Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                   

120                                      07.04.2016 год.                      град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

                                                                       Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                    РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретаря М.П. и с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №82 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

     Образувано е по касационна жалба на Тракийски университет град Стара Загора против решение №832/30.12.2015г., постановено по АНД № 1425/2015г. по описа на РС Стара Загора. С решението е потвърдено Наказателно постановление №11-01-1315-2014/28.04.2015, издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 15 000лв. на основание чл.129 ал.1 от ЗОП за това, че на 01.01.2013г. в качеството си на възложител по чл. 7 т.3 от ЗОП, не е  взел решение и провел процедура по чл.16 ал.8 от с.з., с предмет «Предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез обществена далекосъобщителна клетъчна мрежа по стандарт GSM и на фиксирани телефонни услуги от лицензиран оператор”, при наличие на основанията по чл. 14 ал.1 т.2 от закона. Правното обвинение почива на следните факти: В периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. възложителя е отчел разходи по счетоводна сметка 6023- за мобилни и стационарни телефони общо в размер на 107 653.68лв без ДДС и 129 184.41лв с ДДС, които факти се установяват от представената справка №4891/31.10.2014г., а датата на нарушението е определена съобразно първото изявление на доставчика на услугата, обективирано с фактура №0267233730/01.01.2013г. на сотйност 87.20лв. без ДДС и 104.64 с ДДС издадена на Медицински колеж при Тракийски университет.

За да потвърди наказателното постановление РС Стара Загора е изложил подробни доводи за спазване правилата на ЗАНН и за доказаност на обвинението, които се оспорват изцяло  с касационната жалба като необосновани, предвид формираните им в разрез с представените доказателства. Въз основа на твърдението за необоснованост на въззивното решение се прави оплакване и за постановяването му в противоречие със ЗАНН и ЗОП / отменен/.

Касатора оспорва конкретизацията на административното обвинение, твърди липса на задължение за провеждане на процедура по ЗОП, обосновано с незаконосъобразно сумиране на сумите по фактурите, издадени за отделно обособени структурни звена на Тракийския университет, и се позовава на неяснота по отношение вида на платените услуги. Поддържа доводи и за приложение на чл.28 от ЗАНН.

От съда се иска отмяна на въззиното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответника Агенция по държавна финансова инспекция не изпраща представител и не представя писмен отговор по касационната жалба.

Представителя на ОП Стара Загора дава становище за законоъсобразност на обжалваното решение на РС Стара Загора.

 Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

 Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 Районен съд Стара Загора е дал отговор на изложените в касационната жалба оплаквания против законосъобразността на наказателното постановление, като спазвайки правилата за формиране на вътрешно убеждение за фактите е извел извода си за осъществено нарушение. Потвърждаването на наказателното постановление от въззивния съд съответства и на чл.129 ал.1 от ЗОП, и на правилата на ЗАНН за налагане на имуществена санкция, поради което не са налице основания за неговата отмяна.

Фактите, изложени в наказателното постановление като пораждащи задължение за Тракийски университет да проведе процедура по чл.16 ал.8 от ЗОП за възлагане на обществена поръчка по доставка на услуга с предмет «Предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез обществена далекосъобщителна клетъчна мрежа по стандарт GSM и на фиксирани телефонни услуги от лицензиран оператор”, се установяват от справките, приети като доказателства на стр. 15-22 по делото. Справките имат за издател санкционираното лице и данните за стойността на получените и платени услуги за стационарни и мобилни телефони са възприети от АНО изцяло, съответно и от въззивния съд.

Обвинението почива на писмени доказателствени средства, които не са тълкувани превратно от въззивната съдебна инстанция. От тези справки е видно, че платец е Тракийския университет, а не отделните негови структурни поделения, които не са самостоятелни юридически лица, не разполагат и със собствена сметка, за да бъдат определени като учреждения и съответно възложители. Сумирането на отделните плащания е извършено в съответствие с чл.15 ал.2 т.2 , буква „а „ от ЗОП, като ползването на услугите от различните поделения на университета не изключва приложението на посоченото и в наказателното постановление правило. Нормата на чл.15 ал.2 т.2, буква „а” от ЗОП не може да бъде игнорирана и по причина на определенията за фиксирана телефонна услуга и обществена телефонна услуга, които ЗЕС постановява. От тяхното съдържание не следва, че начина на предоставяне на телефонната услуга води до различни по вид доставки за целите и по смисъла на ЗОП.  Според §44 ДР ЗЕС  Обществена телефонна услуга" е обществена електронна съобщителна услуга за осъществяване на изходящи и входящи повиквания, пряко или непряко, на национални или национални и международни повиквания чрез номер или номера в национален или международен телефонен номерационен план. Видно е, че ЗЕС е дал родово определение за телефонна услуга в §44 от ДР, поради което и на основание на този закон, всички услуги, независимо от начина на тяхното изпълнение, които отговарят на това определение са телефонни. Използването на понятието далекосъобщителни услуги вместо на „обществена телефонна услуга” не внася неяснота на обвинението, защото е конкретизирано, че се касае за фиксирана телефонна услуга и за  услуга, чрез клетъчна мрежа по стандарт GSM. Довод, че не са налице различни по вид услуги за целите на ЗОП се извлича и от определението по § 77 ДР ЗЕС за "Фиксирана телефонна услуга", която е обществена телефонна услуга с определено качество, предоставяна между фиксирани крайни точки на обществена електронна съобщителна мрежа”. Следователно за целите на ЗЕС е определен вид на същата телефонна услуга, според начина на техническото изпълнение, което е неотносимо обстоятелство към обществените отношения, регулирани от ЗОП. Доколкото и ЗЕС дава единно определение за телефонна услуга, следва да се приеме, че правилно са сумирани разходите за фиксирани и мобилни телефонни услуги.

       Следователно  обвинението е ясно и пълно, касае се за телефонна услуга /фиксирана и мобилна/, предоставяна периодично, поради което изцяло се прилага правилото на чл.15 ал.2 т.2 буква „а” от ЗОП за определяне на стойността на доставката и съответно е налице задължение за изпълнение на чл.14 ал.1 т.2 вр. с чл.16 ал.8 от същия закон.

       Датата на нарушението също е определена правилно, тъй като се касае за бездействие, което се счита за завършено с изтичане на срока за изпълнение на дължимото действие. В случая закона не е определил времеви рамки, чрез месечни, дневни или годишни времеви периоди, а си е послужил с определяне на задължение за провеждане на процедура преди да започне изпълнение на доставката, поради това правилно е прието за датата на нарушението, момента на първата доставка на услугата. След тази дата нарушението е осъществено и възниква основание за носене на наказателна отговорност.

Що се отнася до искането за приложение на чл.28 от ЗАНН, настоящия състав намира същото за неоснователно, поради следното:

 Не са налице обстоятелства по извършване на нарушението, които да се определят като смегчаващи тежестта на нарушението. През цялата 2013г. е извършвано плащане на услугата, чиято доставка не се осъществява по реда на ЗОП.

   Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК съдът      

                                                  

                                         Р     Е     Ш     И     :

  ОСТАВЯ В СИЛА Решение №832 от 30.12.2015 год., постановено по АНД №1425/2015 год. по описа на Районен съд гр. Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                              

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

                                                                                   2.