Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  105

 

гр. Стара Загора, 29.03.2016 година

 

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  десети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

Ч                                                                                                                                        Членове:         ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                        РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретаря  М.П.

и с участието на прокурора  Петко Георгиев

като разгледа докладваното от  съдия  БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н. дело № 67 по описа  за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

     Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив чрез процесуалния й представител юрисконсулт Карушкова против Решение №  11 от 06.01.2016 г., постановено по АНД № 2378/2015 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ 157670-F168396/24.07.2015 г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности”, Дирекция „Фискален контрол” в Централно управление  на НАП, срещу „Върхът” ООД със седалище гр. Стара Загора, БУЛСТАТ 833163774. В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. По изложени съображения за доказано извършване на вмененото административно нарушение е направено искане за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено така издаденото НП като правилно и законосъобразно.

 

       Ответникът  - „Върхът” ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,  ул. „Д-р Тодор Стоянович” № 2, редовно призован, явява се управителят Недка Йовова, която моли съда да потвърди обжалваното решение по съображения, изложени в писменото възражение на касационната жалба.

 

       Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

        Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

 

   Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Районен съд Стара Загора е отменил  като незаконосъобразно НП 157670-F168396/24.07.2015 г. на началник сектор „Оперативни дейности”, Дирекция „Фискален контрол” в Централно управление  на НАП, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F168396/23.06.2015 г., с което НП на ответника по касация „Върхът” ООД Стара Загора е наложено административно наказание -  имуществена санкция в размер на 3000 лв. от ДОПК за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК във връзка и на основание  чл. 278б, ал. 1 от същия закон. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата,  че  „Върхът” ООД Стара Загора, в качеството си на получател на стоки с  висок фискален риск -  „Други: оплодени яйца за инкубиране - от домашнш птици, различни от кокошки /Gallus domesticus/” с код от комбинирана номенклатура  0407 19 19 на стоки с висок фискален риск по заповед на Министерство на финансите № 233/23.03.2015 г., нетно количество 4000 броя, не е изпълнил задължението си, регламентирано в разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК, а именно – да се яви на посочените пред органите по приходите място, дата и час на получаването/разтоварването им или да осигури присъствието на свой упълномощен представител. Сочи се, че при пристигане на органите по приходите на мястото, обявено от водача Йовчо Йорданов Йовов,        ЕГН ********** за разтоварване/получаване, обективирано в Протокол № 050900124290_1/22.04.2015 г., а именно – гр. Стара Загора, кв. АПК, Първа частна люпилня, в 07.00 часа на 23.04.2015 г., било установено, че лицето получател/купувач не се е явило на посоченото място за получаване/разтоварване, както и че не е осигурило присъствието на свой упълномощен представител. В НП е посочено, че до приключване на проверката, обективирана с Протокол серия АА № 0872498/23.04.2015 г., дружеството не е осигурило свой упълномощен представител на посоченото място за получаване/разтоварване.

 

 При осъществения контрол за законосъобразност районният съд е приел  въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и установената по делото фактическа обстановка, че извършването на нарушение по повдигнатото на „ВЪРХЪТ” ООД гр.Стара Загора административно наказателно обвинение по чл.278б, ал.1 във вр. с чл. 13, ал.3, т.1 и т.2 от ДОПК е доказано по безспорен и несъмнен начин.  За да отмени НП, е приел, че в конкретния случай се касае за класически пример за маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.  Излага доводи, че са налице  всички основания за прилагане на цитираната разпоредба – нарушението е първо, изолирано и инцидентно за жалбоподателя и от него не са настъпили  никакви вредни последици.

 

 Така постановеното решение е правилно.

 

Първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е квалифицирал конкретния случай като маловажен. Съгласно ТР № 1/2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административно-наказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, съдържанието на понятието “маловажен случай” и критериите за определянето му, следва да бъдат извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. По аргумент от тази разпоредба маловажен случай на административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. 

 

Установените по делото факти сочат наличието на такива смекчаващи обстоятелства, които определят деянието на ВЪРХЪТ” ООД гр.Стара Загора като такова с по-ниска степен на обществена опасност и обуславят квалифицирането на допуснатото административно нарушение като „маловажен случай” - стоката е доставена на първоначално заявените пред органите на НАП дата и място на получаване на стоката, макар и в по-късен час; не е констатирано несъответствие между количеството и вида на превозваната стока /по документи и представената за проверка/, поради което не са произтекли и не биха могли да настъпят вреди, за предотвратяването на които е и целта на регламентирания фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, дружеството не е  санкционирано за други нарушения от този вид.

 

            Действително вмененото на санкционираното лице нарушение е формално по своя характер, но това не съставлява пречка преценката за маловажност да се извършва при отчитане наличието или липсата на вредоносни последици, макар и несъставомерни такива. Посочените по-горе факти за доставка на стоката на място и липса на несъответствия в количестовото  и вида й  са неотносими към съставомерността на деянието по чл.278б, ал.1 във вр. с чл. 13, ал.3, т.1 и т.2 от ДОПК, но са релевантни при преценката за интензитета на обществената опасност на нарушението спрямо типичните нарушения от този вид.. В случая тези обстоятелства представляват смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена опасност.

 

          Не може да бъде възприет като основателен доводът на касационния жалбоподател, че по отношение на процесното административно нарушение, с оглед засегнатите обществени отношения, свързани с движението и контрола на високорискови фискални стоки, е изключено приложението на чл.28 от ЗАНН. Значимостта на охраняваните обществени отношения са обусловили законодателното разрешение неизпълнението на задълженията по чл.13, ал.3, т.1 и т.2 от ДОПК да бъде предвидено като противоправно и общественоопасно съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.278б, ал.1 от ДОПК. Това обаче не означава, че с оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, не може да е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Степента на обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. А в случая предвид липсата на накърнени интереси - както обществени, така и на фиска и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, следва да се приеме, че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на административно-наказателния състав по чл.278б, ал.1 от ДОПК. Освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Именно предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена санкция, е адекватното на особеностите на  случая решение на наказващия орган. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/ 2005г. на ВКС, неприлагането от административнонаказващия орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и обуславя неговата отмяна, както правилно е постановено от Старозагорския районен съд. 

 

             По изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

          Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК съдът

 

 

                                     

Р Е Ш И:    

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №  11 от 06.01.2016 г., постановено по АНД № 2378/2015 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление 157670-F168396/24.07.2015 г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности”, Дирекция „Фискален контрол” в Централно управление  на НАП.

 

   Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                   

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

                                                                                                    2.