Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

           

       269      09.04. 2014 година   град Стара Загора

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на трети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                         

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА    

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

при секретаря Пенка Маринова    

и с участието на прокурора Петко Г.   

като разгледа докладваното от  съдия  ИРЕНА ЯНКОВА   КАН дело № 195 по описа  за 2014 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на вътрешните работи , чрез пълномощника си младши юрисконсулт Милен Алексиев против Решение № 330 от 16.01.2014г., постановено по АНД № 271/ 2013г. по описа на Радневския районен съд. С обжалваното съдебно решение е отменено като неправилно и незаконосъобразно наказателно постановление № 605 от 03.05.2013г. на началника РУП Раднево при  ОД на МВР град Стара Загора.

.  

           В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че  не е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушение по повдигнатото административнонаказателно обвинение и наличието на основание за санкционирането на дееца по 175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд не е кредитирал свидетелските показания на служители при РУП Раднево. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде потвърдено  като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 605 от 03.09.2013г. на началника РУП Раднево при  ОД на МВР град Стара Загора.

.

 

           Ответникът по касационната жалба –Г.С.Г.,  редовно и своевременно призован за съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си по делото оспорва касационната жалба, като твърди, че решението на районния съд,  като допустимо , валидно и правилно следва да оставено в сила.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на жалбата с оглед на което счита, че съдебното решение следва да бъде отменено, като постановено при наличието на посочените касационни основания .    

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество е неоснователна.

 

Производството пред Радневския районен съд се е развило по жалба на  Г.С.Г. *** против Наказателно постановление № 605 от 03.09.2013г. на началника РУП Раднево при  ОД на МВР град Стара Загора, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 605/ 20.08.2013г., на Г.Г. са наложени административни наказания – „глоба” в размер на 50лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месец, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 103, предл. второ от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 18.08.2013г., около 19.40ч., в гр. Раднево,ул. „Митьо Стайнов” пред жилищен блок № 15  в посока юг – север, Г.Г. управлява л.а “ Рено” с рег. № СТ 0131 АР  като при подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец от униформен служител на МВР, водачът на л.а възприема сигнала за спиране, но не го изпълнява и продължава движението си.

 

           Радневският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата формална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че административно наказателното обвинение не е доказано по безспорен начин при задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Решението на Радневския районен съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила  в съответствие с материалния закон.

 

Г.Г. е санкциониран на основание чл.175 ал.1, т.4 от ЗДвП, която разпоредба предвижда налагане на административни наказания на водач на МПС, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Релевантните за наличие на съставомерно от обективна страна деяние по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са: 1. Дадено разпореждане от орган за контрол и регулиране на движението и 2. Отказ това разпореждане да бъде изпълнено. По аргумент от нормата на чл.55, ал.3 от ЗМВР във вр. с чл.103 от ЗДвП, подаването на сигнал със стоп палка представлява обективирано с конклудентни действия разпореждане на орган за контрол и регулиране на движението, вменяващо задължение за водача на МПС да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Неспирането на подаден сигнал със стоп палка релевира наличие на изразен с конклудентни действия отказ на водача на МПС да изпълни нареждане на контролен орган, квалифициращо деянието като административно нарушение по чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП. 

В случая спорният въпрос както във въззивното, така и в касационното съдебно производство се свежда до това, на посочените в наказателното постановление дата, място и час имало ли е полицейски патрул и съотв. подаван ли е сигнал за спиране със стоп полка на водача на МПС Г.Г.. За изясняване на това спорно обстоятелство в хода на съдебното следствие в производството пред райониня съд са сдъбрани гласни доказателства  С обжалваното съдебно решение е отменено  посоченото по-горе НП. При осъществения контрол за законосъобразност въззивният съд въз основа на приетата за установена фактическа обстановка е обосновал извод, че фактическата  обстановка, описана в  НП не съответства на фактическата обстановка възприета от съда в хода на съдебното дирене. След задълбочен анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, е че не е извършено нарушението, за което е повдигнато административно обвинение на Г.Г..

Съдът намира, че решението на районния съд е правилно.

Проверката, която въззивният съд е длъжен да извърши при преценката за съответствието на издаденото с наказателното постановление с материалния закон, при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация обхваща проверка дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на административно-наказаното лице, се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение. Следователно предмет на въззивната съдебна проверка е не дали изобщо е извършено някакво административно нарушение, а извършено ли е нарушението, описано и индивидуализирано в обжалваното наказателно постановление. В случая въз основа на събраните в хода на съдебното дирене и обсъдени в решението на Радневския  районен съд гласни доказателства се установява фактическа обстановка, различна от удостоверената в НП..

Касаторът се позовава като касационно основание на нарушение на процесуалния  закон, но излага аргументи за необоснованост на обжалваното решение. Следва да се отбележи, че необосноваността не  е касационно основание. Настоящата инстанция проверява правилното приложение на закона на база на фактите, установени от въззивния съд. Касационната проверка за точното прилагане на закона се осъществява в границите на фактическите положения, установени от първоинстанционния съд .В настоящия случай относимите обстоятелства са установени с допустими от НПК доказателствени средства с оглед препращата норма на чл. 84 от ЗАНН – писмени доказателства и свидетелски показания. Преходната инстанция не е нарушила правилата за оценка и проверка на доказателствения материал и не са изтълкувани превратно показанията на служителите на ОДП Стара Загора. Вярно е че АУАН няма презумтивна доказателствена сила в съдебното производство, поради което въззивният съд  следва да събере всички посочени от страните доказателства. Съгласно чл. 13, ал. 1 от НПК съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе мерки за разкриване на обективната истина.Съгласно чл.107,ал.2 от НПК, приложима с оглед на препращана норма на чл. 84 от ЗАНН съдът събира доказателства по направени искания на страните, а по свой почин когато това се налага за разкриване на обективната истина.

 Въз основа на събраните доказателства въззивният съд е приел за установена фактическа обстановка, различна от описаната в НП, обосновано и `правилно е направил извод за незаконосъобразност на административно-наказващия акт. В този смисъл свидетелските показания на посочените лица при разпита им в съдебно заседание, макар и последователни и кореспондиращи помежду си, не могат да се приемат като такива, доказващи по несъмнен и безспорен начин посочената в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическата обстановка. Следва да се отбележи и че с презумтивната материална доказателствена сила на АУАН е обвързан единствено административнонаказващият орган - при преценката си дали да се издаде НП органът се основава на фактическите констатации в АУАН, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания, се считат за верни до доказване на противното. По силата на чл. 14, ал. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН и съгласно разрешението, дадено в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила.

 

Установяването на фактите, обуславящи произнасянето на наказващия орган по обвинение в административно нарушение по чл.175, ал.1, т.4 във вр. с чл. 103, предл. второ от ЗДвП, е възложено от закона в негова тежест. В случая с оглед на регламентирания фактически състав на вмененото на санкционираното лице нарушение по повдигнатото административнонаказателно обвинение, подлежащите на доказване при условията на пълно главно доказване от наказващия орган фактически обстоятелства, доказващи извършване на административното нарушение са наличието на подаден сигнал със стоп палка и че същият е възприет от лицето. За тези обстоятелства страната, в чиято доказателствена тежест е тяхното установяване, не е представила надлежни писмени доказателства. А както вече беше посочено, събраните гласни доказателствени средства в съдебното производство по чл.59 от ЗАНН не са достатъчни, за да се считат тези обстоятелства за установени и доказани по безспорен и несъмнен начин. При липсата на надлежни доказателства че не е спрял при подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец от униформен служител на МВР, правилно съдът е приел , че административно наказателното обвинение не е доказано  Ето защо изводът на Радневския районен съд, че Г.Г. не е допуснал вмененото му нарушение по чл.175, ал.1, т.4 във връзка  с чл. 103, предл. второ от ЗДвП на посочените в наказателното постановление дата, място и час, е фактически и доказателствено обоснован и правилен.  

 

По делото  освен това не се събрани доказателства за материална компетентност на актосъставителя и на лицето, издало наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а в чл.189, ал.12  от ЗДвП е предвидено, че наказателните постановления по ЗДвП се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.. Следователно не са събрани никакви доказателства, че АУАН, и наказателното постановление са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни лица, които са определени и по надлежния ред им е възложено осъществяването на контролна и административнонаказателна дейност

По изложените съображения обжалваното решение се явява постановено при спазване на съдопроизводсетвинте правила и в сътовествие с материалния закон.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

 

                         Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ  в сила Решение № 330 от 16.01.2014г., постановено по АНД № 271/ 2013г. по описа на Радневския районен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

                                                                      

 ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                        

 

                                                                            2.