Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер22 …..….…………...……17.02.2016 Година…........ Град Стара Загора

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Старозагорският административен съд ..…………………………………………………. На двадесет и осми януари ….……..……..………………………..Година две хиляди и шестнадесета

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ЯНКОВА

                 

                                                                                                         РАЙНА ТОДОРОВА

 

Секретар З.Д.………………………..................................……………....

Прокурор  Петко Георгиев………………......…...................................................  разгледа докладваното от съдия ………………..… ИРЕНА ЯНКОВА касационно административно наказателно дело номер420 по описа за 2015 год.

 

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационната жалба на К.Н.Л.  против решение N 407/06.11.2015 г., постановено по АНД N 777/2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № 14-0284-005069 от  15.01.2015 г. на  началник РУП –Казанлък към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора.

 

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона -  касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Претендира се отмяната му, като се отмени и  наказателното постановление.

 

Ответникът по касация- РУ „ Полиция”  гр. Казанлък не изпраща представител и не  взема становище па делото.

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора взема становище, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд е законосъобразно и правилно и следва да бъде оставено в сила.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено  следното:

 

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, разгледана по същество е неоснователна.

 

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалбата на К.Н.Л.   против Наказателно постановление /НП/ 14-0284-005069 от  15.01.2015 г. на  началник РУП –Казанлък към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора, с с която на основание чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ й е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 400 лв. за нарушение на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ. От фактическа страна наказващият орган е приел, че на17.11.2014г., около 12,10 часа К.Л. ***, до бензиностанция „ Денев” в посока юг- север  лек автомобил” Рено Туинго  с рег. № РА 7991 АН , собственост на Пенка Крумова  Табакова и като ползвател на автомобила няма сключен действащ договор за гражданска отговорност  за 2014 г. Като извършено нарушение е прието управление на МПС, във  връзка с чието притежаване и използване няма сключен договор за задължителна застраховка на автомобилистите.

 

С обжалваното решение районният съд е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е законосъобразно, установено е по безспорен начин извършеното от жалбоподателя нарушение, за което нарушение е наложено съответното по закон административно наказание.

 

Решението на районния съд е правилно. Наложената от административнонаказващия орган санкция се основава на разпоредбата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно която се наказва с глоба от 400 до 600 лв. физическо лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл.249, т.1 или 2 или управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор. При извършената преценка на представените доказателства въззивният съд е извел правилният извод за съответствие на НП със законовите изисквания. Изложените мотиви от районния съд се споделят от настоящата инстанция. От фактическа страна административнонаказващият орган е приел, че касатора управлява МПС, като при извършена проверка е установено, че от страна на задълженото лице не е сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за ползването му. Единственото възражение на жалбоподателя е било, че той не е притежател на МПС.  Чл.259, ал.1, т.1 във вр. с чл.249, ал.1 КЗ действително визира задължение за сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност” от лицето, притежаващо моторно превозно средство, регистрирано на територията на страната. Изрично обаче в АУАН и наказателното постановление е посочено, че МПС не е собственост на ответника по касация а на трето лице, като санкцията в случая не е наложена за несключване на договор за задължителна застраховка, а за това, че касатора управлява МПС, във връзка с чието притежаване няма сключен договор. Налице е съответствие между фактическото описание на нарушението, изведеното въз основа на него нарушение и приложената към него санкция. Правилно е прието в обжалваното решение при така установеното, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Пред въззивния съд не са ангажирани доказателства, оборващи приетата за установена фактическа обстановка в наказателно постановление.

 

      От субективна страна настоящия състав счита, че от установеното деянието следва да се приеме за извършено по непредпазливост. Съгласно разпоредбата на чл. 7,ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не са наказуеми само в изрично предвидените случаи. В конкретния случай липсва такава разпоредба, поради което за извършеното нарушение по непредпазливост следва да се наложи наказание.При положение, че не се оспорва, че лицето е правоспособен водач на МПС,  на същия е следвало да му бъде известно, че следва да управлява МПС при сключена задължителна застраховка “ гражданска отговорност”, по силата на която той следва да предотврати вреди при евентуално настъпване на ПТП – имуществени и неимуществени от собствените си противоправни действия. В тежест на оспорващия да обори законовата презумцията за незнание на закона какво следва да извърши всеки правоспособен водач на МПС.

 С оглед гореизложените съображения административният съд намира, че жалбата е неоснователна, атакуваното с нея решение на районния съд е правилно, при постановяването му не са допуснати нарушения обуславящи отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр.първо АПК съдът

 

                                             Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение N 407/06.11.2015 г., постановено по АНД N 777/2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № 14-0284-005069 от  15.01.2015 г. на  началник РУП –Казанлък към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора

 

      Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

 

 

                                                          2.