Р Е Ш Е Н И Е

№ 411 08.01.2016 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря З.Д.

и с участието на прокурор К.Т.

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 303 по описа за 2015 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М.О.Б., подадена чрез процесуалния представител адв. Л.Д., против Решение № 234 от 25.06.2015 г., постановено по АНД № 426/ 2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 680 от 08.03.2012г. на Началника на РУП гр. Казанлък при ОД на МВР Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва мотивите и извода на съда относно възраженията за изтекла погасителна давност за търсене на административнонаказателна отговорност. Моли съда за отмяна на решението на районния съд и постановявяне на друго, с което да бъде уважена жалбата му против НП. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът по касационната жалба – Районнно управление „Полиция” Казанлък, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на М.О.Б. против НП № 680 от 08.03.2012г. на Началника на РУП Казанлък, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 680 от 10.02.2012г, с което на касатора М.Б. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ, за нарушение на чл. 315, ал. 1, пр.2 от същия закон. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 10.02.2012г. около 23,45 часа в гр. Казанлък, по ул. „Олимпиада” до хотел „З.” в посока: изток-запад е управлявал лек автомобил марка „БМВ 525” с рег. № СТ 2618 АК, собственост на трето лице, като не притежавал договор за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2012г. към момента на извършване на проверката.

За да потвърди НП, Казанлъшкият районен съд е приел, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Според съда описаната в НП фактическа обстановка се потвърждава по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, което обуславя извод за безспорно установено и доказано извършване на съставомерно от обективна и субективна страна деяние. По тези съображения обосновава формална и материална законосъобразност на издаденото НП. Възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност е прието за неоснователно предвид разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВАС и ВКС.

Така постановеното решение е правилно.

Напълно се споделя становището на районния съд, че в случая погасителният давностен срок не е изтекъл. При наказателно преследване на административните нарушения следва да се прилага института на погасителната давност, както правилно е отбелязал районният съд в акта си. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/ 27.02.2015г на ВКС и ВАС по т.д.№ 1/ 2014г, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс, което означава, че при реализиране на административнонаказателна отговорност на лицето, т.е. при субсидиарното прилагане на регламентирания в чл.81, ал.3 от НК институт на абсолютната погасителна давност, административнонаказателното преследване ще бъде изключено по давност, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл.80, ал.1, т.5 от НК тригодишен срок. В случая М.Б. е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение на ЗДвП, извършено на 10.02.2012г. Датата 10.02.2012г е посочена в НП като такава на извършване на нарушението. Следователно абсолютният давностен срок за погасяване на административнонаказателното преследване спрямо лицето за така описаното в НП нарушение /до 10.08.2016г/ не е изтекъл нито към момента на постановяване на решението от районния съд, нито към настоящия момент.

Правилно също така е установено от районния съд, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на АУАН са спазени формалните изисквания на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Обсъдени са всички възражения на жалбоподателя относно допуснати съществени процесуални нарушения и обосновано са приети за неоснователни. Районен съд Казанлък е изградил правните си изводи по съществото на спора на база представените по делото писмени доказателства като е изложил убедителни съображения при обосноваване преценката си за обективната действителност по казуса. Липсват разколебаващи извода му данни, още по-малко доказателства, че на посочените в НП място и дата е управлявал лек автомобил с рег.№ СТ2618АК, собственост на Деян О.Б., без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите за 2012г.

При установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от М.О.Б. нарушение по чл.315, ал.1, предл. второ от Кодекса за застраховането, при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е потвърдил Наказателно постановление НП № 680 от 08.03.2012г. на Началника на РУП Казанлък.

Не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде оставено без уважение. Освен че не се дължат с оглед конкретния изход на спора, съгласно Тълкувателно решение № 2/ 03.06.2009г. на ОС на колегиите от ВАС по тълкувателно дело № 7/ 2008г. по описа на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 234/ 25.06.2015г., постановено по АНД № 426/ 2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.О.Б. *** за присъждане на направените по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.