Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                              

                                 

     

               122      21 .04.2016 година   град Стара Загора

 

                  

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                              

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА  

 

                                                 Чл                                                                 Членове:            ДАРИНА ДРАГНЕВА  

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар  М.П.    

и с участието на прокурор Петя Драганова                                         

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова КАН дело № 86 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на М.Л.И. ***, против Решение № 18 от 11.01.2016г., постановено по АНД № 2065/ 2015г. по описа на Районен съд – Стара Загора.   

           В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушения по повдигнатото му административнонаказателно обвинение. Поддържа, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил и преценил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, което е довело до неверни фактически констатации и съотв. правни изводи, направени при неправилно приложение на закона. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 15-1228-001258 от 25.05.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора.  

 

Ответникът по касационната жалба – Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

           Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата с оглед на което счита, че съдебното решение като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.   

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

                              

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

      Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на М.Л.И. *** против Наказателно постановление № 15-1228-001258 от 25.05.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Т891714/ 04.04.2015г., на М.И. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 80лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП; глоба в размер 50лв., на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104А от ЗДвП и глоба в размер 50лв., на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основа на това, че на 04.04.2015г. в 09.12ч. в гр. Стара Загора, по бул. „Св. Патриарх Евтимий” на кръстовището с ул. „Промишлена” в посока юг, М.И. управлява т.а. с рег. № СА5143СМ, като по време на движение говори по мобилен телефон без устройство „свободни ръце”; не ползва обезопасителен колан, с който е оборудван товарният автомобил и при подаден ясен сигнал за спиране със стоп палка по образец от контролните органи, водачът не спира, а продължава движението си.

           Старозагорският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна повдигнатото административнонаказателно обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършените от М.И. нарушения на ЗДвП, като основания за налагане на административни наказания по чл.183, ал.4, т.6; чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Като е приел, че при индивидуализацията и определянето на наложените на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП наказания същите са необосновано завишени, съдът е изменил наказателното постановление в тази му част, като е намалил санкциите до предвидения в закона минимален размер – глоба от 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. В останалата част наказателното постановление е потвърдено. 

 

         Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

 

         Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от съда извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушения от М.И. по повдигнатото му административнонаказателно обвинение по чл.183, ал.4, т.6; чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Този извод е направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при  формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал, обсъдил и преценил в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, като обосновано е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на нарушенията по време, начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава по категоричен начин. Действително с презумтивната материална доказателствена сила на АУАН е обвързан единствено административнонаказващият орган - при преценката си дали да се издаде НП органът се основава на фактическите констатации в АУАН, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания, се считат за верни до доказване на противното. По силата на чл. 14, ал. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН и съгласно разрешението, дадено в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Но в случая съдът е основал правния си извод за извършени от М.И. административни нарушения не само на база констатациите в съставения АУАН № Т891714/ 04.04.2015г., като при съвкупната преценка на доказателствата съдът е зачел доказателствената стойност на АУАН като официален свидетелстващ документ, съставен по надлежния ред от компетентно длъжностно лице в рамките на неговите правомощия. Следователно от една страна всички релевантни за съставомерността на деянията факти, които обуславят административнонаказателната отговорност и с които е обосновано обвинението, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а от друга - жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на изложената в съдебно заседание защитна теза, нито такива, опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление.  

 

         Ето защо Старозагорският административен съд приема за обосновани от гл.т. на доказателствата и установените въз основа на тях обстоятелства и правилни от гл. т. на закона съображенията на районния съд, мотивирали направения извод, че М.И. е осъществил виновно съставите на административните нарушения по чл.183, ал.4, т.6; чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

      

             С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

                Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                            Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18 от 11.01.2016г., постановено по АНД № 2065/ 2015г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                          

 

         

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                          

 

                                                                                   2.