Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                        

 

                       

            287     12.05.2014 година   град Стара Загора

 

             

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                                  Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

При секретаря А.А.   

И с участието на прокурора Маргарита Д.                                       

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 238 по описа  за 2014 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на С.З.С. ***, против Решение № 49 от 04.02.2014г., постановено по АНД № 42/ 2014г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 36/ 11.11.2013г., издадено от Началник отдел БППП, упълномощен да изпълнява правомощията на Директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” –  Габрово.  

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения от въззивния съд извод, че е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение и наличието на основание за санкционирането му по чл. 81 от Закона за защитените територии. Твърди, че решението е постановено при непълнота на доказателствата, което е довело до неверни фактически констатации и съотв. правни изводи, направени при неправилно приложение на закона. Поддържа, че наложеното му наказание е несъразмерно тежко спрямо вмененото му нарушение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 36/ 11.11.2013г. на Началник отдел БППП в Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр. Габрово. 

 

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр. Габрово, в представеното по делото писмено възражение, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания, като въз основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е потвърдил издаденото наказателно постановление, за което се излагат подробни съображения. 

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата, с оглед на което счита, че съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.    

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество е неоснователна.   

 

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на С.З.С. ***, против Наказателно постановление № 36 от 11.11.2013г., издадено от Началник отдел БППП, упълномощен да изпълнява правомощията на Директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр. Габрово, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 4106/ 22.05.2013г., на С.С. е наложено административно наказание – “глоба” в размер 100лв., на основание чл.81, ал.3 във вр. с чл. 81, ал.1, т.1 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/, за извършено нарушение на чл.21, т.16 от ЗЗТ във вр. с Раздел 4.0, т.31.2 от Плана за управление на Национален парк Централен Балкан, приет с Решение на МС № 522/ 04.07.2001г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 18.05.2013г. на територията на Национален парк Централен Балкан, Парков участък Тъжа, Охранителен участък Соколна, местност Кюй дере с посочени GPS координати, резерват Соколна, отдел 96а, землището на с. Скобелево, общ. Павел Баня, С.С. е внесъл на територията на парка 1бр. металотърсач, саморъчно направен, без номера и други отличителни надписи, като нарушението е квалифицирано като „маловажен случай” по чл. 81, ал.3 от ЗЗТ.

Казанлъшкият районен съд е потвърдил обжалваното решение по съображения за неговата формална и материална законосъобразност. Съдът е приел че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1 от ЗАНН, като при неговото издаване не са допуснати съществени нарушения на регламентираните процесуални правила. По съществото на спора, въз основа на събраните и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, установената фактическа обстановка съотнесена към приложимата нормативна регламентация, въззивният съд е приел, че наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние по повдигнатото на С.С. административнонаказателно обвинение е доказано по безспорен и несъмнен начин - поведението на санкционираното лице сочи на виновно и противоправно деяние, с което е нарушена забраната по чл.21, т.16 от ЗЗТ във вр. с Раздел 4.0, т.31.2 от Плана за управление на Национален парк Централен Балкан. Обоснован е извод, че наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението като „маловажно” по чл.81, ал.3 от ЗЗТ и е наложил глоба, определена в  предвидения в закона максимален размер, при съблюдаване на принципите за индивидуализация на наказанието.   

 

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

 

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано, че при неспазване на определения в Плана за управление на Национален парк Централен Балкан режим и в нарушение на регламентираната в Раздел 4.0, т.31.2 забрана, С.С. е внесъл на територията на парка металотърсач. Наличието на всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административно наказателната отговорност и с които е обосновано административното обвинение, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Защитната теза на касатора и твърдението му, че не е знаел че се намира на територията на Национален парк Централен Балкан, резерват „Соколна” и че само е „вървял” по пътеката към хижа „Соколна”, се опровергават от приложените към административнонаказателната преписка констативни протоколи и докладни записки и от съдържащите се в тях констатации, както и от изявленията на самото санкционирано лице, направени при извършване на проверката и установяване на нарушението. Съвкупната преценка на доказателствата по делото и фактите и обстоятелствата, които се установяват въз основа на тях, сочат, че допуснатото от С. Стаев виновно нарушаване на забраната по чл.21, т.16 от ЗЗТ във вр. с Раздел 4.0, т.31.2 от Плана за управление на Национален парк Централен Балкан, е доказано по несъмнен начин. Бланкетното възражение за постановяване на решението при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка, е неоснователно. Изводът на въззивния съд за осъществено от Стаев съставомерно деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение за извършено нарушение по чл. 81, ал.1, т.1 от ЗЗТ, квалифицирано като маловажен случай по см. на чл.81, ал.3 от ЗЗТ, е фактически, правно и доказателствено обоснован, като изложените в тази връзка мотиви изцяло се споделят от касационната инстанция.  

 

Не е налице и допуснато от Казанлъшкия районен съд съществено нарушение на процесуалните правила, като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение. Обосновано, въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства съдът е направил извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. Обстойно са обсъдени и преценени показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица и съдържащите се в административнонаказателната преписка писмени доказателства, като обосновано не са кредитирани с доверие показанията на св. Митко Бонев и св. Дончо Михалев. При спазване на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК съдебното решение съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба. Съдът подробно е обосновал въз основа на кои доказателства, факти и обстоятелства е направил извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е установено по несъмнен начин.

 

            Не се констатира и релевираното от жалбоподателя касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, доколкото не са установени факти и обстоятелства, които да сочат на явна несправедливост на наказанието т.е наказанието да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието. На С.С. е наложено административно наказание в хипотезата на „маловажен случай на административно нарушение по см. на чл.81, ал.3 във вр. с ал.1, т., от ЗЗТ, като глобата е определена в предвидения по привилегирования състав максимален размер /100лв./, при отчитане на отегчаващите отговорността обстоятелства. Изцяло се споделя приетото от Казанлъшкия районен съд че санкцията е съответна на тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и същата се явява съобразена с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.

          

              С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

              Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

                      

                            Р     Е     Ш     И :

 

  

   ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 49 от 04.02.2014г., постановено по АНД № 42/ 2014г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 36/ 11.11.2013г., издадено от Началник отдел БППП, упълномощен да изпълнява правомощията на Директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр. Габрово. 

 

   Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

   

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

     

ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                          

                                                                          2.