюз „и” не оставя съмнение, че действителната воля на ответника е да санкционира търговеца за експлоатацията както на търговския, така и на пътния инфрастурктурен обект.

 

       Неправилно е и становището на въззивния съд относно липсата на предпоставки провереният обект „автокъща” да бъде квалифициран като крайпътен търговски обект по смисъла на чл.8, ал.1 от Наредбата за специално ползване на пътищата, според който такива обекти са сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства заедно с прилежащия им терен, като: къмпинги, мотели, бензиностанции, газостанции, заведения за хранене, магазини, гаражи и паркинги, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за ремонт на аварирали по пътя автомобили и др., в които се осъществява търговска дейност по смисъла на Търговския закон. Търговски крайпътни обекти са и крайпътните обслужващи комплекси по смисъла на § 1, т. 9 от Закона за пътищата, а именно всички земни повърхности в близост до пътя заедно с разположените върху тях сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства, като площадки за отдих, къмпинги, мотели, бензиностанции, заведения за хранене, магазини, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за помощ на аварирали по пътя автомобили. Изразеният довод на съда при тълкуване на тази нормативна уредба, че за процесния обект е необходимо ангажиране на доказателства за предназначението да обслужва пътуващи и пътни превозни средства, за да бъде определен като крайпътен търговски такъв, противоречи на смисъла и целта на закона при дефиниране на понятието. След като в обхвата на легалното определение са включени магазини, няма юридическа и житейска логика автокъщата, в която са продават автомобили, да бъде изключена от приложното поле на забраната по чл.26 от Закона за пътищата единствено защото е неясно/ недоказано дали обслужва само пътници и пътни превозни средства.

 

                   Като е достигнал до правни изводи за незаконосъобразност на НП, районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт.

 

                 С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона  следва да бъде оставено в сила.

        

     Искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде оставено без уважение. Освен че не се дължат с оглед конкретния изход на спора, съгласно Тълкувателно решение № 2/ 03.06.2009г. на ОС на колегиите от ВАС по тълкувателно дело № 7/ 2008г. по описа на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

 

                             

    Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

    ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1328/20.12.2013 г. по АНД № 1164/2013 г. на Районен съд  Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление № ТКО-2/23.04.2013 г., издадено от директора на Областно пътно управление  Стара Загора.

 

   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция „Пътна инфраструктура”, Областно пътно управление – Стара Загора за присъждане на направените по делото разноски.

 

 

    Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                   

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

                                                                          2.