Р Е Ш Е Н И Е

 

253                                       17.04.2014 год.                     гр. Стара Загора                     

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд в публично заседание                                       на трети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                         Председател: ДАРИНА ДРАГНЕВА

 

                                                                Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                   МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря С.Х. и в присъствието на прокурора Недялка Маринова, като разгледа докладваното от Михаил Русев к.н.а.х. дело №179 по описа  за 2014 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Петя Маринова против решение №3 от 20.01.2014 год., постановено по АНД №275/2012 год. по описа на Гълъбовски районен съд. С обжалваното съдебно решение е отменено наказателно постановление №КГ-1066 от 07.11.2012 год. на Председателя на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор гр. София.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените доводи са за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод за изтекла абсолютна погасителна давност за извършеното административно нарушение. Счита, че неоснователно въззивният съд е обвързал изтичането на сроковете за административнонаказателно преследване с чл.34 от ЗАНН. Излага съображения, че следва да намери приложение предвидения в чл.81, ал.3 във връзка с чл. 80, ал.1, т.5 от НК срок, т.е. погасяването да става след изтичането на срок от 4 години и половина. По тези съображения моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба – „Гранит – М”ООД, редовно и своевременно призован, не представлява в съдебно заседание.

          Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна и постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

          Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява  неоснователна.

Районен съд Гълъбово е отменил като незаконосъобразно №КГ-1066 от 07.11.2012 год. на Председателя на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №А-315 от 04.09.2012 год., с което на „Гранит – М”ООД на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ му e наложено  административно наказание „имуществена санкция” от 10 000.00 лв., за нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във връзка с чл6, т.2, Приложение №2 от НИКТГУРНТК.

За да отмени НП и прекрати административнонаказателното производство, Районен съд Гълъбово приема, че за санкционираното административно нарушение, извършено на 26.06.2012 год., абсолютната давност от 1 година и 6 месеца е изтекла на 26.12.2013 год. Позовава се на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН към нормата на чл.81, ал.3 от НК като възприема за критерий при определяне продължителността на абсолютния давностен срок сроковете, предвидени в ЗАНН и специалните закони за образуване на административнонаказателно производство.

Така постановено решение е правилно и законосъобразно. Не са налице твърдените в жалбата касационни основания за отмяната му.

Давността представлява изтичане на определен от закона срок, който при допълнителни законно установени предпоставки изключва наказателното преследване или изпълнението на наложеното наказание. Според чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс /НК/, доколкото в този закон не се предвижда друго. Видно от посочената норма, НК би намерил приложение само в случаите, когато в ЗАНН не е предвидено друго. Препращането на чл.11 от ЗАНН към чл.81 от НК /т.е. към давността като правен институт/е възприето като допустимо още с Тълкувателно решение № 112/ 16.12.1982г по н.д.№ 96/ 1982г, ОСНК на ВС.

Безспорно в ЗАНН липсва уредба на абсолютната давност като предпоставка за изключване на отговорността, но не може да бъде споделена тезата на касатора, че законодателят съзнателно не е предвидил такъв способ за погасяване на административнонаказателното преследване поради спецификата на материята за административните нарушения. Съгласно чл.31, ал.7 от Конституцията на РБ, не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството. По аргумент за противното във всички останали случаи, включително за административни нарушения, наказателното /респективно административнонаказателното/ преследване и изпълнението на наказанието се изключват при настъпване на давност. Гарантирането на такъв принцип е в унисон с изискването за разумен срок за провеждане на административно-наказателното производство като гаранция за спазване на правата на човека по чл.6 от ЕКЗПЧОС, за което Република България е поела ангажимент, присъединявайки се и ратифицирайки конвенцията. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че в противен случай лицата, извършили престъпление, ще се поставят в по-благоприятно положение от извършилите административно нарушение. Като се има  предвид всичко изложено дотук несъстоятелно се явява твърдението на касатора, че по логиката на ЗАНН уредените в него срокове влизат в колизия със срока на абсолютната давност по чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора напълно споделя тезата на Районен съд Гълъбово, че в административно-наказателно производство приложение следва принципно да намери нормата на чл. 81, ал. 3 от НК, съгласно която независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член – чл.80 от НК. Критерият обаче за определяне продължителността на този срок, трябва да се прилага към специалните срокове за образуване на административнонаказателно производство, предвидени в ЗАНН и специалните закони, свързани с налагането на административни наказания.  Съгласно чл.34, ал.1, изр.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В същата разпоредба и в ал. 2 на чл. 34 от ЗАНН са предвидени и по-дълги срокове, след изтичането на които не следва да се образува административнонаказателно производство в зависимост от спецификата на различните административни нарушения. Именно тези срокове отразяват спецификата на обществените отношения, защитени чрез обявяване на деянията, които ги увреждат, за административни нарушения и представляват изрична нормативна уредба, спрямо която не е необходимо да се прилага НК по смисъла на чл. 11 от ЗАНН. Следователно при реализиране на административнонаказателна отговорност на лицето ще важат сроковете, предвидени за образуване на производство в ЗАНН и специалните закони.

В конкретния случай материята за административнонаказателната отговорност, свързана с нарушаване на разпоредбите на ЗЧАВ, е регламентирана в чл.43, ал.4 от ЗЧАВ, който препраща към реда по ЗАНН, в частност – към чл.34, ал.1, изр.1. При това положение и след като се съобрази разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, абсолютната давност за нарушенията по ЗЧАВ следва да има погасително действие от момента, в който е изтекъл срок, надвишаващ с 1/2 предвидения 1-годишен срок за образуване на административнонаказателно производство. Изводът е, че абсолютната погасителна давност за тези нарушения е 1 година и половина. Безспорно е установено в производството по оспорване на НП, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора, е извършено на 26.06.2012 год. Следователно на 26.12.2013 год. е изтекъл срокът, след който административнонаказателната отговорност е погасена по давност, както правилно е отбелязал районният съд.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице      твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон следва да бъде оставено в сила.   

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и ал.3  от АПК, Старозагорският административен съд

Р     Е     Ш     И :

 

        ОСТАВЯ В СИЛА решение №3 от 20.01.2014 год., постановено по АНД №275/2012 год. по описа на Гълъбовски районен съд.

 Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                   

 

  

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                               2.