Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

349                                        28.05.2014 год.                         гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 Старозагорският административен съд, в публичното заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

          Председател: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                       Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА

         МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря А.А. и в присъствието на прокурора Недялка Маринова, като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев КНАД №279 по описа  за 2014 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А.А.К. *** против решение №175 от 28.02.2014 год., постановено по АНД №5/2014 год. по описа на Старозагорски районен съд, с  което е потвърдено наказателно постановление №616 от 29.11.2013 год. на Директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора, с което на А.А.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева  на основание чл. 84, ал.1, предл. трето от ЗЛОД за нарушение на чл.57, ал.1 от същия закон.

В касационната жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, изразяващи се в неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Счита, че не е доказано по безспорен начин вмененото му административно нарушение, тъй като не е представена карта за границите на ловния район, нито за съответните разрешителни. Не са разпитани и свидетели, които да докажат извършеното нарушение и същото не е индивидуализирано. В допълнително депозираната молба са изложени съображения за липсата на правилна правна квалификация на поведението му, тъй като не посочен какъв вид лов е осъществявал, а наказателното постановление не отговаря на императивното изискване на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.  Не е посочено точно мястото на извършване на нарушението, както и не е посочено конкретното изпълнително деяние. С допуснатите нарушения му е накърнено съществено правото на защита, поради което моли съда да отмени решение №175  от 28.02.2014 год., постановено по АНД №5/2014 год. по описа на Старозагорски районен съд и да се отмени наказателно постановление №616/29.11.2013 год. на Директора на РДГ – Стара Загора.

 Ответникът по касационната жалба Регионална дирекция по горите Стара Загора, чрез процесуалния си представител юриск. Тилева, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че жалбата е неоснователна. 

        Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателката касационни основания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

       Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не и по изложените в нея мотиви.

С Решение №175 от 28.02.2014 год., постановено по АНД №5/2014 год. по описа на Старозагорски районен  съд е потвърдено наказателно постановление №616 от  29.11.2013 год. на Директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора, с което на А.А.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева  на основание чл. 84, ал.1, предл. трето от ЗЛОД за нарушение на чл.57, ал.1 от същия закон. С наказателното постановление, издадено въз основа на постановление на за прекратяване на наказателно производство №169/30.08.2013 год. на Районна прокуратура Стара Загора, за нарушение на цитираната по-горе разпоредба е наложено административното наказание. От фактическа страна, нарушението се изразява в това, че А.А.К. на 12.01.2013 год. ловува с гладкоцевна ловна пушка марка „SILMA” извън определените в разрешителното си за лов места – преминава на южния бряг на река ”Бедечка”, като по този начин навлиза в ловностопанския район на с. Могила, общ. Стара Загора, за което няма разрешително за лов. Притежава разрешително за лов с валидност за периода 01.01.2013 год. до 31.01.2013 год. за ловностопански район с. Преславен, общ. Стара Загора, ловище І, местност Джондра, като при ловуването не е убит или уловен дивеч. Възивният съд е приел, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, поведението на К. е квалифицирано правилно, поради което е и постановил решение за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

Решението е незаконосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон.

При извършената проверка, съдът констатира, че административнонаказателното производство не е започнало по надлежен ред. Същото е образувано в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, въз основа на постановление на Районна прокуратура Стара Загора за прекратяване на образуваното досъдебно производство, като преписката е изпратена на държавно горско стопанство за реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Образуваното досъдебно производство е било образувано срещу неизвестен извършител за причиняването на тежка или средна телесна повреда по непредпазливост на друго лице. В този смисъл, не може да се приеме, че постановлението за прекратяване на досъдебното производство, замества АУАН. Същото ще е налице, ако е налице пълна идентичност между изпълнителните деяния на възбуденото наказателно производство и изпълнителното деяние на административното обвинение, както и наличието на такава идентичност между субектите на двете производства и предмета им. Ето защо липсва надлежно започване на административнонаказателното производство по отношение на така описаното неправомерно поведение. Едва с издаването на наказателното постановление за първи път се формулира обвинението за осъществяването на лов в район, за която лицето няма съответното разрешение за лов. Всичко това е довело до накърняване правото на защита на физическото лице, тъй като едва в съдебното производство той може да изложи своите съображения и да защити по надлежен ред своите права. Нормата на чл.36, ал.2 предл. второ от ЗАНН не може да се тълкува разширително, а стриктно и изключенията касаят само хипотезите, в които наказаното лице е било субект на наказателно преследване. В това му качество то е имало право и възможност да участва в производството по установяване на нарушението, в чието извършване е обвинен. Само и единствено в тези случаи може да се образува административно наказателно производство без приложен акт и то при условие, че съставите на наказателната и административно наказателната отговорност са напълно идентични и съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския или съдебен акт. Не спазването на гаранциите за съответна на обвинението защита е винаги основание за отмяна на правораздавателен акт, с който се налага административно наказание. Гореизложеното води до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление и като го е потвърдил, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон.

С оглед изложените съображения съдът намира, че са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

   Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ решение №175 от 28.02.2014 год., постановено по АНД №281/2013 год. по описа на Районен съд Стара Загора, и вместо него постановява

ОТМЕНЯ наказателно постановление №616 от 29.11.2013 год. на Директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора.

 Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

              

 

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                           

                           2.