Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                     108      08.04.2016г.        гр. Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

 

                                                  Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ДАРИНА ДРАГНЕВА    

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар М.П.         

и с участието на прокурор Петко Георгиев                                               

като разгледа докладваното от  съдия   Р. Тодорова  КАН дело № 76 по описа  за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на „ЕЙ И ЕС – 3С Марица Изток І”  ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, против Решение № 3/ 13.01.2016г., постановено по АНД № 210/ 2015г. по описа на Гълъбовския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 11-01-395 от 10.08.2015г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ - гр. София.  

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че „ЕЙ И ЕС – 3С Марица Изток І”  ЕООД, има качеството на възложител на обществени поръчки по см. на чл. 7, т.6 във вр. с чл.7а, ал.1, т.1 от ЗОП. Поддържа че неправилно съдът е приел, че извършването на вмененото на санкционираното дружество административно нарушение е установено по безспорен и несъмнен начин. Твърди, че в мотивите към съдебното решение не е обосновано по какви съображения е прието, че не е доказано наличието на предпоставките по чл.12, ал.1, т.6 от ЗОП. Сочи, че в нарушение на принципа по чл.13 от НПК, съдът служебно не е събрал доказателства за релевантни обстоятелства, поради което и невъзможността да бъде извършена преценка за приложимостта на чл.12, ал.1, т.6 от ЗОП, се дължи изцяло на процесуалното бездействие на съда. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 11-01-395 от 10.08.2015г. на Директора на АДФИ - гр. София, като в условията на алтернативност прави искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. 

 

Ответникът по касационната жалба – Агенция за държавна финансова инспекция - гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Гълъбовският районен съд е приел, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила и че е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушение по повдигнатото на санкционираното лице административнонаказателно обвинение, в качеството му на възложител по чл.7, т.6 от ЗОП.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, да бъде оставено в сила.  

          

            Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

            Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на „ЕЙ И ЕС – 3С Марица Изток І”  ЕООД – гр. Гълъбово против Наказателно постановление № 11-01-395 от 10.08.2015г., издадено от Директора на АДФИ - гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 11-01-395 от 31.03.2015г., на „ЕЙ И ЕС – 3С Марица Изток І”  ЕООД е наложена имуществена санкция  в размер на 7 500лв., на основание чл.129, ал.1, предл. първо във вр. с чл.133, ал.2 от ЗОП, за нарушение на чл.8, ал.1 във вр. с чл.103, ал.1 във вр. с чл.14, ал.1, т.2 във вр. с чл.15, ал.4 във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 18.11.2014г., ЕЙ И ЕС – 3С Марица Изток І”  ЕООД, гр. Гълъбово, в качеството си на възложител на обществени поръчки по см. на чл.7, т.6 във вр. с чл.7а, ал.1, т.1 от ЗОП, е възложил на AES Strategic Equipment Holdin изпълнението на обществена поръчка с предмет „Услуги, свързани с модификации и проверки на втулки”, без да е провел процедура по реда на ЗОП, при наличие на законово регламентираното основание за това.

 

Гълъбовският районен съд е потвърдил обжалваното наказателното постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на формалните изисквания досежно неговото съдържание. Въз основа на събраните по делото доказателства и приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано извършването от санкционираното лице на вмененото му административно нарушение, като основание за налагане на административна санкция, определена в предвидения от закона минимален размер.

 

            Съответен на закона е изводът на въззивния съд, че санкционираното лице – „ЕЙ И ЕС – 3С Марица Изток І”  ЕООД – гр. Гълъбово може да бъде субект на вмененото му нарушение и съотв. субект на административнонаказателна отговорност по чл.129, ал.1 от ЗОП.  Дружеството, като титуляр на Лицензия № Л-190/ 04.07.2005г. за извършване на дейността „производство на електрическа енергия” чрез нов енергиен обект ТЕЦ „ЕЙ и ЕС Гълъбово”, на което с Решение № Р-126/ 02.06.2011г. на ДКЕВР е разрешено осъществяването на лицензионната дейност, има качеството на  възложител на обществени поръчки по см. на чл.7, т.6 във вр. с чл.7а, ал.1, т.1 от ЗОП.

            Необоснован е обаче направеният от Гълъбовския районен съд извод, че извършването на нарушение по повдигнатото на „ЕЙ И ЕС – 3С Марица Изток І”  ЕООД – гр. Гълъбово обвинение е доказано по безспорен и несъмнен начин. Основното възражение на дружеството, както в хода на проведеното административнонаказателно производство, така и във въззивното съдебно производство е било, че в конкретния случай прилагането на ЗОП е изключено по силата на изричната разпоредба на чл.12, ал.1, т.6 от ЗОП /отм., ДВ бр.13/ 2016г./. Съгласно посочената норма при обекти по чл.3, ал.1 законът не се прилага за договори за услуги, доставки или строителство, сключвани от възложител по чл.7, т.5 или 6 със свързано предприятие, при условие че поне 80 на сто от средния годишен оборот на предприятието за последните три години е реализиран от предоставянето на такива услуги, доставки или строителство на свързани предприятия. При обсъждане на това възражение съдът е приел, че за бъде изключено приложението на ЗОП по чл.12, ал.1, т.6, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки. Въз основа на доказателствата по делото е направил извод, че първата предпоставка е налице – сключеният от „ЕЙ И ЕС – 3С Марица Изток І”  ЕООД – възложител по чл.7, т.6 от ЗОП договор за услуги с AES Strategic Equipment Holdin, е такъв със свързано предприятие по см. на §1, т.24 от ДР на ЗОП. По отношение на втората предпоставка – свързаното предприятие AES Strategic Equipment Holdin да е реализирало над 80% от средния си годишен оборот от сделки със свързани предприятия последните три години, е прието, че от представените писмени доказателства – финансови документи „не е ясно какъв в какъв размер е годишния финансов оборот на дружеството, за да се прецени дали 80% от него е от сделки със свързани предприятия”. Това обаче не покрива изискването на чл.339, ал.2 от НПК, задължаващо съда да мотивира основанията, поради които не е приел доводите, изложени в подкрепа на жалбата. По аргумент от разпоредбата на чл.13 от НПК, субсидиарно приложима по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, съдът в пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина, по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Съответно в чл.14, ал.1 от НПК е регламентирано, че съдът взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. При прилагането на тези принципи съдът е следвало служебно, с допустимите от закона доказателствени средства, да установи твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, от значение за извода за наличието на хипотезата на чл.12, ал.1, т.6 от ЗОП и съответно на съставомерно от обективна страна деяние. „Неяснотата” относно годишния финансов оборот на AES Strategic Equipment Holdin и съответно какъв процент от този оборот е от сделки със свързани предприятия, е можело да бъде преодоляна с назначаването на съдебно икономическа /счетоводна/ експертиза. Вместо да изпълни процесуалното си задължение и да възложи извършването на такава експертиза, съдът е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка и съответно направения извод за доказаност на административното обвинение, не се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

            Предвид въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция не е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора. Ето защо решението на Районен съд – Гълъбово следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва с допустимите доказателствени средства да изясни спорните обстоятелства, релевантни за преценката за материалната законосъобразност на наказателното постановление.

   Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 3/ 13.01.2016г., постановено по АНД № 210/ 2015г. по описа на Гълъбовския районен съд.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

           Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

         

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                      

                                                

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                       

                                                                       2.