Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

           

 

         249      13.07.2015 година   град Стара Загора

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

                         

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:   ИРЕНА ЯНКОВА    

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

при секретаря З.Д.     

и с участието на прокурор Маргарита Димитрова  

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 205 по описа  за 2015 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

             Образувано е по касационна жалба на Н.В.С. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Д.Д. ***, против Решение № 259/ 15.04.2015г., постановено по АНД № 2125/ 2014г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № СЗ-3-ЮИР-4/ 10.11.2014г., издадено от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ – Югоизточен район.

             В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че наличието на съставомерно деяние по повдигнатото му административнонаказателно обвинение за извършено нарушение по чл.232, ал.1, т.2 от Закона за устройство на територията, е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин. Поддържа че неправилно съдът е приел, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като твърди, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на законовите изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно описание на всички съставомерни признаци на нарушението. Сочи че в нарушение на процесуалните правила, въпреки направеното доказателствено искане, Старозагорският районен съд не е назначил съдебно-техническа експертиза, единствено със заключението на която могат да бъдат установени релевантните факти и обстоятелства, от значение за преценката на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление от гл.т. наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние по възприетото от наказващия орган административно нарушение. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № СЗ-3-ЮИР-4/ 10.11.2014г., издадено от Началника на РДНСК – Югоизточен район.

 

           Ответникът по касационната жалба – РДНСК – Югоизточен район, чрез процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление. Излага подробни съображения че наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние по повдигнатото на санкционираното лице административно обвинение, е доказано по безспорен и несъмнен начин.  

 

   Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.     

 

   Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

           Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Н.В.С. *** против Наказателно постановление № СЗ-3-ЮИР-4/ 10.11.2014г., издадено от Началника на РДНСК – Югоизточен район, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № СЗ – 3/ 29.09.2014г., на Н.С. на основание чл.232, ал.1, т.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000лв., за нарушение на чл. 145, ал.1, изречение второ от ЗУТ във вр. с чл. 141, ал.1 от Наредба № 14 от 15.06.2005г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че Н.С., в качеството си на длъжностно лице – главен инспектор Електрификации в Отдел ИУП, Дирекция СИ в Община Стара Загора, оправомощен със Заповед № 1433/ 03.06.2008г. на Главния архитект на Община Стара Загора, на 14.07.2014г. е съгласувал част „Електрическа” на технически инвестиционен проект за строеж пета категория: „Ветрогенератор - 2kW и соларни панели”, находящ се в УПИ ІІ – 11905, кв.668 „Железник” по плана на гр. Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.501.646 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, в нарушение на правилата и нормите за застрояване, като не е спазена разпоредбата на чл. 141, ал.1 от Наредба № 14 от 15.06.2005г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия, изискваща вятърните генератори да се разполагат на разстояние не по-малко от 500м от територията на най-близкото населено място.

С обжалваното решение Старозагорският районен съд е потвърдил  наказателното постановление по съображения за неговата материална и процесуална  законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Въз основа на събраните по делото доказателства и приетата за установена фактическа обстановка съдът е приел, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано извършването на съставомерно от обективна и субективна страна деяние по повдигнатото на Н.С.  административно наказателно обвинение за извършено нарушение на чл. 145, ал.1, изречение второ от ЗУТ във вр. с чл. 141, ал.1 от Наредба № 14 от 15.06.2005г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия, като основание за налагане на административна санкция по чл.232, ал.1 т.2 от ЗУТ, определена в предвидения от закона минимален размер.

    

           Решението на Старозагорския районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.

 

Наложената от административнонаказващия орган санкция на Н.С. се основава на разпоредбата на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ, съгласно която се наказва с глоба от 1000лв. до 5000лв. длъжностно лице, което съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове. Ангажирането на отговорността на касационния жалбоподател от правна страна е обосновано с допуснато нарушение на чл.145, ал.1, изречение второ от ЗУТ във вр. с чл. 141, ал.1 от Наредба № 14 от 15.06.2005г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. Разпоредбата на чл. 145, ал.1, изр. второ от ЗУТ регламентира, че съгласуването на инвестиционните проекти се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормите за застрояване, а нормата на чл. 141, ал.1 от Наредба № 14 от 15.06.2005г. предвижда, че вятърните генератори се разполагат на разстояние не по-малко от 500 m от територията на най-близкото населено място.  От фактическа страна повдигнатото на Н.С. административно обвинение се основава на това, че в качеството си на длъжностно лице – главен инспектор Електрификации в Отдел ИУП, Дирекция СИ в Община Стара Загора, оправомощен със Заповед № 1433/ 03.06.2008г. на Главния архитект на Община Стара Загора, на 14.07.2014г. е съгласувал част „Електрическа” на технически инвестиционен проект за строеж: „Ветрогенератор - 2kW и соларни панели”, строеж пета категория, находящ се в УПИ ІІ – 11905, кв.668 „Железник” по плана на гр. Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.501.646 по кадастралната карта, с административен адрес кв. „Железник, в нарушение на правилата и нормите за застрояване.

 

            От материалите по приложената административнонаказателна преписка е видно, че със Заповед № ДК 11–СЗ-15/ 19.08.2014г., издадена от Началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол” Стара Загора при РДНСК – Югоизточен район, на основание чл. 156, ал.3 от ЗУТ, са отменени като незаконосъобразни одобрен проект и Разрешение за строеж № 19–333/ 29.07.2014г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора, за строеж: „Ветрогенератор - 2kW и соларни панели”, строеж пета категория, находящ се в УПИ ІІ – 11905, кв.668 „Железник” по плана на гр. Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.501.646 по кадастралната карта, с административен адрес кв. „Железник”, с възложители Велина Господинова Димитрова, Ганчо Тотев Д. и „АГРОТЕХНИКА - ВЕЛИНА” ЕООД – гр. Стара Загора. Едно от основанията за отмяна на разрешението за строеж и на одобрения проект е неспазване на изискванията на чл.141, ал.1 и ал.2 от Наредба № 14/ 15.06.2005г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия, което нарушение от фактическа страна е обосновано с обстоятелството, че проектираният за изграждане вятърен генератор е в имот, който се намира в строителните граници на населено място и липсват предвидени с проекта мерки за изолация от шум и вибрации.

            В производство по чл.215 във вр. с чл.156, ал.4 от ЗУТ, с влязло в сила Решение № 13/ 19.02.2015г. по адм. дело № 400/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е отхвърлена като неоснователна подадената от Велина Господинова Димитрова, Ганчо Тотев Д. и „АГРОТЕХНИКА - ВЕЛИНА” ЕООД – гр. Стара Загора жалба против Заповед № ДК 11–СЗ-15/ 19.08.2014г. на Началника на РО „НСК” Стара Загора при РДНСК – ЮИР. Решаващият състав на Старозагорския административен съд е приел, че изводът на Началника на РО „НСК” Стара Загора при РДНСК – Югоизточен район за несъответствие на одобрения проект и на издаденото разрешение за строеж с изискването на чл.141, ал.1 от Наредба № 14/ 15.06.2005г., е фактическо, правно и доказателствено обоснован.

   В този смисъл възражението на касационния жалбоподател, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушение по чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ във вр. с чл. 145, ал.1, изречение второ от ЗУТ във вр. с чл. 141, ал.1 от Наредба № 14 от 15.06.2005г., е неоснователно.

 

   Неправилно за това нарушение обаче е ангажирана административно наказателната отговорност на Н.С., като съображенията за това са следните:

 

   Субект на административното нарушение по чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ може да бъде лице, което има качеството на „длъжностно лице” и на което е възложено /със закон или по друг надлежен начин/ съгласуването, одобряването или издаването на строителни книжа. По смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в разпоредбата на §5, т.36 от ДР на ЗУТ, "Строителни книжа" са всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво. Съгласно нормата на чл.145, ал.1, изр. първо от ЗУТ техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината (района/. Следователно Главният архитект на общината е органът, в чиято материална компетентност закона определя съгласуването и одобряването на инвестиционните проекти. Действително съгласно §1, т.4 от ДР на ЗУТ Главният архитект на общината може да предостави свои функции по този закон на други длъжностни лица от общинската администрация. Но в случая представената и приета като доказателство по делото Заповед № 1433/ 03.06.2008г. на Главния архитект на Община Стара Загора, макар и постановена на основание §1, ал.4 от ДР на ЗУТ, не може да се приеме като акт, с който Главният архитект на Община Стара Загора е делегирал правомощието си по чл.145, ал.1, изр. първо от ЗУТ на друго длъжностно лице. Извършеното от Главния архитект на Община Стара Загора разпределение между длъжностни лица от общинската администрация на функции в производството по съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти /в т.ч. за „съгласуване и одобряване” на отделните части от инвестиционните проекти от главните експерти и главни инспектори в отдел „Инвестиции и управление на проекти” към Дирекция „СИ” съобразно техническата им компетентност, не представлява делегиране на правомощието по чл.145, ал.1, изр. първо от ЗУТ. С оглед на формулировката на оправомощителната заповед, овластяваща длъжностни лица от отдел „Инвестиции и управление на проекти” към Дирекция „СИ” в Община Стара Загора да „съгласуват и одобряват” отделните части на инвестиционния проект съобразно „техническата им компетентност”, очевидно е че възложеното „съгласуване и одобряване” не е в смисъла, вложен от законодателя в регламентираното съдържание на правомощието за съгласуване на инвестиционните проекти по чл. 145, ал.1, изр. второ от ЗУТ, а именно проверка на инвестиционните проекти за съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормите за застрояване. Ето защо неправилно Старозагорският районен съд е приел, че  Главният архитект на Община Стара Загора е „делегирал своите правомощия за съгласуване и одобряване на проектите на съответните главни инспектори и главни експерти в общинската администрация”. В този смисъл извършеното от Н.С. - главен инспектор Електрификации в Отдел ИУП, Дирекция СИ в Община Стара Загора на основание Заповед № 1433/ 03.06.2008г. на Главния архитект на Община Стара Загора съгласуване на част „Електрическа” на технически инвестиционен проект за строеж: „Ветрогенератор - 2kW и соларни панели”, строеж пета категория, находящ се в УПИ ІІ – 11905, кв.668 „Железник” по плана на гр. Стара Загора, не представлява съгласуване по см. на чл. 145, ал.1, изр. второ от ЗУТ при упражняване на делегирана от Главния архитект на Община Стара Загора компетентност по чл. 145, ал.1, изр. първо от ЗУТ. Съответно санкционираното лице не може да бъде субект на нарушението по повдигнатото му административно наказателно обвинение.  

 

Отделно от това съдът приема, че съставомерното изпълнително деяние по регламентираното с нормата на чл. 232, ал.1, т.2 от ЗУТ административно нарушение, се свързва с незаконосъобразното съгласуване /в нарушение на ЗУТ, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове/ на инвестиционния проект като цяло, а не на отделните негови части, включени в обхвата и съдържанието му. В този смисъл независимо коя част от инвестиционния проект не съответства на посочените изисквания, отговорността за това следва да се носи от лицето, което е съгласувало /одобрило/ инвестиционния проект в неговата цялост.  

 

С оглед на което съдът намира, че Наказателно постановление № СЗ-3-ЮИР-4/ 10.11.2014г., с което по така фактически и правно обоснованото административно наказателно обвинение е ангажирана отговорността на Н.С. на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ с наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000лв., за нарушение на чл. 145, ал.1, изр. второ от ЗУТ във вр. с чл. 141, ал.1 от Наредба № 14 от 15.06.2005г., се явява материално незаконосъобразно и неправилно е потвърдено от Старозагорския районен съд.  Съдебното решение, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени Наказателно постановление № СЗ-3-ЮИР-4/ 10.11.2014г., издадено от Началника на РДНСК – ЮИР.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                            Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 259/ 15.04.2015г., постановено по АНД № 2125/ 2014г. по описа на Старозагорския районен съд и вместо него постановява:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СЗ-3-ЮИР-4/ 10.11.2014г., издадено от Началника на РДНСК – Югоизточен район, с което на Н.В.С. ***, ЕГН **********, на основание чл. 232, ал.1, т.2 от Закона за устройство на територията, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000лв., за нарушение на чл. 145, ал.1, изречение второ от ЗУТ във вр. с чл. 141, ал.1 от Наредба № 14 от 15.06.2005г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия, като незаконосъобразно.

 

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                                   

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                         

 

                                                                                   2.