Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

15                                                  05.02.2016 г.                              гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                   

                                                                               Председател: БОЙКА ТАБАКОВА   

                                                                                         

                                                                                                                                                                                Членове:  ГАЛИНА ДИНКОВА      

                                                                                                        МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря  С.Х.        

и с участието на прокурор Константин Тачев     

като разгледа докладваното от  съдия  Галина Динкова КАН дело № 418 по описа за 2015 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изречение второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на гл. юрисконсулт Теодора Томова, като пълномощник на ТД на НАП Пловдив против Решение № 722/ 09.11.2015 г., постановено по АНД № 1721/2015 г по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 148260-F124699 от 12.03.2015 г. на Началник на Сектор „Оперативни дейности” Пловдив, Отдел „Оперативни дейности”, Дирекция „Фискален контрол”, Централно управление на Национална агенция по приходите. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените доводи са за постановяването му при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се направения от съда извод че деянието, с което се осъществява състава на нарушението по чл. 13, ал.2, т.6 от ЗДДС представлява маловажен случай, като основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Касационният жалбоподател поддържа, че при неправилно приложение на закона съдът е приел, че наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства обуславят по-ниска обществена опасност на извършеното нарушение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено наказателно постановление № 148260-F124699 от 12.03.2015 г. на Началник на Сектор „Оперативни дейности” Пловдив, Отдел „Оперативни дейности”, Дирекция „Фискален контрол”, Централно управление на НАП.

Ответникът по касационната жалба - М.В.М., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че постановеното от Старозагорския районен съд решение е правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба, счита, че съдебното решение е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт се явява неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора  се е развило по жалба на М.В.М. срещу Наказателно постановление № 148260-F124699 от 12.03.2015 г., издадено от Началника на Сектор „Оперативни дейности” Пловдив, Отдел „Оперативни дейности”, Дирекция „Фискален контрол”, Централно управление на НАП, с което въз основа на Акт за установяване на административно нарушение сер. АN F124699 от 30.09.2014 г. му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лв., на основание 278б, ал. 1 от ДОПК за извършено нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 6 от ДОПК. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 01.07.2014г. в гр. Стара Загора М.М. не е доставил  превозваната от него стока, предмет на фискален контрол, на декларираното място на получаване/разтоварване в гр. Стара Загора, ул. Хан Аспарух № 30, заявен очакван час на пристигане 11:00 часа на 01.07.2014г. На 30.06.2014г. с протокол № 180600008286-1/30.06.2014г. в 21,16 ч. на ГКПП Русе Дунав мост е упражнен фискален контрол върху стоки, превозвани в направление от Република Румъния за Република България с товарен автомобил марка Рено, управляван от М.В.М., рег. Номер на влекач СА 6811ТХ и рег. № на ремарке СО5860ЕК, с превозвач „Савов Груп” с ЕИК175265191. Съгласно ЧМР транспортното средство е превозвало захар с общо количество22859,7 кг бруто, с получател „Аграна Трейдинг” ЕООД, ЕИК 175161673. При проверката от М.М. е декларирано място  на получаване/разтоварване – гр. Стара Загора, ул. Хан Аспарух № 30, очаквани дата и час на пристигане – 01.07.2014г. в 11:00 ч. Върху товарния автомобил е поставен ТСК с номер 0021685. На 01.07.2014г. в 11.00 ч. при извършена проверка на декларирания адрес и час на получаване/разтоварване на стоката, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Хан Аспарух № 30 е установено, че за времето от 11:10 ч. до 14:10 ч. товарният автомобил, превозващ стоката не е пристигнал на гореописания адрес, което обстоятелство е документирано с протокол по чл. 50 от ДОПК № 0162592/01.07.2014г., серия АА.

Нарушението е извършено на 01.07.2014г. и е установено при извършена проверка, приключила с протокол сер. АА№ 0162592 от 01.07.2014г.

С обжалваното съдебно решение е отменено посоченото по-горе НП. При осъществения контрол за законосъобразност Старозагорският районен съд е приел, че описаното в съдържанието на наказателното постановление деяние осъществява признаците на нарушението по чл.13, ал.2, т.6 от ЗДДС, но е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В мотивите към решението са изложени съображения, че за конкретното административно нарушение са били налице предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН. Доколкото административно-наказващият орган не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН, съдът е направил извод, че наказателното постановление е издадено в противоречие със закона и го е отменил на това основание.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.          

Спорният въпрос се свежда до това дали извършеното нарушение представлява маловажен случай, като основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Законът за административните нарушения и наказания не съдържа легална дефиниция на “маловажен случай”. Съгласно ТР № 1/2007г. на ВКС прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административно-наказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, съдържанието на понятието “маловажен случай” и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. По смисъла на посочената норма маловажен е този случай, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. 

В случая съобразявайки, че нарушението е извършено за първи път, стоката е била доставена на предварително заявените пред НАП дата и място, но в по-късен час и обстоятелството, че не е било налице несъответствие между количеството и вида на превозваната по документи и доставената със закъснение стока, т.е. че от конкретното деяние не са произтекли вреди, Старозагорският районен съд е приел, че цялостната характеристика на деянието сочат на по-ниска степен на обществена опасност и квалифицирайки административното нарушение като „маловажен случай” е направил извод за наличието на предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Този извод е правилен и законосъобразен. Обосновано въззивният съд е приел, че установените по делото факти сочат наличието на смекчаващи обстоятелства. Като такова обстоятелство на първо място следва да бъде определен фактът, че стоката, която ответникът по касация е превозвал, дефинирана като такава с висок фискален риск, съгласно т.7 от ЗАПОВЕД № ЗМФ-4 от 2.01.2014 г. за утвърждаване на списък на стоки с висок фискален риск с кодове по Комбинираната номенклатура за 2013 г., е доставена на предварително декларираното място на получаване/разтоварване – гр.Стара Загора, ул.”Хан Аспарух”№ 30 и на очакваната дата на пристигане – 01.07.2014г. На следващо място няма каквито и да е било данни отклонението в обявения час на пристигане /14:20 часа вместо 11:00/ да е с цел извършване на някакви злоупотреби с превозваната стока, намираща се под режим на особен надзор.  Напротив от събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателствени средства се установява наличие на обективни пречки, каквито по същността си представляват лошите метеорологични условия и въведените в тази връзка от контролните органи по ЗДвП промени в маршрута на движение на МПС, поради които предварително обявения час за доставка на стоката не е бил спазен от превозвача. Посочените обстоятелства са релевантни при преценката за интензитета на обществената опасност на нарушението спрямо типичните нарушения от този вид и случая те представляват смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена опасност. Вярно е че вмененото на санкционираното лице нарушение е формално по своя характер, но това не съставлява пречка преценката за маловажност да се извършва при отчитане наличието или липсата на вредоносни последици, макар и несъставомерни такива. Степента на обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. Изискването на разпоредбата на чл.13, ал.2 от ДОПК, в т.ч. и т.6 от същата разпоредба, цели осъществяването на безпрепятствена проследимост на движението на стоките с висок фискален риск на територията Република България с оглед предотвратяване укриването на данъци и данъчни измами. Видно от приетите по делото доказателства в случая по никакъв начин не са били застрашени, още по-малко нарушени, правата на фиска, тъй като макар и със закъснение от три часа стоката е била доставена на заявеното място и дата на получаването /разтоварването.

Ето защо не може да се приеме че в конкретния случай нарушението на изискването по чл. 13, ал.2, т.6 от ДОПК рефлектира върху охраняваните със санкционната норма на чл.278б, ал.1 от ДОПК обществени отношения по начин, непозволяващ приложението на чл.28 от ЗАНН.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, липсата на накърнени интереси както обществени, така и на получателя на стоката и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, следва да се приеме, че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на административнонаказателния състав по чл.278б, ал.1 от ДОПК. Административното нарушение следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. В случая освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Тъкмо обратното - предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена санкция, е било адекватното такова за наказващия орган. Неприлагането от административнонаказващия орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и обуславя неговата отмяна. Като го е отменил на посоченото основание районният съд е постановил правилно решение.

         Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 722/ 09.11.2015 г., постановено по АНД № 1721/2015 г по описа на Старозагорския районен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                  

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

                                                                                                                   2.