Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   139

 

       гр. Стара Загора, 05.05.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  седми април две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

Ч                                                                                                                                        Членове:        ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                                                                                                    РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря  П.М.

и с участието на прокурора  Константин Тачев

 

като разгледа докладваното от  съдия  Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 114 по описа  за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Районно полицейско управление Казанлък при ОД МВР Стара Загора против Решение № 20/ 20.01.2016 г. по АНД № 1249/2015 г. на Районен съд  Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 14-0284-002729/22.07.2014 г.,  издадено от Началник РУП Казанлък при ОД МВР Стара Загора срещу Г.Д. ***. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон -  касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с  чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.  Оспорва се изводът на съда за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, свързани с описанието на фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Въз основа на изложени съображения е направено  искане до съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго по същество, с което да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

 

Ответникът по касационната жалба Г.Д. ***, чрез пълномощника си адв. Пантелеева, моли за потвърждаване на обжалваното решение, алтернативно -  в случай на отмяната му да се намали размерът на наложената глоба до минималния предвиден в чл. 639 от Кодекса за застраховане, в сила от 01.01.2016 г.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за основателност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да бъде върнато за ново разглеждане от КРС.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество, се явява основателна.

 

  Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Казанлък е НП № 14-0284-002729/22.07.2014 г.,  издадено от Началник РУП Казанлък при ОД МВР Стара Загора въз основа на АУАН Серия Т  бл. № 538149/27.06.2014 г., с което НП на Г.Д. ***, ЕГН **********, на основание  чл. 315, ал. 1, т. 1 КЗ /отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ е наложено административно наказание -  глоба в размер на 500 лв. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 27.06.2014 г., в 16,40 ч на път 1 клас № 5, км 185, община Казанлък, в посока запад-изток, управлява лек автомобил „Ситроен Релай 1800Д ХДИ ЛВБ” с рег. № СТ 3932 ВА, собственост на Гено Киров Генов, като не притежава договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в момента на проверката.

 

          За да отмени НП, Районен съд Казанлък приема, че административно наказващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения, неотстраними в съдебната фаза на процеса. Според съда издадените АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН с оглед непълното описание на нарушението, както и с оглед противоречивите данни относно деянието и правната му квалификация.

 

          Така постановено решение е неправилно.

 

Наложената от административнонаказващия орган санкция на Г.Д.Д. се основава на разпоредбата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015г, но действала към момента на извършване на деянието/, съгласно която се наказва с глоба от 400 до 600 лв. физическо лице, което: 1. не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл.249, т.1 или 2 от КЗ или 2. управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. С процесното НП касаторът е санкциониран за това, че на 27.06.2014г управлява на МПС по смисъла на § 6, т.11 от ЗДвП, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за ЗЗ "Гражданска отговорност" на автомобилистите. С АУАН Серия Т  бл. № 538149/27.06.2014 е прието, че Г.Д. управлява лек автомобил, който не е негова собственост, без за това МПС да притежава сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за 2014г. Налице е абсолютна идентичност при фактическото описание на деянието, което изключва коментираното от районния съд  процесуално нарушение, изразяващо се във вменяване на две различни противоправни деяния. Изписването в НП на словесното съдържание на разпоредбата на чл.315, ал.1 от КЗ/отм/ не е част от обстоятелствата по извършване на нарушението по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В случая обективен израз в НП като задължителен реквизит несъменено имат релевантните обстоятелства по управление на автомобил, собствеността му и липсата на сключен за този автомобил действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Необходимо е да се отбележи, че самото притежаване на МПС не изисква сключването на задължителната застраховка, а фактът на ползването му. Правната квалификация на деянието съответства на изложените фактически обстоятелства и напълно кореспондира с посочената от наказващия орган санкционна норма. Касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че в съдържанието на АУАН и на НП е направена правилна юридическа формулировка на обвинението в пълно съответствие с фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация, както и по начин, който не затруднява привлеченото към отговорност лице да разбере за какво деяние е наказано.

 

По съществото на спора въз основа на безспорно установения факт на управление на МПС от страна на ответника Г.Д. и доказателствата за прекратен застрахователен договор „Гражданска отговорност” за лек автомобил „Ситроен Релай 1800Д ХДИ ЛВБ” с рег. № СТ 3932 ВА се налага извод, че Д. не е изпълнил законовото си задължение по чл.315, ал.1 от КЗ /отм/ да управлява МПС само след валидно сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” за това превозно средство. Доколкото по делото не са представени доказателства към момента на установяване на нарушението така управляваният лек автомобил,  собственост на Гено Генов, да е бил спрян от движение по реда и на основание чл. 40 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях, управляващият го като ползвател е задължено лице по смисъла на чл.315, ал.1 от КЗ/ отм/. Неизпълнението на законово установеното задължение релевира съставомерно от обективна и субективна страна деяние, което правилно е квалифицирано като административно нарушение по  чл. 315, ал.1, т.1 от КЗ /отм/. По отношение на наложеното наказание следва да се вземе предвид настъпилата законодателна промяна – нов КЗ /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, в който идентично административно нарушение е регламентирано в нормата на чл. 638, ал.3. Съгласно посочената разпоредба, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. В тази връзка следва да бъде приложена разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, съгласно която, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни уредби, се прилага по-благоприятната. В случая нормата на чл. 638, ал.3 от новия КЗ с фиксиран размер на глобата от 400лв се явява по-благоприятен за нарушителя закон в сравнение с предходната уредба, предиждаща наказание от 400лв до 600лв.

 

С оглед изложеното Старозагорският административен съд приема за неправилни съображенията на районния съд, мотивирали направения извод за цялостна незаконосъобразност на издаденото НП. Обжалваното решение се явява постановено в нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2, предл. първо от НПК и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се измени НП № 14-0284-002729/22.07.2014г като се намали размера на наказанието «глоба» от 500лв на 400лв.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 20/20.01.2016 г. по АНД № 1249/2015 г. на Районен съд  Казанлък, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

 

 ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 14-0284-002729/22.07.2014 г.,  издадено от началник РУП Казанлък при ОД МВР Стара Загора с което на Г.Д. ***, ЕГН **********, на основание  чл. 315, ал. 1, т. 1 КЗ /отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. като намалява размера на наказанието на 400лв.

 

    Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                   

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.  

                

                                                                              2.