Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

51                                               17.03.2016 г.                              гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                   

                                                                               Председател: БОЙКА ТАБАКОВА   

                                                                                         

                                                                                                                                                                                Членове:  ГАЛИНА ДИНКОВА      

                                                                                                        МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря  З.Д.        

и с участието на прокурор Петя Драганова     

като разгледа докладваното от  съдия  Галина Динкова КАН дело № 14 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

   Образувано е по касационна жалба на „Авенир Телеком” ЕООД София, подадена чрез процесуалния представител адв. В.К.,  против Решение № 224 от 24.06.2015 г., постановено по АНД № 536/ 2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №  К-034011 от 24.02.2015г. на Директора на Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът оспорва извода на съда за формална законносъобразност на наказателното постановление като твърди, че при неговото издаване не е спазена императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на конкретна дата на извършване на нарушението. На следващо място се излагат и доводи за несъставомерност на деянието. Моли съда за отмяна на решението на районния съд и постановявяне на друго, с което да бъде отменено НП   К-034011 от 24.02.2015г. на Директора на Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора.

 

   Ответникът по касационната жалба Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява  основателна. 

 

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба  на „Авенир Телеком” ЕООД София против Наказателно постановление /НП/ №  К-034011 от 24.02.2015г., издадено от Директора на Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К-034011 от 02.12.2014г, с което на касатора  «Авенир Телеком» ЕООД София е наложена имуществена санкция в размер на 800 лв., на основание чл. 222а от Закона за защита напотребителите, за нарушение на чл. 113, ал. 1 от същия закон.

 Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че  при извършена проверка на 19.11.2014г. в обект на „Авенир Телеком”ЕООД -магазин „Интърнити”, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Бачо Киро” № 6 с констативен протокол № К-0177283/ 19.11.2014г., по повод жалба на потребител, постъпила в КЗП, РД – Пловдив с вх. № П-03-2338 от 29.10.2014г., е установено, че потребителят е предявил рекламация пред „Авенир телеком” ЕООД на 13.10.2014г., като в рекламацията е вписана в регистъра на предявените рекламации. В хода на проверката е представен и сервизен протокол, съставен при приемането на телефона за ремонт, в който като описание на особените белези на телефона е записано: „Драскотини. Следи от удари”.

На търговеца „Авенир Телеком” ЕООД е разпоредено да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. С писмено становище от 01.12.2014г. „Авенир Телеком” ЕООД отказва да приведе стоката в съответствие  с договора за продажба, позовавайки се на констатациите в сервизния протокол за  корозия на основната платка, но неотчитайки факта, че в приемателния протокол никъде не е отразено, че телефонът е „мокрен”.

Въз основа на това административнонаказващият орган е приел, че „Авенир Телеком” ЕООД не е изпълнил административното си задължение, съгласно чл. 113, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, а именно – когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. От деня на предявяването на рекламацията – 13.10.2014г. до деня на съставянето на АУАН стоката не е приведена в съответствие с договора за продажба.

По съображения за формална, процесуална и материална законосъобразност районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление. Приел е, че нарушението, за което е повдигнато административнонаказателно обвинение, е доказано по безспорен начин. 

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено при неправилно приложение на закона. 

Не се споделя извода на въззивния съд, че наказателното постановление съдържа всички задължителни реквизити, посочени в чл.57 от ЗАНН. В случая  наказателното постановление не отговаря на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание, тъй като липсва изискуемата се индивидуализация на административното нарушение от гл. т. на датата на неговото извършване.

Отговорността на „Авенир Телеком”ЕООД е ангажирана за нарушение на чл. 113, ал.1 от ЗЗП, който задължава продавача, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, да я приведе в съответствие с него, а в ал.2 на същата законова разпоредба е регламентирано, че привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.

С оглед така повдигнатото административно обвинение за да се счита изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на датата на нарушението, е необходимо в наказателното постановление да е посочен началния момент, от който бездействието на задълженото лице е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение. След като в случая рекламацията е била предявена на 13.10.2014г., търговецът е следвало да изпълни задължението си по чл.113, ал.1 от ЗЗП до 13.11.2014г /арг.чл.113, ал.2 от ЗЗП/. Едва след този срок, т.е. от 14.11.2014г. бездействието на задълженото лице се явява съставомерно деяние. В обстоятелствената част на НП са посочени датата на предявяване на рекламацията от потребителя – 13.10.2014г. и датата на установяване на нарушението – 19.11.2014г. /които категорично не могат да се разглеждат като дата на извършване на нарушението/, но не е посочена конкретната дата, от която се счита, че е налице бездействие за изпълнение на нормативно регламентираното задължение.

Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е императивна и нейното спазване е не само абсолютно условие за формална изрядност и законосъобразност на наказателното постановление, но е и гаранция за правото на защита на наказаното лице. В действителност е възможно чрез изчисляване на срокове по логичен път да се изведе датата на извършване на същото. Липсата й обаче в НП не подлежи на саниране чрез тълкуване или по реда на чл.53 ал. 2 от ЗАНН, тъй като се касае за императивна правна норма, в която изрично и изчерпателно са изброени и разграничени отделните реквизити на наказателното постановление. Това  дава основание на настоящата касационна инстанция да приеме, че всеки един от задължителните елементи от съдържанието на НП следва да бъде обективиран по надлежния начин, а не да се извежда чрез тълкуване на съдържащите се други данни в НП.

Допуснатите от административно-наказващия орган нарушения на посочената правна норма са съществени процесуални нарушения, които опорочават наказателното постановление като акт на административно-наказателния процес и засягат правото на защита на нарушителя, което право следва да бъде гарантирано във всички стадии на административно-наказателното производство.

Отделно от това настоящият касационен състав намира за несъответен на закона и на събраните по делото доказателства и извода на първоинстанционния съд за безспорна установеност и доказаност на твърдяното административно нарушение.

Без съмнение разпоредбата на  чл. 113, ал.1 от ЗЗП изисква от търговеца да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба, но това задължение не е безусловно, а зависи от причината, породила несъответствието.

Съгласно чл. 108 от ЗЗП, всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. Така регламентираната презумпция е със срок, изтичането на който обръща тежестта на доказване. Ако в първите 6-месеца от сключване на договора търговецът е този, който трябва да доказва, че несъответствието на стоката с договора за продажба се дължи на виновно поведение от страна на потребителя, то след изтичане на този срок потребителят е този, който съобразно проявения от стоката дефект трябва да докаже, че несъответствието е съществувало към момента на доставяне на стоката, т.е. че дефектът е фабричен, а не е проявен вследствие неправилната експлоатация на стоката.

В конкретния случай АНО не е ангажирал доказателства за това проявеният от потребителската стока дефект - "не зарежда", да е фабричен. Не е ясно и въз основа на какви факти и обстоятелства е прието, че въпреки наличието на корозия, следствие от намокряне на мобилния телефон, констатирана при отказване на гаранцията, стоката е била експлоатирана правилно. Неправилно, както АНО, така и районният съд са се позовали на сервизния протокол от 13.10.2014г., в който са описани „особени белези на телефона при приемане”. Вярно е, че в него не е посочено наличие на корозия по основната платка и конектора за зареждане в резултат от намокряне, но при приемането на стоката за ремонт е необходимо да бъде направено описание единствено по външни белези, а не и техническото състояние на същата, което може да бъде установено едва след предаването й в оторизиран сервиз.

Административното обвинение не може да почива на предположения, като тежестта да докаже извършването на нарушението е на административно наказващия орган. В случая санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин релевантните факти, обуславящи ангажирането отговорността на „Авенир Телеком”ЕООД на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113, л.1 от същия закон. 

При установената фактическа необоснованост на административнонаказателното обвинение и недоказаност на извършването от санкционираното лице на вмененото му нарушение, обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение на закона, следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № К-034011 от 24.02.2015г. на Директора на Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора. 

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 224 от 24.06.2015 г., постановено по АНД № 536/ 2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-034011 от 24.02.2015г., издадено от Директора на Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на с което на «Авенир Телеком» ЕООД гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 800 лв., на основание чл. 222а от Закона за защита напотребителите, за нарушение на чл. 113, ал. 1 от същия закон.

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                                                                  2.