Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     24

 

гр. Стара Загора, 17.02.2016 година

 

                          В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

Ч                                                                                                                                        Членове:          ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                         РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретаря З.Д.

и с участието на прокурора  Петко Георгиев

като разгледа докладваното от  съдия  ИРЕНА ЯНКОВА к.а.н. дело № 424 по описа  за 2015 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

     Образувано е по касационна жалба на РДНСК ЮИР чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ралица Режева против Решение № 405 от 05.11.2015 г., постановено по АНД № 967/2015 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ СЗ-14-ЮИР-10/20.07.2015 г., издадено от Началник РО НСК на РДНСК Югоизточен район. В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. и т. 2 НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и юридическото формулиране на административното обвинение. Касаторът поддържа становище, че първоинстанционният съд неправилно не е обсъдил материалната законосъобразност на НП и не се произнесъл по всички факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване.Оспова направения извод за липса на дата  на извършване на нарушението  Въз основа на подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на НП СЗ-14-ЮИР-10/20.07.2015 г., издадено от Началник РО НСК на РДНСК Югоизточен район.

 

       Ответникът С.Г.О., в качеството му на Главен архитект на Община Мъглиж, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

       Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

 

        Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

 

   Разгледана по същество, жалбата е основателна.

        Районен съд Казанлък е отменил  като незаконосъобразно НП СЗ-14-ЮИР-10/20.07.2015 г., издадено от Началник РО НСК на РДНСК Югоизточен район , с което на ответника по касация С.Г.О., в качеството й на Главен архитект на Община Мъглиж, на основание чл.232, ал.1, т.2, предложение 1  от ЗУТ  й  е наложено административно наказание « глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 145, ал. 1, изречение 2-ро, предложение първо от ЗУТ във връзка с чл. 18,ал.1, т. 7 от ЗУТ.  Като административно нарушение са преценени обстоятелствата,  че  С.Г.О., в качеството й на Главен архитект на Община Мъглиж на 26.03.2015 г. в сградата на община Мъглиж  е съгласувана инвестиционен проект , част „Строителни конструкции” за строеж „ Автокомплекс – пункт за извършване на ГТП за автомобили с ЗП 272 кв.м.”, строеж  V-та категория , в поземлен имот № 080039, местност Стопански двор, с. Зимница, община Мъглиж с възложител „ ЧОКО РЕЙСИНГ 2008” ЕООД в противоречие на предвижданията на ПУП. Носещата конструкция на сградата излиза извън пределите на имот № 080039 и извън линиите за застрояване, установени с ПЗ, одобрен със заповед № 50-619-1-3от 03.07.2014 година на кмета на община Мъглиж. Нарушението е констатирано при извършена проверка  по реда на чл. 156, ал. 1 ЗУТ на началника на РДНСК , при която със заповед  на началника на РО „НСК” Стара Загора при РДНСК Югоизточен район са отменени одобреният проект и разрешението за строеж.

 За да отмени НП, съдът е изложил съображения, че обжалваният акт не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като при формулиране на административното обвинение е допуснато несъответствие между фактическата и правната му страна. Според въззивната инстанция липсвало яснота относно датата на извършване на нарушението, , което водело до незаконосъобразност на НП. Фактическото описание сочило извършване на две нарушения по чл. 232,ал.1 т.2 от ЗУТ и по чл. 145,ал.1 ,изр.2, предлож.1 от ЗУТ. Таза неяснота кое точно деяние е извършил главния архитект на община Мъглиж водело до ограничаване на правото му на защита . Било допуснато и смесване на санкционната и материално правната норма. Била нарушена разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. НП било издадено при пълна неяснота относно нарушената правна норма..  Без обсъждане на събраните по делото доказателства и определеното наказание, е изведен извод за незаконосъобразност на НП.

 

Касационният състав на Административен съд Стара Загора  намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е неправилно.

Не се споделя извода на въззивния съд, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН императивни формални изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В съдържанието на наказателното постановление изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, чрез словесно описание на поведението, с което се осъществява състава на нарушението и с посочване на законовата разпоредба установяваща задължение, неизпълнението на което представлява  административно нарушение. Необосновано съдът е приел, че не е конкретизирано и въз основа на изложените в НП факти и обстоятелства,че липсва дата на административно наказателното обвинение по който е формулирано и обосновано административното обвинение от фактическа страна, вкл. със съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното постановление пояснение , че нарушението е извършено на 26.03.2015 година в сградата на община Мъглиж.

 Деянието, за което е привлечен към отговорност Главният архитект на Община Мъглиж  С. Орктакчийска, е за съгласуване на  инвестиционен проект , част „Строителни конструкции” за строеж издаване на разрешение за строеж Автокомплекс – пункт за извършване на ГТП за автомобили с ЗП 272 кв.м.”, строеж  V-та категория , в поземлен имот № 080039, местност Стопански двор  в нарушение на плана за застрояване. За нарушения на законовите изисквания при издаване на строителни книжа, каквото е инвестиционния проект, длъжностните лица носят административнонаказателна отговорност на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ. Съгласуването на инвестиционните проекти е изключителна компетентност на главните архитекти на общините, съгласно чл.145, ал.1 от ЗУТ. Изискването при урегилиране на имоти в ПЗ да се определят точно и линиите за застрояване на имота се въвежда с разпоредбата на чл. 18,ал.1 т. 7 от ЗУТ.

С оглед така очертаната нормативна уредба при формулировката на административното нарушение не е допуснато констатираното от районния съд несъответствие на обвинението от фактическа и правна страна, нито нарушение на чл.18 от ЗАНН. Категорично не са вменени две отделни нарушения, а само едно изрично и ясно обозначено в НП – С.О. е съгласувала инвестиционен проект в противоречие с предвижванията на плана застрояване . Позоваването на три отделни разпоредби от ЗУТ от страна на административнонаказващия орган, при това посочени във връзка една с друго, не затруднява защитата на ответника, а води до конкретизация на фактическите и правните съображения за търсената отговорност. В НП подробно е отразено защо се счита, че съгласуването е извършено в противоречие с предвижданията на ПУП.

При изведеното точно и ясно описание от фактическа и правна страна на извършеното нарушение по ЗУТ нарушителят несъмнено има обективна възможност да разбере кое негово деяние е прието за противоправно по смисъла на чл.6 от ЗАНН, при което правото му на защита не е накърнено по никакъв начин. С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му. Същото напълно отговаря на императивно изискуемото съдържание по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. 

    Предвид изложеното касационното оплакване за постановяване на обжалваното решение при съществени процесуални пороци е основателно. Казанлъшкият районен съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН. Съгласно посочената норма районният съд разглежда делото по същество. В изпълнение на това императивно процесуално правило, което е израз на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК за служебното начало в административнонаказателния процес, съдът следва да се произнесе по спора като събере всички относими и допустими доказателства, направи им задълбочен анализ и изложи съображения по релевантните фактически обстоятелства и приложимите спрямо тях правни норми, включително по наведените в жалбата възражения срещу НП. По аргумент от разпоредбите на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния административнонаказателен процес по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, въззивният съд следва да провери изцяло правилността на НП, независимо от основанията, посочени от страните. Районният съд не е изложил никакви други мотиви, освен приетите по-горе за неправилни, нито е изложил съображения какви факти намира за установени по спора. При наличието на забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция липсата на такива изводи не позволява да се извърши проверка на решението по реда на чл.218, ал.2 от АПК.

   С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Казанлък, при което да се изложат мотиви кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от тях въпросите относно извършване на нарушението, вината и индивидуализацията на наказанието.

 

   Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

         ОТМЕНЯ Решение № 405 от 05.11.2015 г., постановено по АНД № 967/2015 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ СЗ-14-ЮИР-10/20.07.2015 г., издадено от Началник РО НСК на РДНСК Югоизточен район..

 

         ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

 

  Решението е окончателно и не подлежи  на обжалване и протестиране.

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

                                                                            2.