Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е       

                   

                                                       

              261      17.07.2015 година   град Стара Загора

 

                  

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                 Председател:    ГАЛИНА ДИНКОВА  

 

                                                 Чл                                                                 Членове:            ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

при секретаря  З.Д.

и с участието на прокурор Маргарита Димитрова                                        

като разгледа докладваното от съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 215 по описа за 2015 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Б.С.К. ***, против Решение № 146 от 28.04.2015г., постановено по АНД № 187/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 4302/12 от 08.11.2012г., издадено от Началника на Районно управление „Полиция” – Казанлък към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че е изтекла абсолютната давност за административнонаказателно преследване за нарушението, за което е санкциониран с издаденото Наказателно постановление № 4302/ 08.11.2012г. В съдебно заседание излага доводи за неправилна административно наказателна правна квалификация на деянието и за липса на материална компетентност на полицейския служител, съставил акта за установяване на административно нарушение. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 4302/12 от 08.11.2012г.   

 

Ответникът по касационната жалба – Районно управление „Полиция” – Казанлък към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.  

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Б.С.К. *** против Наказателно постановление № 4302/ 12 от 08.11.2012г., издадено от Началника на Районно управление „Полиция” – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение № 4302/ 10.10.2012г., на Б.К. е наложено административно наказание глоба в размер 500лв., на основание чл. 315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, за извършено нарушение на чл. 315, ал.1, предл. второ от КЗ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 10.10.2012г. около 13.50 часа в гр. Казанлък, по ул. „Отец Паисий Хилендарски” до № 33, Б.К. управлява л.а с рег. № СТ0627АМ, собственост на Симеон Борисов К., като няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в момента на проверката.  

 

Казанлъшкият районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Въз основа на събраните по делото доказателства и приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано извършването на съставомерно деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 315, ал.1, предл. второ от КЗ.

 

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.    

 

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за изтекла абсолютна давност за административнонаказателно преследване за нарушението, за което е санкциониран с издаденото Наказателно постановление № 4302/ 08.11.2012г. Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 1/ 27.02.2015г. на ВКС и ВАС по т. д. № 1/ 2014г., с оглед на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, субсидиарно приложение следва да намери чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс. Това означава, че при реализиране на административно наказателната отговорност на лицето и при субсидиарното прилагане на регламентирания в чл.81, ал.3 от НК институт на абсолютната давност, административнонаказателното преследване ще бъде изключено по давност, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл.80, ал.1, т.5 от НК тригодишен срок. В случая очевидно абсолютния давностен срок за погасяване на административнонаказателното преследване спрямо Б.К. за нарушението, за което му е наложена санкция с НП № 4302/ 12 от 08.11.2012г., не  изтекъл нито към момента на постановяване на решението от районния съд, нито към настоящия момент. 

Неоснователно е и възражението за липса на материална компетентност на полицейския служител, съставил акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено НП № 4302/ 12 от 08.11.2012г. Съгласно разпоредбата на чл. 320, ал.1 от КЗ актовете за установяване на административно нарушение в случаите по  чл.315, ал.1 и ал.2 от КЗ се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по ЗДвП, сред които са и службите на МВР /чл.165, ал.1 от ЗДвП/. В този смисъл безспорно полицейският служител „ООР” в РУ „Полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, съставил АУАН № 4302/ 10.10.2012г., е длъжностно лице, компетентно да съставя АУАН за констатирани нарушения по чл.315, ал.1 от КЗ.

В нормата на чл.315, ал.1 от КЗ е предвидено налагане на наказание на лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл.249, т.1 или 2 от КЗ или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като в ал.2 на чл.315 е регламентиран размера на налаганите санкции в хипотезата на повторно извършване на нарушение по чл.315, ал.1 от КЗ. Следователно административнонаказателната разпоредба на чл.315, ал.1 от КЗ обхваща две отделни и самостоятелни административни нарушения – 1. неизпълнение на задължение за сключване на  задължителна застраховка по чл.249, т.1 или 2 от КЗ и 2. управление на МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка.

Изцяло се споделя извода на Казанлъшкия районен съд, че в случая безспорно е установено и доказано извършеното от Б.К. нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение. Вмененото на санкционираното лице нарушение не е за неизпълнение на задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл.249, т.1 от КЗ за регистрирано МПС, което не е спряно от движение /т.е за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ/, а за управление на МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка – нарушение на чл. 315, ал.1, предл. второ от КЗ. Доколкото Б.К. не е собственик на управлявания от него л.а с рег. № СТ0627АМ, правилно деянието е квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.315, ал.1, предл. второ от КЗ – за управление на МПС без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

 

           При установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от Б.К. нарушение по чл.315, ал.1, предл. второ от Кодекса за застраховането, при правилно приложение на закона Казанлъшкият  районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 4302/12 от 08.11.2012г., издадено от Началника на Районно управление „Полиция” – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора. Не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

         

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

                                   Р     Е     Ш     И :

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 146 от 28.04.2015г., постановено по АНД № 187/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 4302/12 от 08.11.2012г., издадено от Началника на Районно управление „Полиция” – Казанлък към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора.

 

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

   

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                   

  

ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                    

                                                                          2.