Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

346                                        28.05.2014 год.                         гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 Старозагорският административен съд, в публичното заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

          Председател: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                       Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА

         МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря А.А. и в присъствието на прокурора Недялка Маринова, като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев КНАД №299 по описа  за 2014 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител Павел Георгиев против решение №15 от 20.03.2014 год., постановено по АНД №281/2013 год. по описа на Гълъбовски районен съд, с  което е отменено наказателно постановление №611 от 06.12.2013 год. на Зам. Началника на Митница Пловдив, с което на „Брикел”ЕАД са наложени две административни наказания имуществена санкция в размер на 3 000.00 /хиляда/ лева  всяко едно от тях на основание чл. 110, ал.1 и 3 от ЗАДС за нарушение на чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС във връзка с чл.72б, ал.3 от ППЗАДС.

В касационната жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, изразяващи се в неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Счита, че е доказано по безспорен начин, че установеното административно нарушение е извършено в условията на повторност, като са посочени и влезлите в сила наказателни постановления, с наложено наказание за същото по вид административно нарушение. Моли съда да отмени решение №15 от 20.03.2014 год., постановено по АНД №281/2013 год. по описа на Гълъбовски районен съд и да се потвърди наказателно постановление №611/06.12.2013 год. на Началник на Митница Пловдив.

 Ответникът по касационната жалба „Брикел”ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. Елена Добрева, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че жалбата е неоснователна. 

        Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателката касационни основания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

       Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение №15 от 20.03.2014 год., постановено по АНД №281/2013 год. по описа на Гълъбовски районен  е отменено наказателно постановление №611 от  06.12.2013 год. на Зам. Началника на Митница Пловдив, с което на „Брикел”ЕАД са наложени две административни наказания имуществена санкция в размер на 3 000.00 /хиляда/ лева  всяко едно от тях на основание чл. 110, ал.1 и 3 от ЗАДС за нарушение на чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС във връзка с чл.72б, ал.3 от ППЗАДС. С наказателното постановление, издадено въз основа на АУАН №427 от 09.10.2013 год., на „Брикел”ЕАД за нарушение на цитираните по-горе разпоредби са наложени  административните наказания. Нарушението се изразява в това, че „Брикел”ЕАД не е внесло в срока по чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС дължимият акциз за месец август 2013 год., съгласно подадени от търговското дружество АД за ЕПЕЕ с BG003000/01-02465/11.09.2013         год. в размер на 265 839.16 лв. и BG003000/01-02506/12.09.2013 год. в размер на 12 561.38 лв. Не внесената сума е общо в размер на 278 400.54 лв., която е следвало да бъде внесена в срок до 16.09.2013 год., като нарушението е извършено в условията на повторност.

При извършената цялостна служебна проверка на законосъобразността на посоченото по-горе наказателно постановление, Гълъбовския  районен съд  е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като отразеното в наказателното постановление обстоятелство за повторност на нарушението не е отразено в АУАН. От друга страна е констатирал наличието на разминаване между вписаните в обстоятелствената част на оспореното наказателно постановление акцизни декларации и тези посочени в диспозитива на същото. Докато в обстоятелствата се коментират декларации подадени на 11 и 12 септември 2013 год., то наказанието е наложено за други декларации подадени съответно на 13.08.2013 год. Всичко това го е мотивирало да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Решението е правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон, както и при липсата на допуснати съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В касационната жалба са изложени съображения единствено и само относно безспорната установеност на факта на повторност на извършеното административно нарушение. Във фазата на съдебното оспорване на издаденото наказателно постановление, административно-наказващият орган е длъжен да докаже по безспорен начин вмененото във вина на нарушителя административно нарушение, както и всички факти и обстоятелства по неговото извършване, включително и факта на неговата повторност. В приложената по делото преписка не се съдържат такива доказателства. Посочените наказателни постановления не са приложени към преписката, нито към касационната жалба, което не дава възможност на съдебният орган, да прецени по надлежен ред дали са налице всички съставомерни факти обуславящи повторността на административното нарушение, респективно правилната квалификация на наложеното наказание. Основателен е съдържащият се в касационната жалба извод, че в АУАН се описват фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Такова обстоятелство е обаче и повторността на административното нарушение, а отразяването му в АУАН ще даде възможност на наказаното лице, да представи пред наказващият орган доказателства за липсата на такава повторност, ако такава не е налице. С оглед на характера на особеното юрисдикционно производство развиващо се пред административнонаказващия орган, предполагащо и съответното състезателно начало, то факта на повторност следва да намери отражение и в съставеният АУАН.

Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че е налице несъответствие между вписаните в обстоятелствената част на наказателното постановление акцизни декларации и тези в диспозитива. С допускането на това процесуално нарушение, е накърнено съществено правото на защита на наказаното лице, тъй като липсва яснота относно деянието да което е наказано. Дали за невнасянето на акциза, дължим съгласно декларациите от месец септември 2013 год., или този определен въз основа на декларациите подадени през август 2013 год. Само по себе си това допуснато нарушение е самостоятелно и достатъчно основание да бъде отменено наказателното постановление в неговата цялост.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

   Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ в сила решение №15 от 20.03.2014 год., постановено по АНД №281/2013 год. по описа на Районен съд Гълъбово.

 Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

              

 

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                           

                           2.