Р Е Ш Е Н И Е

№58 16.03.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря З.Д. и с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №39 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 85 ал.3 от Закона за защитените територии (ЗЗТ).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Дирекция „Национален парк Централен Балкан”, представлявана от Директора Генчо Илиев, чрез пълномощника си по делото адв. Марин Арабаджиев, против Решение от 15.12.2015 год. постановено от Районен съд гр. Казанлък по АНД №1391/2015 год., с което е отменено наказателно постановление №159 от 14.10.2015 год., издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” с което на Н.К.Р. е наложено административно наказание глоба в размер на 800.00 лв. на основание чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ. С жалбата се претендира отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление като незаконосъобразни, като са изложени подробни съображения, като по същество релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва изводът на съдът, че не е установено по безспорен начин, че наказаното лице се е намирало на територията на парка. Огнището се е намирало на 2 км. от границата на парка, което предполага, че същото се е намирало още по навътре в територията на парка. Според касатора не е съществено процесуално нарушение и обстоятелството, че в наказателното постановление са разменени бащиното и фамилното име на нарушителя. Касае се за техническа грешка, а с останалите индивидуализиращи белези – ЕГН и адрес, същият се индивидуализира в достатъчна степен. Моли съда да отмени решението и да постанови ново, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касация Н.Р.К. ***, редовно призован не се явява и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото, за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Н.Р.К. *** против Наказателно постановление №159, издадено на 14.10.2015 год. от Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан”, с което на Н.К.Р. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800.00 лв. за нарушение на чл.21, т.10, предл. второ от Закона за защитените територии.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 11.01.2015 год. на територията на Национален парк Централен Балкан, Парков участък Тъжа, охранителен участък Габровница, местност Южен ръб на Горно Кайлъ дере, в горската част на отдел 112, подотдел „в”, GPS координати N 42°43´01,2˝, Е 25°09´41,5˝ землище на с. Скобелево, общ. Павел баня, лицето Н.К.Р. престоява с извадено от калъф и сглобено дългоцевно ловно оръжие марка Браунинг Long Trac K-30-06, №311 MR 09458 с оптически мерник. С това деяние, а именно престояване с извадено от калъф и сглобено дългоцевно оръжие на територията на НПЦБ, Н.К.Р. е нарушил режима в защитената територия, определен в разпоредбите на чл.21, т.10, предл.2 от ЗЗТ, според която в националните паркове се забранява ловуването, освен при регулиране на числеността на животинските видове. Направен е изводът, че наказаното лице е ловувало по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД. Описаното нарушение е квалифицирано по чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ, във връзка с чл.21 т.10 от ЗЗТ. Разпоредбата на чл. 81 ал.1 т.1 от ЗЗТ, предвижда наказание глоба в размер от 500.00 до 5 000.00 лв. да се налага на физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта. Като дейност в нарушение на забранителния режим, определен за националните паркове с чл.21 т.10 от закона, се визира „ловуването, освен при регулиране на числеността на животинските видове”.

Административно-наказващият орган е изложил съображения за това, че нарушението не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.81, ал.3 от ЗЗТ, отчел е смегчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, имотното състояние на нарушителя и е определил наказание - „глоба” от вида, предвиден в чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ и в размер на 800.00.

С обжалваното съдебно решение, Казанлъшкият районен съд е отменил посоченото наказателно постановление като незаконосъобразно. Съдът е установил фактическата обстановка на базата на приетите писмени доказателства и събраните в хода на делото свидетелски показания. Според същите – гласните доказателства, е установено, че ответника по касация е дошъл от вътрешността на парка, на мястото на което е бил извикан от проверяващите. Въззивният съд обосновано е приел, че не е доказано по категоричен начин извършването на нарушението, тъй като не е установено дали К. е бил на територията на парка, преди да е бил извикан от служителите на касатора. Отиването и явяването му на посоченото в наказателното постановление място е извършено по изискване от служители на касатора, поради което и не би трябвало да му се вмени във вина нарушението. Приел е също така, че е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно посочване на имената на нарушителя, като както във АУАН, така и в издаденото наказателно постановление, бащиното и фамилно име на наказаното лице са били разменени. Това го е мотивирало да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно.

Изложените мотиви се споделят от настоящия касационен състав, поради което и не следва да бъдат преповтаряни. В допълнение може само да се изложи следното.

Не се споделя от касационния състав на съда оплакването на касационния жалбоподател, че е безспорно установено, че К. се е намирал на територията на парка. За да е законосъобразно едно наказателно постановление е необходимо, в съдържанието му да се посочат всички съставомерни факти, елементи от фактическия състав на вмененото във вина на ответника по касация административно нарушение. Една от дейностите, които са в нарушение на забранителния режим, определен за националните паркове с чл.21 т.10, предл. второ от закона, е ловуването (освен при регулиране на числеността на животинските видове). Следователно фактическия състав на нарушението по чл.81, ал.1, т.1, във връзка с чл.21, т.10, предл. второ от ЗЗТ от обективна страна изисква да бъдат установени: мястото и факта на ловуване. В конкретния случай, както в АУАН, така и в наказателното постановление, е посочено мястото на което е била извършена проверката, на което обаче първоначално не е бил К., който се е явил след като е бил извикан от страна на проверяващите. От коя посока и откъде се е явило наказаното лице, не е посочено в обжалваното наказателно постановление. Едва в съдебно заседание, свидетелят Киранов, заявява, че К. е дошъл от северозападна посока, от вътрешността на парка, а не от пътеката която идва от ловно стопанство „Мазалат”. Съдът намира, че е недопустимо със свидетелски показания да бъде допълвано съдържанието на наказателното постановление. Всички тези обстоятелства, обосноваващи извършването на административното нарушение, следва да бъдат посочени от наказващия орган в наказателното постановление. От извършеното описание не става ясно от къде е дошъл К., респективно дали е осъществил състава на вмененото му административно нарушение на чл.21, т.10, прел второ от ЗЗТ. По този начин е накърнено съществено правото му на защита и като е постановил отмяната на наказателното постановление, районният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия материален закон.

Неоснователно касационният жалбоподател твърди, че нарушителят е безспорно установено. Във всички писмени документи по административно наказателната преписка, като нарушител е посочено лицето Н.Р.К. – констативните протоколи, докладни, водената кореспонденция между касатора и РУП – Казанлък, като в последното писмо от полицията, същият е с посочен адрес в с. Скобелево, а не в гр. Казанлък, както е отразено в наказателното постановление. При така събраните доказателства не може да се приеме, че е безспорно установена идентичността на установеното при проверката лице и това посочено в обжалваното наказателно постановление. От друга страна така допуснатото нарушение, не би представлявало основание за отмяна на наказателното постановление, ако в същото бе допуснато само в АУАН, а в наказателното постановление това бе отстранено и бяха посочени правилните имена на нарушителя. Законодателят е предвидил такава възможност, но не е предвидил законова възможност допуснатите при издаването на наказателното постановление нарушения да бъдат отстранявани на по-късен етап, в хода на съдебното производство.

Съдът не констатира нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. В изпълнение на задълженията си по чл.14 и чл.314, ал.1 от НПК, съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на НП. Обективно и обосновано, въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства съдът е направил извод, че наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон. С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 15.12.2015 год. постановено по АНД №1391/2015 год. по описа на Районен съд гр.Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.