Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 356…..….………….……   28.05.2014 Година.…….…... Град Стара Загора

 

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Старозагорският административен съд ………………………………………………. На двадесет и втори май         .……..………..Година две хиляди и четиринадесета

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИНА ДРАГНЕВА

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ДИНКОВА

                 

                                                                                             МИХАИЛ РУСЕВ

Секретар А.А.  ………………………..................................……………....

Прокурор Недялка Маринова  ………..…………………......…..................................  разгледа докладваното от съдия…………….. ДАРИНА ДРАГНЕВА касационно административно наказателно дело номер 308 по описа за 2014 година.

 

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационната жалба на РО „НСК” Стара Загора против решение №80/24.02.2014г., постановено по АНД N1579/2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд. С решението е отменено Наказателно постановление №СЗ-12-2/26.11.2013г. издадено от Началника на РО „НСК” Стара Загора с наложено на Д.И. Балканска глоба в размер на 100лв. на основание чл. 233 от ЗУТ.

 

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, касационно основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК, а именно съдът неправилно е приел, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган. Със заповед №РД-13-195/19.09.2013г. Началника на ДНСК е делегирал административно наказателни правомощия на Началник РО „НСК”. Според съда разпоредбата на чл.239 ал.1,т.2 от ЗУТ урежда процесуалната компетентност на АНО, а нормата на чл.222 ал.1 т.15 – материалната му компетентност относно строежи от първа, втора и трета категория. Нормата на чл.222 от ЗУТ е в част трета от ЗУТ „Строителство” и от съдържанието на изброените правомощия е видно, че това са правомощия на Началника на ДНСК във връзка със започнало или вече реализирано строителство. В хода на проверката по чл.156 от ЗУТ върху законосъобразността на издадено строително разрешение е установено нарушението, извършено от архитект Балканска. Строителното разрешение и одобрения инвестиционен проект са за строеж пета категория, но според разпоредбата на чл.239 ал.1 т.2 от ЗУТ Началника на ДНСК или упълномощени от него длъжностни лица издават наказателни постановление за нарушения на разпоредбите, регламентиращи проектирането на всички категории строежи.

Оспорва се правилността и на второто основание за отмяна на НП, а именно, РС Казанлък в разрез с нормите на чл. 7 ал.1 от ЗАНН е приел, че архитекта не е действал виновно, тъй като е считал, че е изпълнил всичко, което се изисква от него. Съобразно чл.7 ал.1 от ЗАНН отговорност се носи и за непредпазливите административни деяние, каквото е процесното. Архитекта е бил длъжен и е могъл да установи несъответствието на част „Конструктивна” с проектираната от него част „Архитектурна”. В част „Конструктивна” е включена съществуваща паянтова постройка, разположена на границата с УПИ VІІ-444, а в част „Архитектурна” тази постройка не е включена. Не може да се приеме, че за стопанската постройка като строеж шеста категория, не се изисква изготвянае на част „Архитектурна”. Това би било вярно, ако стопанската постройка представлява отделен строеж, но в случая е включена в проекта по част „Конструктивна” като част от целия строеж, който е пета категория. Съгласно чл.13 ал.1 от Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи, когато строежи или части от тях попадат по един критерий в определена категория, а по друг в по-висока, те се категоризират в по-високата. Следователно след като стопанската сграда е включена в новия строеж, тя следва да се определи като пета категория строеж, за която се изисква инвестиционен проект. Архитекта е длъжен да знае закона и да съгласува проекта само след като установи съответствие на отделните проектни части с разработената от нея част.

Поддържа се оплакване и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, състоящо се в необсъждане на фактите, изложени от АНО като съставомерни.

Ответника по касация Д.И. Б-П иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение, тъй като не е извършила вмененото й нарушение.

Представителят на Окръжна прокуратура взема становище, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено  следното:

 

              Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, разгледана по същество е неоснователна.

 

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалбата на архитект Д.И.Б. против Наказателно постановление №СЗ-12-2/26.11.2013г. издадено от Началник РО НСК Стара Загора, с което и е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.233 от ЗУТ за това, че в периода април 2013г.-20.06.2013г. в качеството си на проектант на част „Архитектурна” от инвестиционен проект за строеж „Преустройство на съществуваща сграда и пристройка към нея” със ЗП 126.1кв.м., пета категория, е подписала част „Конструктивна” на същия проект, включваща допълнително строителство, непредвидено в част „Архитектурна”. С подписването е извършено съгласуване на част „Конструктивна” от архитект Балканска в нарушение на чл.139 ал.3 от ЗУТ. Част „Архитектурна” предвижда извършване на преустройство на съществуваща полумасивна жилищна сграда и изграждане на пристройка към нея, включваща три спални. Част „Конструктивна” предвижда преустройство на жилищната сграда, изграждане на пристройка към нея, както и укрепване на паянтовата сграда и изпълнение на нови конструктивни елементи-основи, колони, железобетонни пояси и дървен покрив, като се запазва част от съществуващия паянтов зид, разположен извън северната регулационна линия. В архитектурната част не е предвидено укрепване на паянтовата сграда, но въпреки това конструктивната част е съгласувана от архитекта, с което е допуснато несъответствие между двете части на един проект. Съгласуването на конструктивната част на проекта е квалифицирано като нарушение на чл.139 ал.3 от ЗУТ и чл.8 ал.1 от Наредба №4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, с което е осъществен състава на чл.233 от ЗУТ.

За да отмени НП РС Казанлък е приел, че е издадено от некомпетентен орган, тъй като според чл.222 ал.1 т.15 от ЗУТ Началника на ДНСК има правомощия за контрол върху строежите от първа, втора и трета категория, а нормата на чл. 239 ал.1 т.2 от същия закон е процесуална и като такава предоставя процесуална компетентност. Според съда, липсвали факти и доказателства за тях, на които се опира обвинението за виновно извършено деяние. Като основателно е възприето възражението на наказаното лице, че укрепването на паянтовата постройка е отделен строеж от преустройството на жилищната сграда и изграждането на пристройка към нея.

Настоящия състав на АС Стара Загора, намира че не е налице съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване правото на защита на АНО. Не се твърди в касационната жалба да е нарушено правото му на участие, да не са събрани всички относими към фактите доказателства, съответно да няма мотиви за незаконосъобразността на наказателното постановление. Съдът е извършил проверка за спазване изискванията на чл.57 от ЗАНН, представляващи условия за законосъобразност на наказателното постановление, която не се дели на материална и процесуална, според вида на разпоредбата, която не е спазена. Съответствието със закона е онова условие за ангажиране на отговорността, за което съдът следи в контролно-отменителното производство по ЗАНН. Съществено процесуално изискване към съда е да спази нормата на чл.63 от ЗАНН и да се произнесе по същество, а това означава с решението си да отмени, измени или потвърди наказателното постановление, въз основа на вътрешното си убеждение за наложено наказание при спазване изискванията на закона, в които се включва и условието за санкциониране на онова нарушение, което установено от събраните доказателства / в този смисъл е изискването на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН/. РС Казанлък е изложил мотивите си за незаконосъобразност на наказателното постановление, включително доводи за липсата на виновно извършено деяние, поради което не е налице липса на мотиви към съдебния акт, препятстващи правото на защита или на участие в процеса.

Крайния извод на РС Казанлък за незаконосъобразност на наказателното постановление е съответен на ЗАНН, поради което въззивното съдебно решение е правилно и не са налице основания за неговата отмяна.

Архитект Балканска е наказана на основание чл.233 във връзка с чл.139 ал.3 от ЗУТ, но отправеното фактическо обвинение се подвежда под разпоредбата на чл.232 ал.4 т.2 от ЗУТ. Ответника по касация е обвинена в извършване на нарушение на чл.139 ал.3 от ЗУТ, защото в качеството си на проектант е съгласувала, чрез подписа си, част „Конструктивна” на инвестиционния проект, въпреки несъответствието му с част „Архитектурна”. Така отправеното правно и фактическо обвинение е противоречиво. Фактическото обвинение се състои в съгласуване на проект, чиито части не си съответстват, а правното е за неспазване на изискването за съгласуване на всички части на инвестиционните проекти. Разпоредбата на чл.139 ал.3 от ЗУТ и тази на чл.8 ал.1 от Наредба №4/2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проект,и изискват от проектанта да съгласува частите на проекта като ги подпише. Нормата на чл.139 ал.3 от ЗУТ визира фаза на инвестиционното проектиране, чието изпълнение се удостоверява с подписа на проектантите. От фактическото обвинение става ясно, че изискването на чл.139 ал.3 от ЗУТ и на чл.8 ал.1 от Наредба №4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти е изпълнено, защото  част „Конструктивна” е подписана от проектанта на част „Архитектурна”. Липсата на съответствие между двете части на проекта не е условие по чл.139 ал.3 от ЗУТ на първо място, а на второ, разкрива деяние по чл.232 ал.4 т.2 от същия закон, което има за субект проектанта. Нормата предвижда глоба от 3 000лв. до 15 000лв. за проектант, който изготви проект несъобразен с изискванията на ЗУТ и актовете по неговото прилагане. Съобразяването на проекта е с материално правните изисквания на ЗУТ, докато нормата на чл.139 ал.3 от ЗУТ поставя процесуални условия към процеса на проектиране. Същата е поместена в раздел І „Инвестиционно проучване и проектиране” на глава осма от ЗУТ „ Инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството”.

Като е допуснал противоречие между право и факти, АНО е нарушил основно изискване на ЗАНН за законосъобразност на наказателното постановление, поради което решението на РС Казанлък за отмяната му е съответно на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

         Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

                                              Р     Е     Ш     И     :

 

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение №80/24.02.2014г., постановено по АНД №1579/2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

           Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                  

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                      

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

 

 

                                                                                              2.