Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

53                                               15.03.2016 г.                              гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                   

                                                                               Председател: БОЙКА ТАБАКОВА   

                                                                                         

                                                                                                                                                                                Членове:  ГАЛИНА ДИНКОВА      

                                                                                                        МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря  З.Д.        

и с участието на прокурор Петя Драганова     

като разгледа докладваното от  съдия  Галина Динкова КАН дело № 19 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

   Образувано е по касационна жалба на И.Ц.М., подадена чрез процесуалния представител адв. Ивелина Минчева,  против Решение № 401 от 03.11.2015 г., постановено по АНД № 1063/ 2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 15-0284-0000821 от 22.07.2015г. на Началника на РУ гр. Казанлък при ОД на МВР Стара Загора. 

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила -  касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във връзка с ал. 2 и ал.3 от НПК във вр. с  чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.   Касаторът оспорва извода на съда за формална изрядност на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП. Счита, че в нарушение на императивното изискване по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП не е индивидуализирано пълно и точно мястото на извършване на нарушението; липсват обективирани обстоятелства, при които е извършено и не са посочени потвърждаващите го доказателства. Обосновава, че тези пропуски в НП са поставили в невъзможност наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение се обвинява и съотв. е било накърнено правото му на защита. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото и направените от жалбоподателя възражения. Въз основа на изложените в жалбата подробни доводи е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

 

   Ответникът по касационната жалба – Районно управление гр.Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява  неоснователна. 

 

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба  на И.Ц.М. против Наказателно постановление № 15-0284-0000821 от 22.07.2015г. на Началника на РУ гр. Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 821 от 17.05.2015г, с което на касатора И.М. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 5 от същия закон. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че  на 17.05.2015г. около 18:50 часа в община Казанлък на път първи клас № 5, км.199+500 /КПП изток/ в посока изток-запад, управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген голф” с рег. № СТ 7266 АР, като се движи по път от републиканската пътна мрежа, без да е заплатил винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Казанлъшкият районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата формална, процесуална и материална законосъобразност. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, приетата за установена фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано извършването на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирани като административно нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, за което е наложено предвиденото в санкционната разпоредба на чл.179, ал.3, т.4 от същия закон административно наказание „глоба”.

 

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.  

 

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че наказателното постановление е издадено при спазване на законово регламентираните процесуални правила и на формалните изисквания досежно неговото съдържание. Правилно въззивният съд е приел и че съдържанието на наказателното постановление съответства на изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, от значение за неговата индивидуализация и правна квалификация, са установени и посочени в наказателното постановление. Пълнотата на описанието на нарушението от фактическа страна е функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая административнонаказателната отговорност на И.М. е ангажирана на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водач, който управлява по републиканските пътища пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер на 300лв. В наказателното постановление изрично е отразено, че управляваното от санкционираното лице МПС представлява лек автомобил, който по легалната дефиниция на §6, т.12, б.”а” от ДР на ЗДвП представлява недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8. Както в съставения АУАН № 821/ 17.05.2015г., така и в издаденото въз основа на него НП, мястото на извършване на нарушенето е посочено така: на път първи клас № 5, „км. 199+500 /КПП-Изток/”. Това описание е абсолютно ясно, точно и установимо - извън населено място, на първокласен път от републиканската пътна мрежа с № 5 и на посоченото в километри отстояние, с което е постигната необходимата конкретизация. Обстоятелството, че актът е бил съставен на мястото на извършване на нарушението, в присъствие на нарушителя и при липса на възражения от негова страна, показва, че той не е бил поставен в неяснота относно този реквизит. Така обективираното в съдържанието на НП място на извършване на нарушението недвусмислено сочи, че санкционираното лице е управлявало автомобила на път от републиканската пътна мрежа, за преминаването по който е необходимо да бъде заплатена винетна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Винетни такси се събират за движение по републиканските пътища, които са от първи, втори и трети клас. Списъкът на пътищата от републиканската пътна мрежа се съдържа в Решение № 945 на МС от 01.12.2004 год. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. В този списък, противно на твърдяното в касационната жалба, фигурира посоченият в НП първокласен републикански път № 5  Русе - … -Казанлък- …граница Гърция.

При изведеното точно и недвусмислено описание от фактическа и правна страна на извършеното нарушение по ЗДвП деецът несъмнено има обективна възможност да разбере кое негово поведение е прието за противоправно по смисъла на чл.6 от ЗАНН, при което правото му на защита не е накърнено по никакъв начин. С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му. Същото напълно отговаря на императивно изискуемото съдържание по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. 

Абсолютно необоснован и неоснователен е довода на касационния жалбоподател за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Напротив – в изпълнение  на задължението си по чл.14 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН Казанлъшкият районен съд всестранно и пълно е изследвал всички спорни обстоятелства по делото като са обсъдени възраженията на жалбоподателя и обосновано са приети за неоснователни. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно въззивният съд е приел за безспорно доказано, че вмененото нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е осъществено от касатора. Установено е безспорно, че санкционираното лице се е движило без платена винетна такса по път от републиканската пътна мрежа и то в участък от него, за който се изисква винетен стикер, което е основание за прилагане на санкционната норма на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП.  

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 401 от 03.11.2015 г., постановено по АНД № 1063/ 2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                    

   

 

    

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                  

                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.    

                                                                          

                                                                                                            2.