Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

           

 

       107      04.04.2016 година   град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                         

 

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:   ДАРИНА ДРАГНЕВА    

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

при секретаря М.П.       

и с участието на прокурора Петко Георгиев      

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 71 по описа  за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

           Образувано е по касационна жалба на Д.Ж.В. ***, против Решение № 3/ 05.01.2016г., постановено по АНД № 1489/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е изменено Наказателно постановление № 284а-2881 от 12.10.2015г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, като е намален размера на наложеното на Д.В. на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР административно наказание глоба от 200лв. на 100лв.      

           В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод за съответствие на съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление с императивните законови изисквания на чл. 42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Поддържа, че не са посочени в пълнота всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, което представлява съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 284а-2881 от 12.10.2015г. на Началника на РУ – Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора.    

 

            Ответникът по касационната жалба – Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

                                                                                                                                                            Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

              Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

             Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

   Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

            Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Д.Ж.В. ***, против Наказателно постановление /НП/ № 284а-2881 от 12.10.2015г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 284а-2881/ 20.09.2015г., на Д.В. е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв., на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, за нарушение на чл. 64, ал.4 във вр. с ал.2 от ЗМВР. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 20.09.2015г., около 21.30ч., Д. В. във видимо нетрезво състояние не изпълнява полицейско разпореждане издадено му устно с висок и ясен глас от униформен служител във връзка с изпълнение на служебните му задължения.

            Казанлъшкият районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна повдигнатото административнонаказателно обвинение. По съществото на спора, въз основа на приетата за установената по делото фактическа обстановка въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, е обосновал извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение, е доказано по безспорен и несъмнен начин. По съображения за липса на данни за наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства съдът е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложеното административно наказание глоба до регламентирания в закона минимален такъв.  

        

   Решението на Казанлъшкия районен съд е неправилно.   

 

           Не се споделя извода на въззивния съд, че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.  По аргумент от посочената разпоредба, описанието на нарушението е задължителен  реквизит на наказателното постановление. В случая посоченото в обстоятелствената част на наказателното постановление не покрива изискванията за неговата формална законосъобразност. За да се счита, че е изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН по обвинение за извършено нарушение по чл.257, ал.1 във вр. с чл. 64, ал.4 от ЗМВР, не е достатъчно да се посочи, че привлеченото към отговорност лице не е изпълнило полицейско разпореждане издадено му устно с висок и ясен глас от униформен служител във връзка с изпълнение на служебните му задължения. Необходимо е било да бъде отразено и съдържанието на волеизявлението на полицейския орган т.е какво точно е било полицейското разпореждане. Описанието на разпореденото от полицейския служител поведение е от съществено значение, както от гл.т на преценката дали разпореденото е направено в изпълнение на функциите на полицейския орган респ. дали е било необходимо за изпълнение на възложените му функции и за дължимостта на изпълнението, с оглед разпоредбата на чл.64, ал.4 от ЗМВР, така и за преценката за приложимостта на административнонаказателния състав на чл.257, ал.1 от ЗМВР - т.е дали неизпълненото разпореждане на органа на МВР не съставлява престъпление или неизпълнението на разпореждането не следва да се квалифицира като съставомерно от обективна страна бездействие, осъществяващо друг състав на административно нарушение, специален по отношение на състава по чл.257, ал.1 от ЗМВР. Ето защо съдържанието на издаденото на Д. В. устно полицейско разпореждане е следвало да намери обективен израз в съдържанието на наказателното постановление при описанието на нарушението. Липсата на такова описание не дава възможност да бъде извършена проверка дали правилно е приложен материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата административно наказателна правна квалификация. Следва да се отбележи че наличието на доказателства за извършването на нарушението не може да замести и да санира липсата на изискуемата се фактическа обосновка в обстоятелствената част на наказателното постановление. Наличието на всички законово изискуеми реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН е въпрос на формална законосъобразност на наказателното постановление, а представянето на доказателства, потвърждаващи извършването на нарушението по повдигнатото административно обвинение – на неговата материална законосъобразност. Всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава наказателното постановление и е основание за неговата отмяна. В случая непълното описание касае обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на нарушението, които не само че са основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите на административното обвинение от фактическа страна. Непосочването на всички релевантни факти и обстоятелства за наличието на съставомерните елементи на деянието, има за последица фактическа необоснованост на повдигнатото на Д.В. административно обвинение. Допуснатото от наказващия орган формално нарушение следва да бъде квалифицирано като съществено такова, представляващо основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.  Ето защо като го е потвърдил, Казанлъшкият  районен съд е постановил решение в нарушение и при неправилно приложение на закона.

 

        

         С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение  следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постановено друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 284а-2881 от 12.10.2015г., издадено от Началника на РУ – Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора, като незаконосъобразно.   

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

  Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 3 от 05.01.2016г., постановено по АНД № 1489/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд и вместо него постановява:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 284а-2881 от 12.10.2015г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна Дирекция на МВР - Стара Загора,  с което на Д.Ж.В. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200лв., на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, за нарушение на чл. 64, ал.4 във вр. с ал.2 от ЗМВР, като незаконосъобразно.  

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

                                   

 ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                        

 

                                                                            2.