Р Е Ш Е Н И Е

№ 111 21.04.2016 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря С.Х.

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 92 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д.П.Д., против Решение № 34 от 15.01.2016г., постановено по АНД № 2745/ 2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 15-1228-002805 от 02.10.2015г. на Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на съда за липса на допуснати процесуални нарушения при издаване на НП. Поддържа, че АУАН, въз основа на който е било издадено наказателното постановление, е бил съставен в негово отсъствие, поради което е налице съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на наказателното постановление. Въз основа на изложените в жалбата доводи е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено изцяло.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР Стара Загора, редовно призован, не се представлява и не взема становище по подадената касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С оспореното решение е потвърдено НП № 15-1228-002805 от 02.10.2015г. на Началник група при ОД на МВР – Стара Загора, в частта му, с която на Д.П.Д. са наложени административни наказания: глоба в размер на 100лв. на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП /т.2 от НП/ и глоба в размер на 10лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон /т.3 от НП/. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 15.08.2015г. в 17:50 часа в гр. Стара Загора, на ул. Августа Траяна, на кръстовище с ул. Иван Вазов, Д.Д. управлява мотоциклет Бета с рег. № СТ 0095, като не притежава съответната категория за управляваното МПС и не представя КТ към СУМПС.

По съображения за формална, процесуална и материална законосъобразност въззивният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление в посочената му част. Приел е, че нарушенията, за които е повдигнато административнонаказателно обвинение, са доказани по безспорен начин.

Решението е постановено в съответствие с приложимия материален закон.

Неоснователно е и оплакването, че решението не е съобразено с материалния закон и е постановено при неизяснена фактическата обстановка. Районният съд в мотивите си към съдебния акт е отговорил изключително подробно и прецизно на всяко едно от направените възражения, освен това е провел производството съгласно законовите изисквания и прилагайки служебното начало за установяване на всички факти и обстоятелства с релевантните доказателствени средства. Предвид касационното основание по прилагане на закона, касаторът не посочи доказателства в противна посока, такива не е ангажирал и пред въззивния съд, поради което не се налага изводът за неправилно и незаконосъобразно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Доколкото касаторът не сочи доводи, различни от обсъдените от Старозагорския районен съд, а настоящата инстанция споделя изцяло изложените в обжалваното съдебно решение мотиви и направени правни изводи за материална и процесуална законосъобразност на наказателното постановление, е безпредметно същите да бъдат повтаряни.

В отговор на направеното в касационната жалба оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН, обуславящи отмяна на издаденото НП, следва да бъде отбелязано, че съгласно трайната съдебна практика съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя извън хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, не представлява съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на този акт наказателно постановление. Правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, създават гаранции за пълноценното участие на нарушителя в административната фаза на процеса. Нарушаването на тези изисквания е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно само когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането му би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено правото на дееца да участва в административнонаказателното производство. В случая съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя не представлява нарушение от категорията на посочените и в частност не е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице – това право не е накърнено, доколкото съставеният АУАН е бил надлежно връчен на Д.Д.; нарушителят не е бил лишен от възможността да се запознае с неговото съдържание; да представи писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН; да оспори по съдебен ред законосъобразността и правилността на издаденото наказателно постановление. Съгласно Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. Това разрешение изцяло кореспондира с нормативното такова по чл.53, ал.2 от ЗАНН. Доколкото в случая по изложените по-горе съображения не е налице допуснато съществено нарушение при съставянето на АУАН; нито са констатирани съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че липсва твърдяното основание за отмяна на НП № 15-1228-002805/ 01.07.2014г. на Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора.

Изцяло се споделя и извода на Старозагорския районен съд че при издаването на наказателното постановление са спазени всички законово установени формални изисквания досежно неговото съдържание. Изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, чрез точно словесно описание на поведението с което се осъществява състава на нарушението и с посочване на законовите разпоредби, установяваща забрани, нарушаването на които представлява основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП. Относно оплакването на касатора за липса на нужната индивидуализация в описаното място на извършване на нарушението, следва да бъде посочено, че за нарушенията на чл.150а, ал.1 от ЗДвП /т.2 от НП/ и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП /т.3 от НП/ мястото на извършване на нарушението не е елемент от фактическия състав, а само реквизит на НП. В случая с посочване в съдържанието на НП, че деянието е извършено в гр.Стара Загора, на кръстовището на ул.”Августа Траяна” и ул.”Иван Вазов”, се изпълнява изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за конкретизиране мястото на извършване на нарушението.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства районният съд е достигнал до правилен извод, че административното обвинение срещу Д. Димитрове за извършени нарушения на чл. чл.150А, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е доказано по безспорен и несъмнен начин.

С оглед гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че не е налице твърдяното касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспореното решение като валидно, допустимо и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 34 от 15.01.2016г., постановено по АНД № 2745/ 2015г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.