Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

66                                               25.03.2016 г.                              гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                   

                                                                               Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                         

                                                                                                                                                                                Членове:  ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                        МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря  П.М.        

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков     

като разгледа докладваното от  съдия  Галина Динкова КАН дело № 48 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

   Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Стара Загора, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Алексиев,  против Решение № 821 от 22.12.2015 г., постановено по АНД № 2480/ 2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 15-1228-002176 от 20.07.2015г. на Началник-група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, с което на В.П.В. е наложено на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 1 от същия закон.

 

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на районния съд за формална незаконосъобразност на наказателното постановление, като твърди, че всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства са обективирани в съдържанието на НП.

 

   Ответникът по касационната жалба – В.П.В., редовно и своевременно призован, не се явява, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява  неоснователна. 

 

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба  на В.П.В. против Наказателно постановление /НП/ № 15-1228-002176 от 20.07.2015г. на Началник-група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 2176 от 03.05.2015г., с което на В.П.В. е наложено на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 1 от същия закон. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че  на 03.05.2015г. в 17:40 часа по АМ „Тракия” км 209+300 посока изток, управлявайки лек автомобил „Фолксваген пасат” с рег. № Н1820АТ не изпълнява задълженията си да контролира МПС, излиза от ляво по посока на  движението от пътното платно и се блъска в метална предпазна еластична ограда, като предизвиква ПТП с материални щети.

Въззивният съд е приел, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, тъй като не били описани и конкретизирани настъпилите материални щети, представляващи съставомерен елемент от твърдяното нарушение. Приетото от съда като допуснато формално /процесуално/ нарушение е квалифицирано като съществено, представляващо абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

 

Така постановеното решение е правилно като краен резултат.

 

Настоящият касационен състав не споделя въведеното от въззивния съд изискване за индивидуализация и конкретизация на настъпилите материални щети в съдържанието на НП. Пълнотата на описанието на нарушението, както от фактическа, така и от правна страна е функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая В. Петров В. е санкциониран на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.1 от същия закон, въвеждащ задължение за водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. При така формулираното правно обвинение за да е налице пълнота и яснота при фактическото описание на деянието, е необходимо в обстоятелствената част на наказателното постановление да се съдържа обосновка относно съставомерния факт по изгубване на контрол върху управляваното МПС. Описание и конкретизация на причинените материални щети не е необходима, доколкото тези обстоятелства са ирелевантни за съставомерността на деянието по чл.20, ал.1 от ЗДвП и следователно не могат да бъдат определени като необходим елемент от съдържанието на наказателното постановление, както неправилно е приел въззивният съд. Нещо повече – въведените в обстоятелствената част на НП твърдения за причинено ПТП с материални щети води до несъответствие между фактическо и правно обвинение. Тъй като нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП не е резултатно такова, настъпването на ПТП с материални щети не представлява факт, релевантен за съставомерността на конкретното деяние и създава неяснота относно повдигнатото административнонаказателно обвинение. Доколкото административно нарушение е само това деяние, което е обявено от закона за наказуемо, т.е. поведение, което нарушава диспозицията на конкретна правна норма, недопустимо е съставът на нарушението от обективна страна да се разширява чрез въвеждане на нови елементи от наказващия орган, както е направено в настоящия случай. Наличието на несъответствие между фактическо и правно обвинение  винаги представлява  съществено процесуално нарушение, тъй като засяга правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди че е извършило, за да може да организира защитата си в пълен обем.

С оглед изложените съображения съдът намира, че като е достигнал до краен правен извод за  незаконосъобразност на НП № 15-1228-002176 от 20.07.2015г., издадено на Началник-група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, и го е отменил, районният съд е приложил  правилно материалния закон. Обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.  

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

    ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 821 от 22.12.2015 г., постановено по АНД № 2480/ 2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

    Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:   1.  

  

                            2.