Р Е Ш
Е Н И Е
№ 122 21 .04.2016
година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Чл
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар М.П.
и с участието
на прокурор Петя Драганова
като разгледа
докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 86 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на М.Л.И. ***,
против Решение № 18 от 11.01.2016г., постановено по АНД № 2065/ 2015г. по описа
на Районен съд – Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във
вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован
направения от въззивния съд извод, че е доказано по безспорен и несъмнен начин
извършването на нарушения по повдигнатото му административнонаказателно
обвинение. Поддържа, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил и
преценил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, което е довело до
неверни фактически констатации и съотв. правни изводи, направени при неправилно
приложение на закона. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло като
неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 15-1228-001258 от 25.05.2015г.,
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на
МВР – Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба – Областна
Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по
основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на жалбата с оглед на което счита, че съдебното решение като постановено
в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в
сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Старозагорския районен
съд се е развило по жалба на М.Л.И. *** против Наказателно постановление №
15-1228-001258 от 25.05.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № Т891714/ 04.04.2015г., на М.И.
са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 80лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП; глоба в размер 50лв., на
основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104А от ЗДвП и глоба в
размер 50лв., на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.
137А, ал.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна
се основа на това, че на 04.04.2015г. в 09.12ч. в гр. Стара Загора, по бул. „Св.
Патриарх Евтимий” на кръстовището с ул. „Промишлена” в посока юг, М.И.
управлява т.а. с рег. № СА5143СМ, като по време на движение говори по мобилен
телефон без устройство „свободни ръце”; не ползва обезопасителен колан, с който
е оборудван товарният автомобил и при подаден ясен сигнал за спиране със стоп
палка по образец от контролните органи, водачът не спира, а продължава
движението си.
Старозагорският районен съд е приел, че при съставянето
на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения
на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като
наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание
на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна
страна повдигнатото административнонаказателно обвинение. По съществото на
спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в
решението доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен
начин е доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка
и извършените от М.И. нарушения на ЗДвП, като основания за налагане на
административни наказания по чл.183, ал.4, т.6; чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 и чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП. Като е приел, че при индивидуализацията и определянето на наложените
на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП наказания същите са необосновано
завишени, съдът е изменил наказателното постановление в тази му част, като е
намалил санкциите до предвидения в закона минимален размер – глоба от 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. В останалата част
наказателното постановление е потвърдено.
Решението
на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона.
Фактически,
правно и доказателствено обоснован е направеният от съда
извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушения от М.И.
по повдигнатото му административнонаказателно обвинение по чл.183,
ал.4, т.6; чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Този извод е направен след
обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение,
фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния
съд. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал, обсъдил и
преценил в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, като обосновано е приел, че описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и извършването на нарушенията по време,
начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава по категоричен начин. Действително
с презумтивната материална доказателствена сила на АУАН е обвързан единствено
административнонаказващият орган - при преценката си дали да се издаде НП
органът се основава на фактическите констатации в АУАН, които при условията на
чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на
административни наказания, се считат за верни до доказване на противното. По
силата на чл. 14, ал. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН и съгласно разрешението,
дадено в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС, в съдебното производство
тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Но в случая съдът е
основал правния си извод за извършени от М.И. административни нарушения не само
на база констатациите в съставения АУАН № Т891714/ 04.04.2015г., като при съвкупната
преценка на доказателствата съдът е зачел доказателствената стойност на АУАН
като официален свидетелстващ документ, съставен по надлежния ред от компетентно
длъжностно лице в рамките на неговите правомощия. Следователно от една страна всички
релевантни за съставомерността на деянията факти, които обуславят
административнонаказателната отговорност и с които е обосновано обвинението, се
установяват от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а от
друга - жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на изложената в
съдебно заседание защитна теза, нито такива, опровергаващи фактическата
обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление.
Ето защо Старозагорският
административен съд приема за обосновани от гл.т. на доказателствата и
установените въз основа на тях обстоятелства и правилни от гл. т. на закона
съображенията на районния съд, мотивирали направения извод, че М.И. е осъществил виновно съставите
на административните нарушения по чл.183, ал.4, т.6; чл. 183, ал.4, т.7,
пр.1 и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
С оглед на изложените съображения съдът
намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 18 от 11.01.2016г., постановено по АНД № 2065/
2015г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.