Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

224                                               02.07.2015 г.                         гр. Стара Загора

 

  В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

                   

                                                                               Председател: БОЙКА ТАБАКОВА   

                                                                                         

                                                                                                                                                                                Членове:  ГАЛИНА ДИНКОВА      

                                                                                                        МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря  П.М.        

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков     

като разгледа докладваното от  съдия  Галина Динкова КАН дело № 176 по описа за 2015 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

   Образувано е по касационна жалба на Е.Г.С., подадена чрез процесуалния представител адв. Деяна Арсова  против Решение № 19 от 04.03.2015 г., постановено по АНД № 467/ 2014 г. по описа на Радневския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 1101787 от 29.10.2014г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция – София. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона - касационно основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорват се изводите на съда за процесуална, формална и материална законосъобразност на издаденото наказателно постановление.  С подробно изложени съображения по наведените касационни основания моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 1101787 от 29.10.2014г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция – София.

 

 Ответникът по касационната Агенция за държавна финансова инспекция София, редовно и своевременно призован, не се представлява в съдебно заседание и не  взема становище по касационната жалба.

 

   Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Радневския районен съд се е развило по жалба  на Е.Г.С.  против Наказателно постановление /НП/ № 1101787 от 29.10.2014г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция – София, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 11-01-787/ 30.06.2014г., на Е.Г.С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лв. на основание чл. 129, ал. 1 от Закона за обществените поръчки за нарушение на чл. 103, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2, чл. 8, ал. 3, чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 15, ал. 2, т. 2, б. „а” от Закона за обществените поръчки.  От фактическа страна обвинението се основава на това, че Е.Г.С., в качеството си на изпълнителен директор на „Мини Марица – изток”ЕАД гр.Раднево и лице по чл.8, ал.3 от ЗОП, към 04.01.2012г не е взел решение и не е провел процедура за възлагане на обществена поръчка, открита процедура по реда на ЗОП, за техническо обслужване и ремонт на автомобили. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление, за периода от 04.01.2012г. до 31.12.2012г. е изплатен сума в размер на 149 716.16лв. без ДДС по предоставени услуги за техническо обслужване и ремонт на автомобили, без да е спазен нормативно установения по ЗОП ред.

Радневският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Приел е че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните законови изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, като обвинението за допуснато от Е.С. нарушение по чл.129, ал.1 от ЗОП е фактически, правно и доказателствено обосновано. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, установената по делото фактическа обстановка съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е приел, че описаното в наказателното постановление деяние осъществява обективните признаци на административно наказателния състав по чл.129, ал.1 от ЗОП, за което на С. е наложена глоба определена в предвидения от закона минимален размер.  

Решението на Радневския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.  

Административнонаказателно обвинение от фактическа страна се основава на това, че Е.Г.С., в качеството му на лице по чл.8, ал.3 от ЗОП – като представляващ юридическото лице – възложител, не е взел решение и не е провел процедура за възлагане на обществена поръчка, открита процедура по реда на ЗОП, за техническо обслужване и ремонт на автомобили, при наличие на основание за това. За обосноваване съществуването на основание за провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП в наказателното постановление е посочено, че за периода от 04.01.2012г. до 31.12.2012г. „МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК” ЕАД е изплатило сума в размер на 149 716.16лв. без ДДС по предоставени на дружеството услуги за техническо обслужване и ремонт на автомобили, без да е спазен нормативно установения по ЗОП ред. Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.1 от ЗОП /на основание на която разпоредба е ангажирана отговорността на Е.С., възложител, който не проведе процедура за възлагане на обществена поръчка при наличие на основание за това, се наказва с имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 - с глоба в размер от 3000 до 10 000 лв.

В случая от фактическата формулировка на обвинението по еднозначен и безспорен начин се установява, че наложената на С. глоба е в качеството му на лице по чл.8, ал.3 от ЗОП – като представляващ юридическото лице „Мини Марица – изток”ЕАД – възложител и в това си качество упражняващ правомощията по организиране и провеждане на процедурата за възлагане на обществена поръчка и сключване на договорите за нея. Несъмнено предоставянето на услуги /каквито по своята същност са техническото обслужване и ремонт на автомобили/, представлява обект на обществена поръчка по см. на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП. С оглед фактурираните и изплатени суми по сделки само с първични документи /без сключен договор/ за техническо обслужване и ремонт на автомобили за периода 04.01.2012г. – 31.12.2012г. в „МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК” ЕАД и регламентацията на разпоредбата на чл.14, ал.1, т.2 от ЗОП /в приложимата й редакция/, е било възникнало задължение за провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП – открита процедура по обособени позиции. Неизпълнението на това задължение релевира наличието на съставомерно от обективна страна деяние по чл.129, ал.1 от ЗОП. В този смисъл обосновано Радневският районен съд е приел, че при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация наказващият орган правилно е приложил закона, като извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение по чл.129, ал.1 от ЗОП се потвърждава по несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства. Изложените в подкрепа на този извод мотиви в обжалваното решение изцяло се споделят от касационната инстанция.

Правилно въззивният съд е приел и че съдържанието на наказателното постановление съответства на изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване. Пълнотата на описанието на нарушението от фактическа страна е функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая изложената в НП № 11-01-781/ 28.10.2014г. фактическа обосновка на административнонаказателното обвинение без съмнение дава възможност на санкционираното лице да разбере в какво се изразява възприетото от наказващия орган деяние като такова, осъществяващо състава на твърдяното нарушение по чл.103, ал.1, във вр. с чл.8, ал.3, чл.14, ал.1, т.2 и чл.15, ал.2, т.2, б.”а” от ЗОП, при пълно описание на всички релевантни обстоятелства. Несъстоятелно е и оплакването на касатора за неправилно определена дата на нарушението. Датата на извършеното нарушение е ясно и недвусмислено определена в НП и в АУАН и това е 04.01.2012г. - датата на първото извършено плащане, без да е налице възлагане на обществена поръчка. Посочването на целия период на извършените плащания от 04.01.2012г. до 31.12.2012 г. не поставя под съмнение датата на извършване на деянието, а допълва описаната фактическа обстановка. 

Не се споделя и следващия довод на касатора за формална незаконосъобразност на наказателното постановление поради обстоятелството, че няма обективирана преценка и не са изложени мотиви досежно липсата на основания за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като задължителен елемент от съдържанието на наказателното постановление. По аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен”, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но АНО няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление по см. на чл.57, ал.1 от ЗАНН. С издаването на наказателното постановление наказващият орган недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

 

Предвид изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19 от 04.03.2015 г., постановено по АНД № 467/ 2014 г. по описа на Радневския районен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

  

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

           

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                                   2.