Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

254                                        17.04.2014 год.                         гр. Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на трети април през две хиляди и четиринадесета год. в състав:

                                                                                                                                                                                                                                            Председател: ДАРИНА ДРАГНЕВА

 

                                                                    Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                     МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря С.Х. и с участието на прокурора Недялка Маринова като разгледа докладваното от  съдия М. Русев КАН дело №190 по описа за 2014 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София, чрез процесуалния си представител ст. Юрисконсулт Недялка Стойчева против решение №22/09.01.2014 год., постановено по АНД №2455/2013 год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №11010733/10.10.2013 год., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция,

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на закона, касационно основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК. Твърди се в жалбата, че е съдът е бил сезиран с жалба против наказателно постановление №1101773/10.10.2013 год., а е отменил наказателно постановление №1101733/10.10.2013 год..

Ответникът по касация П.В.Ч. взема писмено становище за неоснователност на  жалбата и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура взема становище, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено  следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, разгледана по същество е неоснователна.        

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалбата на П.В.Ч. против Наказателно постановление № 11010773/10.10.2013 год.. От административно наказващия орган, обаче при окомплектоването на наказателната преписка са изпратили за разглеждане преписката по издаването на №1101733/10.10.2013 год., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София, с което на Ч. на основание чл.131а, ал.1 от Закона за обществени поръчки /ЗОП/ му е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 500.00 лв. за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал.1, т.2 от Закона за обществените поръчки. Именно това наказателно постановление е били предмет на разглеждане от районния съд и по него е постановли решението си. От фактическа страна, в приложеното наказателно постановление административнонаказващият орган е приел, че на 08.06.2012 год. Ч., в качеството си на управител на „Комплексен онкологичен център – Стара Загора”ЕООД гр. Стара Загора, възложител по смисъла на  чл.7, т.3 от ЗОП  е освободил банковата гаранция за участие на класирания на първо място участник “Търговска лига - Нац”АД гр. София в проведена процедура за възлагане на обществена поръчка с обект “Доставка на лекарствени продукти за лечение на солидни злокачествени заболявания за нуждите на “КОЦ Стара Загора ЕООД” преди сключване на договора на 11.06.2012 год.

         С обжалваното решение районният съд е приел, че ответника по касация не е осъществил твърдяното нарушение, тъй като по една от позициите търговското дружество е било класирано на първо място, а по друга е бил класиран на трето място. Като е върнал гаранцията по отношение на едната от позициите разпоредбите на закона са били изпълнени, а за другата – не. Това е така тъй като се касае за една процедура и една гаранция за всички позиции, а не за внесена гаранция по конкретната позиция.

Решението е правилно като краен резултат, но не и по изложените в него съображения.

Не е спорно по делото, че на 26.01.2012 год. е освободена банковата гаранция на участника “Търговска лига - Нац”АД гр. София в проведена процедура за възлагане на обществена поръчка с обект “Доставка на лекарствени продукти за лечение на солидни злокачествени заболявания за нуждите на “КОЦ Стара Загора ЕООД”, преди сключването на договор за изпълнение на 11.06.2012 год. Наказателното постановление съответства на установените в ЗАНН формални изисквания и е установено от обективна и субективна страна осъществяването на нарушението, налице е правилност на дадената от административно-наказващия орган правна квалификация.

Настоящия съдебен състав намира обаче, че извършеното деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В оспореното наказателно постановление и в касационната жалба се приема, че макар и нарушението да е извършено за първи път не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за формално нарушение и незначителността на вредните последици не може да обоснове такъв, а степента на обществената опасност е отчетена от законодателя при определяне размера на предвидените санкции. Съгласно чл. 93,т. 9 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Настоящата инстанция споделя извода на въззивния съд, че в конкретния случай от формална страна е налице извършено нарушение от страна на ответника по касация – освобождаване на банкова гаранция преди сключване на договор за изпълнение с класирания участник, от лице по чл.8, ал.3 от ЗОП, но е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и административнонаказващия орган незаконосъобразно е отрекъл приложението му. Извършеното нарушение по своята същност е формално – освобождаване на гаранция за участие преди изтичане на предвидения за това срок, но това не съставлява препятствие при преценката за маловажност да се вземат предвид последиците, настъпили от него, при положение, че не се твърдят и на практика липсват вредоносни такива. Степента на обществена опасност на конкретното, формално нарушение следва да бъде преценено на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. Нарушението в случая е отстранено в изключително кратък срок, при което не може да се приеме, че същото рефлектира върху обществените отношения по начин, непозволяващ приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Не е спорно по делото, че гаранцията е освободена на 08.06.2012 год. /петък/, а договора е сключен на 11.06.2012 год. /понеделник/, т.е. в първия работен ден, следващ този, в който гаранцията е освободена. Този кратък срок на времетраене на нарушението налага извода за значително по-нисък интензитет на обществена опасност от типичните нарушения от този вид /като се вземе предвид конкретният им характер/, тъй като не е налице не сключване на договор изобщо, за което сключване е предвидена гаранцията, нито това да е станало с голямо закъснение. А и самото нарушение е отстранено по инициатива на нарушителя. Следва също да се вземе в предвид, че преди да бъде освободена гаранцията за участие на участника, класиран на първо място, последния е представил всички изискуеми се документи за сключване на договора за поръчка, в това число и гаранция за изпълнението му. Същата е представена на 07.06.2012 год. В настоящия случай с оглед установената по делото фактическа обстановка, липсата на накърнени интереси както обществени, така и на възложителя и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, следва да се приеме, че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на административнонаказателния състав по чл.131а, ал.1 от ЗОП. Административното нарушение следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. В случая освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Тъкмо обратното - предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена санкция, е било адекватното такова за наказващия орган. Не прилагането от административно наказващия орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и обуславя неговата отмяна.

Неоснователно е наведеното касационно оплакване, че съдът е бил сезиран с жалба против едно наказателно постановление, а е разгледал друго. Действително в жалбата е посочен погрешно номера на обжалваното наказателно постановление, но в хода на развилото се съдебно обжалване, предмет е било приложеното от касатора наказателно постановление, а не посоченото в жалбата. Събираните доказателства касаят отразеното в отмененото наказателно постановление административно нарушение. Дори и да е било издадено наказателно постановление с посочения в жалбата номер, то не прилагането му от касатора не дава възможност на касационната инстанция да провери дали въобще има издаденото такова и ако има, дали в същото е отразено неправомерно поведение от страна на управителя на „КОЦ – Стара Загора”ЕООД, респективно дали същия има правен интерес от неговото обжалване. В конкретния случай в жалбата с която е сезиран районния съд се оспорват фактите и обстоятелствата, посочени в наказателно постановление №1101733/10.10.2013 год., поради което и следва да се приеме, че се касае за техническа грешка при изписването на номера му.

Като е отменил районният съд наказателното постановление, съдът е постановил правилно решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №22/09.01.2014 год., постановено по НАХД №2455/2013 год. по описа на Старозагорския районен съд.

           Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                2.