Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                               

 

            121    18.04.2016 година   град Стара Загора

 

             

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА 

 

                                                 Ч                                                                   Членове:            ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар  М.П.      

и с участието на прокурор Петя Драганова                                          

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова КАН дело  № 84 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

           Образувано е по касационна жалба на К.И.Б. ***, против Решение № 2 от 05.01.2016г., постановено по АНД № 1469/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 14-0284-004529 от 09.01.2015г., издадено от Началника на РУП към ОД на МВР – Стара Загора, Районно управление – Казанлък.  

           В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила -  касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 във вр. с ал.3 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателката твърди, че е била нередовно призована за проведеното по делото съдебно заседание, което я е лишило от възможността да участва като страна в процеса и да упражни процесуалните права, които законът й дава. Поддържа, че доколкото допуснатото нарушение /разглеждането на делото в нейно отсъствие и въпреки нередовното й призоваване/, е довело до ограничаване на процесуалните й права, същото представлява съществено нарушение на процесуалните правила, като абсолютно основание за отмяна на постановения съдебен акт. По тези съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Казанлъшкия районен съд.   

 

Ответникът по касационната жалба – Районно управление – Казанлък към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

                                                                                                                                                      Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

           Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на К.И.Б. *** против Наказателно постановление № 14-0284-004529 от 09.01.2015г., издадено от Началника на РУП към ОД на МВР – Стара Загора, Районно управление – Казанлък, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Т798261/ 12.11.2014г., на К.Б. е наложено административно наказание  глоба в размер 150лв., на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 12.11.2014г. в 11.18ч в Община Мъглиж на път първи клас № 5, км.213+500, в посока юг-север, К.Б. управлява собствения си автомобил с рег. № СТ1000АВ като се движи със скорост 103км/ч при максимално разрешена скорост 60км/ч. Ограничението е въведено с пътен знак В-26, като скоростта е фиксирана с тарирано техническо средство „Трафик радар” TR4D с фабр. № 282, при приспаднат толеранс 3% и определена наказуема скорост 99.91км/ч.

           Казанлъшкият районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност.  Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приетата за установена фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано извършването на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, за което Кр. Б. е наложено предвиденото в закона по вид и размер административно наказание.

 

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие с материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона.  

 

           Единственото възражение на касационната жалбоподателка се свежда до това, че при провеждането на въззивното съдебно производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което възражение се основава на твърдението за нередовното й призоваване за съдебното заседание, проведено на 15.12.2015г. и разглеждането на делото в нейно отсъствие, довело до ограничаване на процесуалните й права. Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН, при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или електронния фиш, както и допуснатите от съда свидетели. В ал.2 на чл.61 от ЗАНН е предвидено, че съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. В случаят въззивният съд е изпълнил процесуалното си задължение по чл.61, ал.1 от ЗАНН, като е разпоредил призоваването и изпращането на призовка на нарушителя, в качеството му на жалбоподател в производството по АНД № 1469/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд. От приложената по делото призовка, върната в цялост, се установява, че К.Б. не е била открита на посочения в жалбата адрес, който е и постоянен и настоящ адрес на лицето, като е била търсена на три различни дати и в различни часове от призовкар при Окръжен съд – Стара Загора. В призовката са посочени и удостоверени датите и часовете на посещенията, както и че лицето не се отзовава на оставените съобщения. При това положение правилно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. чл.61, ал.2, изр. първо от ЗАНН, регламентираща процесуалната възможност съда да даде ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. Следователно са спазени законовите установените процесуални изисквания за разглеждане на жалбата на К.Б. против НП № 14-0284-004529 от 09.01.2015г. на Началника на РУП към ОД на МВР – Стара Загора, РУ – Казанлък, в отсъствие на жалбоподателката и съответно не е налице допуснато от въззивния съд процесуално нарушение на делото. Абсолютно бланкетно е и релевираното от жалбоподателката ограничаване на процесуалните й права като страна в процеса. С оглед задължението на съда да извърши цялостна проверка на законосъобразността /материална, формална и процесуална/ на оспореното наказателно постановление, която проверка не се ограничава до инвокираните от жалбоподателя пороци, твърдяната от санкционираното лице невъзможност да развие в съдебно заседание подробни съображения относно незаконосъобразността на атакувания акт, не може да обоснове извод за съществено засягане на процесуалните му права и в частност на правото му на защита. В нито една фаза от процеса /пред административнонаказващия орган и пред съда, вкл. пред касационната инстанция в подадената жалба/, К.Б. не е посочила конкретни пороци на съставения АУАН респ. на издаденото НП; нито конкретни факти, които иска да бъдат установени или доказателства, които да бъдат събрани. По никакъв начин, още по малко поради допуснато от съда процесуално нарушение, не е било ограничено правото на защита на санкционираното лице. Нещо повече - цялостното поведение на жалбоподателката /вкл. във връзка с невръчените й призовки по настоящото дело въпреки многократно извършените посещения на адреса от призовкар от АС – Стара Загора; в различни дни и часове; оставяни съобщения и дори проведен телефонен разговор с лицето/, опровергава твърдението на Б. за желанието й да присъства в съдебните заседания и лично да участва като страна в процеса.  

 

            Ето защо съдът приема, че в съдебното производство по АНД № 1469/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд и при разглеждането на жалбата на К.Б. против Наказателно постановление № 14-0284-004529 от 09.01.2015г. на Началника на РУП към ОД на МВР – Стара Загора, РУ – Казанлък, въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателката, като касационно основание по см. чл. 348, ал.1, т.2 във вр. с ал.3, т.1 от НПК за отмяна на постановеното по делото съдебно решение.  

          

При извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка съдът констатира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Обосновано, въз основа на преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е направил извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на закона при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и следващата се административна санкция.

           При установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от К.Б. нарушение по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е потвърдил НП № 14-0284-004529 от 09.01.2015г. Не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

         

         Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                                 Р     Е     Ш     И :

 

 

 

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2 от 05.01.2016г., постановено по АНД № 1469/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 14-0284-004529 от 09.01.2015г., издадено от Началника на РУП към ОД на МВР – Стара Загора, Районно управление – Казанлък. 

         

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

   

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                   2.